Решение № 5128 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2011 г.

Решение № 5128 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Галина Любомирова Тодорова от гр. Варна, подадена чрез адв. Мирослав Петков, против Решение № 704/23.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1026/2010 г. по описа на Административен съд- Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт /РА/ № 030901813/18.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 154/25.03.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни съображения в жалбата относно допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Според жалбоподателя при изготвяне на баланси на паричните средства на ревизираното лице не са преценени правилно събраните доказателства, както от фактическа, така и от правна страна, поради което съдът е достигнал до материално незаконосъобразни и необосновани изводи относно размера на данъчната основа за всяка от ревизираните години. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване вместо него на друго, с което да се отмени изцяло ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред Варненския административен съд е РА № 030901813/18.01.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с решение № 154/25.03.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Галина Любомирова Тодорова е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 40 ЗДДФЛ в размер на 69369,32 лв. главница и лихви за периода 2003 г. - 2007 г. вкл. С процесното решение е отменен РА в размера му над 5324,64 лв., определен данък като главница за 2006 г. и над 1996,73 лв., начислени лихви върху главницата за 2006 г. Решението в отменената част е влязло в сила. Предмет на касационна проверка е решението на АС Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу останалата част на РА - за определени за ревизирания период данъчни задължения по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ в размер на 63 146,89 лв. за главница и лихви. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спазената е процедурата по събиране на доказателства и издаване на актовете, налице е материална, времена и териториална компетентност на издателите на актовете в ревизионното производство. Съдът е приел, че са били налице предпоставки за провеждане на ревизия при особени случаи и облагане по аналог предвид данни за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - за укрити приходи или доходи и несъответствие на декларираните приходи с имущественото състояния на ревизираното физическо лице. В тази връзка и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК съдът е приел презумптивно за верни фактическите констатации в РА и е възложил доказателствената тежест за оборване на тези констатации върху ревизираното лице и жалбоподател в съдебната фаза на обжалването. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора, допуснал е събирането и е събрал всички относими към спорните въпроси доказателства и доказателствени средства, включително гласни доказателства, изслушани са и приети заключения на съдебно-счетоводна и оценителна експертизи. Касаторът не навежда оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда при събиране на доказателствата. Наведените касационни оплаквания са във връзка с ценене и обсъждане на събраните доказателства от съда. Според касатора направените фактически и правни изводи от съда, по спорните въпроси и въз основа на събраните доказателства, са необосновани и незаконосъобразни. Касационните оплаквания са основателни. По отношение на РА в частта на решението, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, ценил е избирателно доказателства според времето на представянето им като неправилно е приел, че всички доказателства, представени след изготвяне на РД и РА са с недостоверна дата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Съдът правилно е очертал предмета на спора като е отделил спорно от безспорно, изложил е подробни мотиви по всяко от направените в жалбата възражения относно законосъобразността на издадения РА. Първият спорен момент е относно определения от приходните органи размер на началното салдо към първия от ревизираните периоди - 1.01.2003 г. Съдът възприема размера на началното салдо, посочено от приходните органи - 5000 лв. Не приема за установено получаването на заемни средства в размер на 40000 лв. през 2002 г. и в размер на 50 000 лв. през 2003 г. от заемодателя Христо Видолов Христов. Изложените мотиви са за липса на достоверна дата за съставяне на договорите за заем като частни документи, представени едва с жалбата срещу РА до съда, поради което е прието, че същите са съставени с оглед на обжалването и не са кредитирани. Изводите на съда се необосновани и оттам незаконосъобразни. На първо място не е обоснован изводът на съда, че тези два заема не са заявени от ревизираното лице при фазата на съдебното обжалване. РЛ е уведомено на 20.11.2009 г. за установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК и му е дадена възможност да представи декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, обяснения и доказателства. Определен е срок от 7 дни, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 124, ал. 1 ДОПК, според която срокът за това не може да е по-кратък от 14 дни. Налице са данни за подадени писмени обяснения на 3.12.2009 г. - в 14-дневния срок и в срока на ревизията, както и декларации към тях по чл. 124, ал. 3 ДОПК - от РЛ. Изводът е, че в законовия срок, преди издаване на РА и съответно преди фазата на административното обжалване, са предоставени обяснения, в които е посочено като източник на средства получените заеми през 2002 г. и 2003 г. от Христо Христов, представени са и доказателства за възможностите на лицето да предостави заеми в тези размери - ГДД на Христо Христов за 2002 г., 2003 г. и 2004 г., както и служебни бележки за получени хонорари от него в размери над 100 000 лв. Приходните органи мълчаливо са игнорирали дадените обяснения, не са събирали доказателства във връзка с тях. Това тяхно съществено процесуално нарушение е отстранено в хода на съдебното обжалване, когато са събрани съответните доказателства, установяващи сключването на двата договора за заем. В тази връзка изводът на съда за недостоверност на частните документи поради представянето им едва пред съда се явява необоснован. От друга страна следва да се отбележи, че е налице процесуална възможност за представяне на доказателства за факти и обстоятелства, относими към фактическите изводи в РД и РА, по всяко време, включително и пред първоинстанционния съд, който е инстанция по съществото на спора. Тези доказателства подлежат на обсъждане в съвкупност с останалите, представени в хода на ревизията. Няма законово основание да се приеме, че датата на частните документи, представени по време на ревизията има по-голяма достоверност от тази на частните документи, представени в хода на административното или съдебно обжалване, ако и в двата случая датата на съставянето им е значително предхождаща датата на представянето на документите на приходните органи или на съда. Не може принципно да се отрича възможността, която е предоставена на лицето да представя доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на административното и съдебно обжалване, нито да се цени доказателствената сила на тези доказателства само с оглед етапа на производството, в което са представени. По аргумент на противното от чл. 161, ал. 3 ДОПК пред съда, а на още по-голямо основание, пред решаващия орган, предвид и разпоредбата на чл. 155, ал. 3 ДОПК, могат да се представят доказателства, които са могли да бъдат представени в хода на ревизионното производство, като предвидената санкция има отношение към присъждане на съдебни разноски, но не и към доказателствената сила на доказателствата. Конкретно, по отношение на представените доказателства за заемни отношения на касаторката като заемател и на Христо Христов като заемодател, по два договора от 2002 г. и 2003 г., касационният съд намира, че същите доказват при условията на пълно доказване, тезата на РЛ за получени заемни средства в размери съответно на 40 000 лв. и 50 000 лв. Въз основа на договорите от 17.12.2002 г. и 01.07.2003 г. заемодателят Христо Христов предоставя на заемателя Галина Тодорова суми в размер съответно от 40 000 лв. и 50 000 лв., уговорено е връщане на сумите, при поискване, при заплащане на 550 лв. годишна лихва. Договорите са двустранно подписани, съдържат съществените реквизити на договор за заем, представени са и разписки към тях, в които заемателят удостоверява получаване на всяка от сумите, на датите на които са сключени договорите. Освен това заемодателят Христов е разпитан като свидетел по делото, в което си качество също удостоверява предоставянето на заеми по двата договора, причините за сключването им - необходими средства за закупуване на имоти от страна Г. Тодорова и обстоятелството, че заемите не са били върнати през за ревизираните периоди, както и след това. По делото са събрани и множество доказателства относно имущественото състояние на заемодателя в периода към сключване на договорите - ГДД и служебни бележки за получени хонорари, от които е видно, че лицето е разполагало с достатъчно парични средства, даващи възможност, както за предоставяне на заемите в тези им размери, така и за поддържане на нормален стандарт на живот за него и семейството му. При така събраните доказателства касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на получените заемни средства. Договорът за заем е неформален и реален, счита се сключен с предоставяне на съответната парична сума. В случая е налице писмена форма за доказване, както и разписки, установяващи действителността и сключването на договорите. Вярно е, че документите са частни такива и по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 ДОПК нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи. За тези документи обаче не се дължи заверка или възпроизвеждането им в официален документ. Датата на съставянето им следва да се проверява в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства. В случая отразеното в документите е установено и чрез гласни доказателства. Освен това следва да се съобразят и наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на процесния РА и решението на решаващия орган, но от значение за случая, представени и съобразени при формиране на фактическите установявания от първоинстанционния съд, а именно - протокол за установяване на факти и обстоятелства от 25.05.2010 г., ревизионен доклад от 21.10.2010 г. и ревизионен акт от 17.11.2010 г. за извършена ревизия на заемодателя Христо Христов, както и ГДД с вх. № 030014661/10.04.2010 г. по чл. 50 ЗДДФЛ за 2009 г. на Христо Христов. Видно от тях е, че заемодателят е декларирал съществуващи непогасени вземания към 2009 г. по дадените от него два заема на Галина Тодорова, съобразно въведеното нормативно изискване за това, считано от 1.01.2010 г. При извършената му ревизия тези вземания са констатирани, взети са предвид от приходните органи и съответно са отразени в издадените при ревизията документи. Въз основа на всички тези доказателства, вкл. и на частните документи, които не са оспорени надлежно от ответната в производството страна, съдът приема, че договорите за заем и разписките към тях представляват годни доказателства за извършените в тях отразявания, вкл. и относно датата на съставянето им. Предвид изложеното касационният съд намира за доказано получаването от страна на ревизираното лице на заемни средства в размери съответно 40 000 лв. и 50 000 лв. от Христо Христов през м. 12.2002 г. и м. 07.2003 г. Тези заемни средства следва да бъдат включени към приходната част на началния баланс при ревизията, както в салдото за 2003 г. Няма данни заемните средства да са върнати до края на 2007 г., поради което не следва да се включват в разходната част на балансите за ревизирания период. Относно получените средства - приходи през 2003 г. спорно е било и получено дарение в размер на 165 000 лв. от майката на жалбоподателката. Съдът намира, че не е установено получаването на дарение в размер на 165 000 лв. от майката на жалбоподателката като приема, че не е подавана декларация за дарението, не е заплащан данък, не е доказано реалното му предаване и произхода на сумата. Тези изводи на съда са необосновани и оттам незаконосъобразни. В даденото обяснение от РЛ е посочено, че дарената сума от 165 000 лв., от майка й Лидия Георгиева Начкова /поч. на хх.хх.хххх г./, е с произход продажба на семейни наследствени ценни бижута, сумата е предадена лично, в брой, в присъствие на свидетели, за което не са съставяни документи, подадена е своевременно декларация по чл. 49 ЗМДТ, в която е отразено полученото дарение. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 225 ЗЗД - с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая се твърди, че дарението е извършено чрез предаване на парите като движими вещи. Договорът в този случай е формален и реален като се счита сключен с предаване на парите. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.), предвиждаща наличие на дарствен акт като условие за действителността на дарението, тъй като текста е специален и касае ползване на данъчни облекчения по реда на ал. 1 от същата разпоредба, каквото в случая не е предмет на спора. Установяването на действителността на договора е в тежест на лицето, което твърди сключването на договора за дарение чрез предаване на движимите вещи. В случая дарителката е починала преди момента на започване на ревизията. Събрани са гласни доказателства от св. Ангелова и Георгиев, съответно вуйна и първи братовчед на РЛ, които установяват произхода на дарената сума. Установява се наличие на семейни ценности - златни монети, предадени на майката на касаторката от бабата на съпруга й, които накити били продавани от Лидия Начкова като сумите били давани на дъщеря й, която полагала грижи за нея, част били използвани за лечение. В обяснения, дадени в хода на ревизията, както и в разпита си пред съда св. Д. Стефанова, съседка на касатора, установява, че й е известно наличието на златни накити у майката на Галина Тодорова, които били продавани за цени над 100 000 лв. като сумите били давани на Г. Тодорова, която да ги използва за лечението на майка си, а останалото да е за нея. От друга страна са налице годни и неоспорени доказателства, че на 30.12.2003 г. Г. Тодорова е подала декларация по чл. 49 ЗМДТ до ДП Младост при ТДД Варна с вх. № 5969/30.12.2003 г., в която е декларирала дарение на сума в размер на 165 000 лв., получено от майка й Лидия Георгиева Начкова. В този смисъл са и удостоверения, изх. № 5497/8.12.2009 г. и № 4996/30.10.2009 г. на Община Варна, дирекция "Местни данъци", издадени по искане на ревизиращите органи, приложено е копие от декларацията, която се съхранява в дирекцията. Според отразеното в първото удостоверение не е заплатен дължимият местен данък върху стойността на дарението. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил необоснован извод за недоказаност на полученото дарение. Установен е произходът на средствата и наличието им у майката на РЛ, използването на част от тях за лечение, както и дарственото намерение на дарителката за даряване на средствата на дъщеря й. С достатъчно косвени доказателства, при липса на противоречащи им такива, е установено предаването на сумата и действителността на договора за дарение. В тази връзка от основно значение е подадената декларация за полученото дарение в периода след получаване на дарението и значително преди започване на ревизията. В частта на входящия номер, както и съответните удостоверявания за това, са официални свидетелстващи документи, ползващи се материална доказателствена сила относно факта на подаване на декларацията и достоверността на датата. Изводът е, че декларацията не е съставена във връзка с започналата ревизия. В нея подателят й признава неизгодни за себе си факти, предвид дължимостта на данък дарение, поради което и при липса на други доказателства в обратния смисъл, следва да бъдат съобразени отразените в нея обстоятелства. Като цяло изводите на съда за недоказаност на дарението в размер на 165 000 лв. се явяват необосновани. По изложените по-горе съображения касационният съд счита дарението за доказано, поради което цени същото при формиране баланса на наличностите на средствата на РЛ за 2003 г. Относно получените средства - приходи през 2003 г. - спорно е било и получаването на заем от Галина Драганова Ангелова в размер на 26 000 лв. Съдът е приел за недоказано получаването на заема поради недоказан произход на сумата като наличие на такава у заемодателя и съответно възможност за предоставяне на дадената в заем сума. Само на това основание, без да обсъжда договора за заем и разписките към него относно даване и връщане на заемната сума, съдът е възприел изводите на приходните органи. Решението и в тази си част е необосновано и материално незаконосъобразно. Събрани са множество доказателства, неоспорени надлежно от ответната страна относно верността и достоверността им, за сключване на договора за заем. В папка 5 от приложенията към делото /л. 634 - 702/, още в хода на ревизионното производство са представени договор за заем от 26.08.2003 г., двустранно подписан от заемодател Галина Драганова Ангелова и заемател - ревизираното лице, по лисата на който първата предоставя в заем на втората сумата от 26 000 лв., с шестгодишен срок на връщане на сумата. Представени са и двустранно подписани разписки от 26.08.2003 г. и от 15.12.2008 г. съответно за получаване и връщане на заемната сума. При тези доказателства се явява доказано сключването и действителността на договора за заем, като реален договор, както се посочи по-горе. Този извод се подкрепя от всички останали събрани доказателства и не е в противоречие с никое от останалите доказателства по делото. Даването на заема, страните и размера му са отразени в писмените обяснения от заемодателя, дадени при извършена насрещна проверка. От разпита в съдебна фаза на производството на св. Румен Димитров Йорданов, живеещ на съвместни начала със заемодателката Галина Ангелова, се установява, даването на заема, датата, размера, произхода на по-голяма част от средствата и връщането на заема. Установен е и произходът на средствата и възможността на заемодателя да ги предостави в заем. Събрани са данни са предоставено дарение от родителите на заемодателката в същия размер, както и данни за произхода на тези средства от продажба на техен имот. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че произходът на средствата е само косвено доказателство. Установяването или неустановяването на имуществени възможности на заемодателя да предостави определени парични средства в заем не може да е самостоятелно основание за непризнаване на възникналото заемно правоотношение, съответно за включване на заема в приходната част на баланса на ревизираното лице, както са процедирали приходните органи и съда. За доказване на получен заем е достатъчно да се установят съществени реквизити на договора за заем, които в случая са доказани. Произходът на заемните средства е ирелевантен за възникналото правоотношение, може да бъде предмет на проверка или ревизия на доходите на заемодателя, каквото производство в случая не е предмет на разглеждане. Изводът на касационния съд е за необоснованост на изводите на първоинстанционния част в тази им част. Заемните средства по този договор е следвало да се включат в приходната част на баланса на ревизираното лице за 2003 г. Заемът е върнат през 2008 г., поради което не следва да се променя разходната част на баланса за ревизирания период 2003-2007 г. вкл. Относно получените средства - приходи през 2004 г. спорно е било получаването на заем от Цикламия Коцова Василева в размер на 54 000 лв. Съдът е приел за недоказано получаването на заема поради недоказан произход на средствата на Василева - относно възможностите й и внасяне на сумите в страната предвид твърденията, че са получени от труд, положен в Израел. По съображения, сходни с гореизложените относно валидността на заемния договор, установяване на съществените му реквизити по договор за заем от 20.01.2004 г. и разписка за получаване на сумата от същата дата, съдът намира за доказано възникването на реалното заемно правоотношение. За предаването на сумата са събрани и гласни доказателства в съдебната фаза на обжалване от св. Бисерка Христова Тодорова, очевидец на събитието. Установено е безспорно, че към 20.01.2004 г. заемодателката се е намирала в България, за което са налице данни за влизането й в страната на 18.01.2004 г. и излизането й на 22.01.2004 г. Като приема произхода на дадената в заем в сума за ирелевантен, по същите изложени по-горе съображения, касационният намира в случая, въз основа на събраните доказателства, че той също е доказан, съответно изводите на първоинстанционния съд в обратната насока - за необосновани. Пред съда са представени и приети като доказателства документи в легализиран превод за получавани възнаграждения от Цикламия Василева от израелския й работодател в периода 2001 - 2003 г., както и за 2004 г., в размер, достатъчен за осигуряване на нормален стандарт на живот и за отдаване в заем на средства в размер на 54 000 лв. Предвид изложеното съдът намира, че в приходната част на баланса на ревизираното лице за 2004 г. следва да се включи и сумата от 54 000 лв. като получен заем, чието връщане не представлява разход в ревизирания период. На следващо място касаторът излага оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда и на приходните органи относно приетите и включени в разходната част на баланса стойности на закупените недвижими имоти, различни от тези по нотариални актове. Оплакването е основателно. Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 7 ДОПК при определяне на основата за облагане са данъци се взема предвид пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването им. При наличие на цена на сделките по придобиване на недвижими имоти, вписана в нотариален акт като официален документ с достоверна дата, при сделки които не са между свързани лица, както е в случая, за ревизираното лице не възниква задължението по чл. 116, ал. 2 ДОПК да установява съответствието на цената по нотариален акт с пазарната цена. Само в този случай и при неизпълнение на това задължение, каквото в случая не е възникнало за РЛ, приходните органи имат право да установяват пазарните цени на сделката. Касае се за разход, който е направен от ревизираното лице в размера, в който е отразен в нотариалния акт, в който размер следва разходът да бъде съобразен при изготвяне на баланса на приходи и разходи. Отделен е мотивът, че чрез изготвената оценителна експертиза в хода на ревизионното производство, чието заключение е в голяма степен различаващо се от това на оценителната експертиза, приета в хода на съдебното обжалване, не може да се приеме, че е опровергана материалната доказателствена на нотариалния акт като официален документ. Предвид изложеното изводите на съда относно размера на включените в разходната част суми на недвижимите имоти, закупени през 2005 г. /н. а. от 21.10.2005 г. и 2007 г.; н. акт от 12.11.2007 г./, също се явяват незаконосъобразни. Основателно е касационното оплакване и относно несъобразяване на разпоредбите на СК (отм.) относно семейното имущество за периодите, в които РЛ е било в брак с Тихомир Тодоров /до м. 01.2007 г./, когато бракът е прекратен по взаимно съгласие и при липса на данни за извършена делба на имущество. Спорен е дела на РЛ в направените разходи за придобиване на недвижими имоти, в полза на малолетното дете на съпрузите, както и за придобиване на движими вещи - битова техника през 2006 г. и други. Касае се за ревизирани периоди 2004 г. и 2005 г., в които РЛ сключва сделки за закупуване на два недвижими имота, по които Г. Тодорова купува имоти в полза на малолетния си син. В случая безспорно е налице хипотезата на чл. 22 ЗЗД - договор в полза на трето лице, по силата на който длъжник и купувач се явява РЛ, а бенефициер на собствеността - детето. Съгласно действащия към този момент СК (отм.) недвижимите имоти не са придобити в СИО предвид, че собствеността е за детето. В случая обаче спорен е не полученият приход, а направеният разход. Съгласно чл. 25 СК (отм.) принципът е, че разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, за които разходи съпрузите отговарят солидарно. Детето е част от семейството и неговите нужди са семейни такива. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за липса на съвместен принос и отнасяне на направените разходи за закупуване на недвижими имоти и движими вещи за битова техника само като лични за ревизираното лице е несъстоятелен. Следвало е да се възприеме законово уреденият принцип на съвместен принос и съвместност на разходите, направени за задоволяване на нуждите на семейството. Оборването на този принцип може да е предмет на договорни отношения след прекратяване на брака или на решение на делбен или бракоразводен съд, но не и на изводи на приходни органи, направени единствено и само въз основа на тълкуване на обясненията на ревизираното лице. Съответно, незаконосъобразен е и изводът на съда, че липсата на доказателства за принос на съпруга при покупките на тези имоти и вещи, води до извода, че направените разходи следва да се съотнесат само към баланса на съпругата. Съдът не е съобразил презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместен принос. Липсата на доказателства за принос на единия от съпрузите не означава, че такъв няма. Обратното, този принос следва винаги да се предполага, докато не се обори надлежно при условията на пълно доказване, каквото липсва в ревизионното производство и в условията на гражданско-правен спор, какъвто ревизионното производство не съставлява. Предвид изложеното дотук, след съобразяване на получените суми като дарение и заем при началното салдо към 2003 г., получените заеми през 2003 г. и 2004 г., които се начисляват към приходната част на салдото при липса на данни за връщането им в ревизирания период, дори и след приспадане на дължимите по тези заеми лихви, както и след съобразяване на разходите за придобитото недвижимо имущество през 2004 г. и 2005 г. и движимо такова през 2006 г. за сметка на двамата съпрузи, както и при съобразяване на направените разходи за недвижими имоти, в размера, в който документално е посочен по нот. актове, и предвид заключението на съдебно счетоводната експертиза във този й вариант, се установява, че за никоя от данъчните години, предмет на ревизирания период, не е налице превишение на разходната част над приходната. Изводът е, че липсват недекларирани или укрити приходи, върху които се дължи данък, както по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) или по чл. 48 ЗДДФЛ, поради което ревизионният акт, с който е прието различно се явява незаконосъобразен. Решението, с което е отхвърлена жалбата срещу него следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА. В частта относно разноските касационната жалба също се явява основателна. В тази си част решението следва да се отмени. Предвид незаконосъобразността и отмяната на РА в неговата цялост, в тежест на бюджета на ответника по жалбата и по касация - дирекция "ОУИ" Варна - следва да се присъдят направените разноски от жалбоподателя пред първата инстанция в размер на 725 лв., както и тези, направени пред касационната инстанция - в размер на 1005 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,