Решение № 7308 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15903/2009 г.

Решение № 7308 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15903/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от "Уайт Фър Ризорт - Апартамент А 17 и А 32 Пирин Хаус" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Артур Саркис Асланян, чрез адв. Петя Гладилова, срещу Решение № 50/15.05.2009 г. по адм. д. № 1575/2009 г. на Административен съд - София - град, Първо отделение, осемнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2000801704/5.08.2008 г., издаден от Виолин Александров Петров - старши инспектор по приходите в ТД на НАП София -град, потвърден с Решение № 247/23.02.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП и са присъдени разноски сумата 748 (седемстотин четиридесет и осем) лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и отмяна на атакуваните данъчни актове. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, я оспорва чрез процесуалният си представител юрк. Мирчева в съдебно заседание. Претендира атакуваното Решение да бъде оставено в сила, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обосновано и законосъобразно данъчните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит с РА на жалбоподателя в размер на 30613,39 лв. по фактури с № 0000100028/1.01.2008 г. и № 0000100027/1.01.2008 г. с издател "М и С проекти" ЕООД за периода 15.11.2007 г. - 29.02.2008 г., с предмет на доставката "авансово плащане по договор". Доколкото предмет на доставката по процесните фактури е авансово плащане, то следва да се приеме, че данъчното събитие е настъпило на датата на плащането, което плащане не е осъществено на 1.01.2008 г. Нито в административното, нито в съдебното производство са представени платежни документи за разплащане по процесните фактури № 0000100027/1.01.2008 г. и № 0000100028/1.01.2008 г., което подкрепя извода за липса на данъчно събитие към момента на издаването им. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 25, ал. 1 и 2 от закона е регламентирано, че данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, като данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно ал. 6 от същия текст, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Видно от доказателствата по преписката в РА правилно е определено, че в случая данъчното събитие по процесните фактури е настъпило на датата на подписването на тристранното споразумение приложеното по делото с дата 25.05.2007 г. В цитираното споразумение е предвидено, че от физическото лице на дружеството-жалбоподател се прехвърлят всички права и задължения по Договор за учредяване на право на строеж и построяване на недвижим имот; "М и С проекти" ЕООД дава изричното си съгласие за заместване на Прехвърлителя с поемателя в правоотношението по споменатия договор и платените до момента суми от Прехвърлителя се считат за платени от Поемателя. По силата на чл. 115 от ЗДДС в 5-дневен срок от тази дата "М и С проекти" ЕООД е следвало да сторнира вече издадените фактури на физическото лице и да издаде фактура на дружеството - поемател по споразумението. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от датата на получаване на плащането. След като в споразумението от 25.05.2007 г. е предвидено платената до този момент сума от Адриан Клоър да се счита като допълнителна парична вноска по смисъла на чл. 134, ал. 1 от Търговския закон, направена от Прехвърлителя в качеството му на едноличен собственик на капитала на Поемателя, то сумата следва да бъде отнесена към активите на дружеството-жалбоподател, срещу който се очаква бъдещ приход от апартаменти. Тъй като "Уайт Фър Ризорт - Апартамент А 17 и А 32 Пирин Хаус" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 15.11.2007 г., то това е актив, който е наличен към датата на регистрацията му и дружеството е могло да претендира данъчен кредит за него, ако са налице условията на чл. 74 от ЗДДС. В съответствие с гореизложеното, правилна е констатацията, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 68. ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС, неправомерно е ползвано право на приспадане на данъчен кредит за периода м. януари 2008 г. в размер на 30613,39 лв. по фактури с № 0000100028/1.01.2008 г. и № 0000100027/1.01.2008 г. с издател "М и С проекти" ЕООД. Решението е обосновано и в съответствие с приложимото материално право. Съдът правилно е тълкувал нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), уреждащ данъчното събитие - а именно по-ранната от двете дати - плащането или прехвърлянето на правото на собственост. При настъпило веднъж данъчно събитие по една доставка на стока на по-ранната дата, на по-късната дата не настъпва ново данъчно събитие. Именно данъчното събитие поражда задължението по чл. 93, ал. 2 ЗДДС (отм.) за доставчика да начисли данък по чл. 55 ЗДДС (отм.) и при изпълнението му - съответно правото на получателя да приспадне данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.), в случай, че и двамата са регистрирани по ЗДДС (отм.) лица. Касаторът като не се е възползвал от особения режим на ползване на правото да приспадне данъчен кредит за начислен му данък преди датата на регистрацията му по чл. 68 ЗДДС (отм.) при спазване на процедурата по чл. 69 ЗДДС (отм.), сам се е поставил в невъзможност да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит по процесната доставка. Предвид изложеното решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на горното и при направено искане от страна на процесуалния представител на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответната страна следва да се присъди сумата в размер на 748 (седемстотин четиридесет и осем) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение