Решение № 1431 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2009 г.

Решение № 1431 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Константин Петров Въжаров, Иван Петров Въжаров, Вера Тодорова Въжарова, Адриана Борисова Колищъркова-Алкалай и Жива Иванова Фикова, всички със съдебен адрес град София, против решение № 207 от 09.12.2008 г. по адм. д. № 2264/2001 и 449/2003 г. по описа на Софийски градски съд, III- Ж състав. Касаторите искат отмяна на решението в частта, в която е определен начин на обезщетяване с компенсаторни записи вместо с исканата съсобственост върху придобития от държавата имот в замяна на отчуждената а наследодателите им собственост, както и в частта в която съдът е оставил без уважение жалбата на Живка Фикова, неоснователно приемайки, че същата не е легитимирана да поиска и получи обезщетение по ЗОСОИ. Навеждат се доводи за нарушение на процесуалните правила и на материалния закон - ЗОСОИ. Искат отмяна на решението и уважаване на претенцията. Ответната страна - областен управител на област-София, чрез процесуалния си представител-юрк. Бояджийски, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересуваните страни- Величка Георгиева Лучева, Борис Петров Попов, Мария Петрова Василева, Люля Андреева Шишкова - Тошич, Пенка Иванова Бантова, Петър Иванов Бантов, Стамена Евтимова Попова и Кмета на Столична община- редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна, а решението на съда правилно, тъй като е невъзможно реално връщане на имотите, а обезщетяването с компенсаторни записи е съобразено с материалния закон и доказателствата по делото. Върховният административен съд, III отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред градския съд е образувано по жалбата на касаторите против мълчалив отказ на областния управител на Област София да се произнесе по заявление № РД -97-00-5871/19.11.1998 г. и заявление № РД-97-00-7333/2311.1998 г.- за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за недвижим имот, представляващ парцел II, в кв. 37-912 кв. м. и парцел III, в кв. 37, м. "Жежката вода", по плана на кв. кв. "Красно село", Княжево, отчуждени- на основание Указ № 447/48 г. за лишаване от българско поданство на Борис Н. Колищърков-1/6 идеална част, бивша собственост на съпругата му Живка Борисова Колищъркова/ по баща Иванова Въжарова/, както и 5/6 идеални части на основание ЗОЕГПНС за останалите наследници на бившия собственик-Иван П. Въжаров; актувани като държавни с АДС-131/1949 г. и 678/1949 г.. С обжалваното решение, градския съд е отменил и двата сочени по-горе мълчаливи откази като незаконосъобразни; признал на жалбоподателката Адрияна Алкалай, в качеството й на наследник на Аспарух Иванов Въжаров, право на обезщетяване относно 1/2 идеална част от 1/6 идеална част от парцел II, в кв. 37 от 912 кв. м. и парцел III-кв. 37 от 926 кв. м., отчуждени по реда на ЗОЕГПНС от наследниците на Иван Петров Въжаров; както и на Константин Петров Въжаров, Иван Петров Въжаров и Вера Тодорова Въжарова, като наследници на Петър Иванов Въжаров право на обезщетяване относно 1/6 идеална част от парцел II, в кв. 37 от 912 кв. м. и парцел III-кв. 37 от 926 кв. м., отчуждени по реда на ЗОЕГПНС от наследниците на Иван Петров Въжаров. Съдът определил като начин на обезщетяване- жилищни компесаторни записи. Също така съда отхвърлил като изцяло неоснователна жалбата на Жива Иванова Фикова и като неоснователна жалбата на Адриана Колищъркова Алкалай, Константин Петров Въжаров, Иван Петров Въжаров, Вера Тодорова Въжарова- срещу мълчаливия отказ на областния управител за обезщетяване по реда на ЗОСОИ- за одържавената по реда на Указ 447/48 г. от Живка Борисова Колищъркова- 1/6 идеална част от процесните имоти- като неоснователна. Решението в обжалваната му част е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила, като е обсъдил всички доказателства и становища по делото като се е съобразил и с приложимия закон. Правните изводи са в съответствие с фактически установеното по делото. Основният спорен въпрос е относно начина на обезщетяване, но твърденията на касаторите, че са налице условията на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ за реално възстановяване на недвижимия имот не намират опора в доказателствата по делото и са в противоречие с техническата експертиза приета и обсъдена ведно с другите доказателства. Безспорно е установено, че въз основа на извършена замяна -имот, на лицата чийто правоприемници са конституирани в процеса като заинтересовани лица, е предоставен в собственост държавен имот-парцел IV, в кв. 37, м. "Красно село - Княжевско", одържавен от праводателите на касаторите. Затова правилен и законосъобразен е извода на съда, че когато е извършена замяна по закона за ТПС (отм.)-то правото на собственост се възстановява върху имотът, притежаван преди замяната, като при застрояване или разпоредителни сделки, както е в разглеждания казус, то замяната остава в сила- поради което първоинстанционния съд извел главния си извод- правото на собственост не може да бъде възстановено реално, поради възникване на предпоставките сочени в чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ - части от имота са придобити добросъвестно от трети лица и са застроени. Правилно и законосъобразно е съдебното решение и в другата му оспорена част, с която жалбата на Жива Фикова е отхвърлена като неоснователна. Ценейки всички събрани в процеса доказателства, изхождайки от обстоятелството, че лицето Людмила Фикова е била носител на правото на обезщетение/наследник по закон на праводателя Аспарух Въжаров/, но не е подала заявление в сроковете по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ, поради което за нейната дъщеря -касаторката Жива Фикова- претенцията й за обезщетение се обуславя от договор за продажба на наследство от 1994 г., т. е. преди приемане на ЗОСОИ. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че в наследствената маса, към момента на сключване на договора за продажба на наследство, сключен между майка и дъщеря- Людмила и Жива Фикови- правото на обезщетение по ЗОСОИ - не е било включено. Не може да бъде споделен соченият от касаторите довод, че фактически това право е възникнало изрично още с приемането на ЗВСОНИ - 1992 г.. Безспорна е съдебната практика - искането за обезщетяване по ЗОСОИ- възниква с приемането на закона и се погасява с преклузивните срокове по чл. 6, ал. 1. А както сочи първоинстанционния съд, в този едногодишен срок, нито Людмила, нито нейната дъщеря като пълномощник, са предявили правото на обезщетяване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,