Решение № 4775 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9898/2012 г.

Решение № 4775 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9898/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 1378/7.06.2012 г., постановено по адм. дело № 827/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение за промяна на митническа стойност № 358/21.02.2012 г. на началника на Митница - Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0036306/20100317 са определени ДДС за доплащане в размер на 382,86 лв. и законната лихва от датата на поставяне на стоките под режим - 17.03.2010 г. до датата на погасяване на задължението. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението за определена нова митническа стойност и присъждане на направените по делото разноски. По делото са депозирани писмени бележки от юрисконсулт Нина Гацова. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Пловдив не изразява становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД, първоинстанционният съд е приел, че неправилно дружеството е декларирало пред митническите органи внесената от него стока № 1 - сив картон на рула с широчина 80 мм. и с тегло 9800 кг. от Турция със стойност 1 837,50 евро (3 593,84 лв.) и за която е твърдяло, че е договорената стойност с износителя "ERMIS DANISMANLIK VE KANDIT SAN. DIC. TIC. STI. ", гр. Чорлу, съгласно чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. Според съда действителната стойност на процесната стока е посочена във фактурата на турския износител, която е с № 3415, серия А от 13.03.2010 г., но с друга стойност 3675 щатски долара. В тази връзка представената по делото квитанция за плащане, съдът е приел, че е достоверна, тъй като изхожда от продавача и при наличието на противоречиви доказателства за цената на внесената стока, съдът не е приел за доказан факта, че действително платената цена е посочената във фактурата, представена от "Садат" ООД, а тази от турския износител, доколкото тя била първа по време фактура, депозирана в митническо учреждение. Обжалваното решение е неправилно. В оспореният пред първоинстанционния съд митнически акт за определена нова митническа стойност, а въз основа на това и установени допълнителни държавни вземания - ДДС и лихва, е прието, че тази стойност следва да се определи по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 само въз основа на посочената в отговора на турските митнически власти по линията на международното сътрудничество фактура със същия номер, като тази представена и от вносителя при деклариране на стоката, но с друга завишена стойност от 3675 щатски долара. Наличието на две фактури с различни стойности, посочени в тях не означава автоматично, че фактурата на износителя е с действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е било да докаже, че действително стойността на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. Не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Нещо повече, с касационната жалба са представени и счетоводни документи, от които се установява, че декларираната стойност на внесените стоки е осчетоводена. Митническите органи е следвало да извършат всестранна проверка на всички документи, за да направят и обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност. Неизвършването на тази проверка и неустановяване на действително договорената стойност на внесените стоки, води до извод, че не може само въз основа на две фактури с различно съдържание да се приеме, че фактурата на износителя със завишената стойност е истинската. По логиката на митническите органи се поставя въпроса, ако износителят по линия на международното сътрудничество представи фактура с по-ниска стойност, ще се приеме ли, че това е действителната стойност, а не по-високата, която е декларирал вносителят. Затова като е приел, че митническият акт е мотивиран само с това, че първата по време фактура, която е на износителя е с действителната стойност, съдът неправилно е приел, че оспорения пред него митнически акт е законосъобразен. Настоящият съдебен състав не споделя посоченото в обжалваното решение тълкуване по адм. дело № 4433/2011 г. на ВАС, VIII отделение за транзитната митническа декларация. На първо място настоящият случай не е такъв. На второ място с подписването на декларацията от митническия орган, тя не става официален документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. В решение по дело С-138/10 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че митническата декларация представлява едностранен акт и с подписването и подпечатването й от митнически орган не придобива статут на решение, т.е. тя не е официален документ. Освен това следва да се отбележи, че в договора страните изрично са уговорили, че условието за доставка е CRT (Carriage Paid То), което означава, че продавачът заплаща до местоназначението, а във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - EXW - франко завода Текирдаш, което не е договорено от страните. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и затова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което решение № 358/21.02.2012 г. на началника на Митница - Пловдив бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и 75 лв. държавни такса за двете съдебни инстанции или общо 225 лв. Предвид гореизложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване и в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,