Решение № 10923 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2019 г.

ВАСТрето отделение29.10.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 4885/11.07.2019 г., постановено по адм. дело 12070/2018 г. по описа на Административния съд - София - град.

Мотиви

Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Александров и Е. Александрова, чрез адв. Онцова срещу решение 4885/11.07.2019 г. по адм. дело 12070/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Считат обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че вредите са в пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на общината. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски, съобразно представен списък. Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по делото в представена писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С решение 14008/15.11.2018 г., постановено по адм. дело 7819/2017г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 2970/28.04.2017 г., постановено по адм. д 8007/2016 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, съобразно дадените указания. С обжалваното, пред настоящата инстанция решение, АССГ е отхвърлил като неоснователен предявения от Г. Александров и Е. Александрова срещу Столична община, иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 18 000 лв. - по 9 000 лв. за всеки от двамата ищци, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействие на служители на Столична община, за периода от 04.07.2011 г. до 04.07.2016 г. Пред административния съд е претендирано, че вредите са настъпили от незаконосъобразно бездействие на служителите на Столична община, като се изразяват в симулиране, но неотстраняване на проблема, свързан с депозираните жалби; насрочване на проверки, които реално не се осъществяват, тъй като когато проверяващите служители пристигнат на място констатират, че гаражът - обект на проверката е заключен, от което следва, че символично е направен опит да бъде извършена проверка, но ефективно такава липсва; многократно проверяващите служители на общината са симулирали извършването на контролна дейност, тъй като нито в един от случаите не са потърсили съдействието на полицията, за да може да се осигури достъп до гаража; нито един път проверяващите не наложили санкция на собственика на гаража за неосигуряване на достъп; отказ да бъде установено наличието на действащ автосервиз и предприемането на съответните действия. Въз основа на доказателствата, приложени към исковата молба, първоинстанционният съд е установил, че между ищците и собственика на съседния имот Б. Славков съществува дългогодишен конфликт, чието начало датира далеч преди началото на посочения в исковата молба и уточнението към нея от 05.12.2018 г., исков период. Конфликтът е свързан с това, че ищците възразяват срещу начина на ползване на гаража в съседния им имот - твърди се, че не е по предназначение, а като автосервиз, поради което съдът е посочил, че следва да се приложат разпоредбите на ЗУТ. Изложени са мотиви, че с оглед нормата на чл. 21, ал. 5, вр. ал.4 от АПК, извършването на проверки по жалбите на ищците за установяване на твърдението, че гаражът на съседа им се ползва не по предназначение, в който случай следва да бъде издаден индивидуален административен акт за забрана ползването му, не представлява фактическо действие, а част от производството по издаване на административния акт. Направен е извод, че неизвършването на проверката не е фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 /отм./ АПК. Предвид това съдът е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е обсъдил всички събрани гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е установил, че не е налице бездействие от страна на административния орган, тъй като същият е извършил множество проверки, които не са били симулативни. Въз основа на събраните доказателства и даденото заключение от вещото лице по изслушаната експертиза е прието, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че в случая не е налице нито една от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът правилно е приел, че доколкото се твърди промяна, предназначението на обект и ползването му не по предназначение, без да са извършени предвидените в ЗУТ процедури, това предполага намеса на компетентните органи определени в ЗУТ, чрез издаване на съответни правни актове, а не чрез фактически действия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не се доказва твърдението на ищците, че не са предприемани никакви фактически действия от служителите на район Банкя, за извършване на проверки и изясняване на случая по жалбите и сигналите на ищците. В случая безспорно е установено, че служителите на район Банкя са посещавали многократно имота с цел извършване на проверка като на място или не са констатирали нарушения, за които да се предприемат съответните действия по санкционирането им, или проверяваният обект е бил заключен и не е имало никой в него. От показанията на свидетеля Йорданова се установява, че са правени много проверки, както от служители на район Банкя, така и от служители на други ведомства, които идвали два-три часа след като са повикани. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не се установява наличието на незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на административния орган. Правилно е прието от административния съд, че не са налице и другите две предпоставки, необходими за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието на служителите на ответника и претендираните вреди. Съдът подробно и обективно е обсъдил в решението си всички събрани доказателства. Въз основа на този анализ е формирал правилни и верни изводи. Материалният закон е приложен правилно от административния съд. Обоснован е изводът на съда, че в конкретния случай не е налице нито един от елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предвид изложените съображения, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответника по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително извършени такива и приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение