Решение № 15792 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2020 г.

Решение № 15792 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров и А. Кръстева, и двамата от [населено място], против решение № 8295/20.12.2019 г., постановено по административно дело № 3820/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба се сочи, че решението на административния съд е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, лишили заинтересовани лица от участие в производството. Освен това изтъква, че съдът е формулирал неправилни изводи, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поради това моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяна на атакуваната заповед на началника на СГКК, респ. връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират присъждането на направените по производството разноски. Ответниците - началник на СГКК-София, М. Живкова, А. Коцев, Е. Василева, Г. Василев, Е. Котева, М. Недялкова, К. Недялкова, Столична община - район "Изгрев", не заявяват становище по касационната жалба. Ответницата И. Накова от [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че решението на административния съд не страда от пороци и поради това моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Прокурорът представя заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Депозираната касационна жалба е процесуално допустима. Тя е насочена срещу акт, който подлежи на касационна проверка и е подадена в законоустановения срок от страни, за които този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Касационните жалбоподатели са собственици на УПИ ХІV-422 в кв. 51 по плана на [населено място], [местност]. Със заявление вх. № 07-6198 от 12.05.2017 г. А. Кръстева е поискала да се измени кадастралната карта като площта на съсобствения й имот с идентификатор 68134.800.1901 да се приведе в съответствие с документа й за собственост и действащия регулационен план, както и съществуващата в имота сграда да бъде заснета и нанесена като обект на кадастъра. Въз основа на подаденото заявление и гаранционните клаузи на договор № КД-1-55 от 18.08.2014 г. за изработване на КККР за район "Изгрев", столична община, началникът на СГКК е поискал изработването на проект за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 68134.800.1901 и сградата в имота. Изготвена е скица-проект за изменение на КККР, която засяга поземлени имоти с идентификатори 68134.800.2029; 68134.800.1901; 68134.800.423; 68134.800.422; 68134.800.421; 68134.800.420 и сграда с идентификатор 68134.800.420. 3. Съобразно проекта площта на имота на касационните жалбоподатели се увеличава от 305 на 320 кв. м, площта на имот с идентификатор 68134.800.422 също се увеличава- от 307 на 313 кв. м. Площта на имот с идентификатор 68134.800.423 се намалява от 617 на 601 кв. м; а на имот с идентификатор 68134.800.421 от 590 на 585 кв. м. В обяснителната записка е посочено, че сградата, намираща се в имота е полуразрушена, без покрив, поради което не се явява обект на кадастъра. Собствениците на засегнатите имоти са уведомени по чл. 26 от АПК и А. Коцев, И. Накова и Е. Котева са депозирали възражения против исканото изменение. С оспорената заповед № 18-1444 от 7.02.2019 г. началникът на СГКК- София е отказал да измени кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.800.1901 съгласно описаната скица - проект. В мотивите към оспорената заповед е прието, че в случая се касае за изменение на КККР при условията на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Приел е, че искането е допустимо, но неоснователно, тъй като между заявителя и заинтересованите страни в производството е налице спор за материално право. Административният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Посочил е, че доколкото в заповедта липсва произнасяне по отношение на искането за нанасяне на съществуващата в имота на жалбоподателите сграда, не следва да се обсъжда следва ли същата да бъде заснета и нанесена като обект в кадастъра. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице грешка или непълнота в кадастралната карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Приел е, че разликата между площта на имота, отразена в документа за собственост и площта, изчислена въз основа на данните от геодезическото заснемане се дължи на различните методи, по които е била изчислявана площта през годините. За да направи този извод, съдът е бил мотивиран от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните. Съобразно експертизата отразените в кадастралната карта граници на имота съответстват на съществуващите на място граници на имота. Вещото лице сочи, че с предложеното изменение границата е проектирана така, че да съвпада с границата от цифровия модел на регулационния план за местността. Вещото лице сочи, че различието в площта на имота се дължи на несъвпадането на съществуващите на място граници и границите от цифровия модел на регулационния план. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция приема, че в рамките на развилите се административно и съдебни производства не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правата на касационните жалбоподатели. Те сочат, че началника на СГКК не е уведомил М. Недялкова и К. Недялкова за започналото производство, с което е ограничил правата им. Според легалната дефиниция на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, "заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1" са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Това качество притежават само вписаните в кадастралния регистър титуляри на права. Съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, данните по ал. 1 и 2, записани в кадастралния регистър, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. От данните по делото се установява, че административният орган е уведомил за започналото производство всички заинтересовани лица съобразно записванията в кадастралния регистър на недвижимите имоти, между които е и М. Бошнакова, праводател на М. и К. Недялкови. Освен това в хода на съдебното производство М. и К. Недялкови са конституирани като заинтересовани страни. Ето защо те са могли да упражнят правата си в рамките на съдебния процес. Не на последно място следва да се изтъкне и обстоятелството, че дори и такова нарушение да бе допуснато, то би ограничило правата на Недялкови, а не на касационните жалбоподатели. Касационната инстанция споделя и изводите на административния съд, че в конкретната хипотеза не е налице непълнота или грешка в кадастралната карта. Според легалното определение на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Според това легално определение разликата в площта на имота не представлява непълнота или грешка, ако не е породена от несъответствие в нанесените в картата граници и очертания и действителното състояние. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, се установява по категоричен начин, че отразените в кадастралната карта граници на имота съответстват на съществуващите на място граници. При одобряване на кадастралната карта границите на имота, собственост на жалбоподателите, са нанесени след извършено геодезическо заснемане и при спазване на разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 на ЗКИР. Следва да се изтъкне обстоятелството, че собствениците на процесния имот не твърдят, че е налице несъответствие между действителните граници и тези, отразени в картата. Единственото несъответствие, което изтъкват те, е в площта на недвижимия им имот, посочена в документа за собственост и тази, която е посочена в картата. Но дори и да се приеме, че са налице непълноти и грешки в кадастралната карта, исканото изменение правилно не е допуснато, тъй като е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., тъй като от направените от заинтересованите лица възражения се установява, че в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Ето защо касационната инстанция приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответницата И. Накова за присъждане на разноски е основателна предвид изхода на спора. Представени са доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена в посочения размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение