Решение № 219 от 16.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 566/2012 г.

Решение № 219 от 16.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 566/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения Т. Т. В. за възобновяване на въззивно нохд № 1333/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателна колегия и изменение на решение № 339/01.11.2011 г. на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа, че не са отчетени и правилно оценени всички смекчаващи обстоятелства, поради което в размер на 4 години лишаване от свобода наказанието е явно несправедливо. Гражданският ищец Л. С. А. не изразява становището си по искането, а гражданският ищец Г. Б. К. чрез пълномощника си оспорва основателността на доводите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е неоснователно, защото наказанието е определено от въззивния съд въз основа на цялостната оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Асеновградският районен съд, III-ти наказателен състав с присъда № 35/10.06.2011 г. по нохд № 343/2010 г. признал подсъдимите Т. Т. В. и Х. Е. Л. за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 18.01. - 18.02.2010 г. в село Д. и село Я. след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на МПС и техническо средство, след предварителен сговор в немаловажен случай, а за подс. В. и при условията на опасен рецидив, извършили кражби на лично имущество от владението на свидетелите А., А., К., В. В. на обща стойност 2 777 лева. На основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 184, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. Б вр. чл. 26, ал. 1 от НК за подсъдимия В. и чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК за подс. Л. ги осъдил на лишаване от свобода съответно В. в размер на 10 години, което наказание да изтърпи при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС и Л. в размер на 1 г., изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Признал ги за невинни и ги оправдал за сумата 680 лева по обвинението за извършена кражба от владението на св. А. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от свидетелите А. и К. от престъпленията, уважил в размери съответно на 1 147,50 лева и 695,50 лева, които подсъдимите следва да им заплатят солидарно със законните последици. Приложил чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42А, ал. 2, т. 4 НК по отношение на подсъдимия Л. и чл. 59 НК по отношение на двамата подсъдими. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски и държавна такса. Пловдивският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 1333/2011 г. изменил присъдата в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия В., което намалил на 4 години, както и в частта относно размера на държавната такса, който определил на 50 лева за всеки един и потвърдил в останалата й част. Доводите в жалбата за явна несправедливост на наказанието, определено от въззивния съд в размер на 4 години, са неоснователни. Видно от съдържанието на въззивното решение, съдът не само е изразил съгласието си с оценката на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства за подсъдимия В., които е посочил и анализирал, но е изразил и собствената си оценка за конкретни обстоятелства, които според него първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващи. Изложил е подробни съображения, които и настоящият състав споделя, че е надценено значението във вреда на подсъдимия обстоятелства като проявена упоритост, изобретателност /за каквато няма данни по делото/, за невключени в обвинението и неразкрити от разследващите органи други вредни последици и тези, които са взети предвид от закона при определяне на престъплението. Цялостната обоснована оценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, на подбудите, на резултата и последиците е мотивирало съда да намали размера на наказанието лишаване от свобода от 10 години на 4 години. В този размер, определен при спазване на изискванията за индивидуализация, наказанието е справедливо, съответно е на извършеното и на целите по чл. 36 НК, поради което няма основание за проява на по-голяма снизходителност. Предвид изложеното за липса на основанието, поддържано от осъдения, искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение