Решение № 8945 от 27.9.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Алхалиди, гражданин на Саудитска Арабия, с регистрационна карта на чужденец, чрез адвокат Василев срещу решение 1046 от 20.02.2023г., постановено по адм. дело 5477 по описа за 2022 година на Административен съд София град, 63 състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 4336 от 25.05.2022 година на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба като акцентира върху допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липса на преводач от арабски, както и липса на мотиви относно факта за семейство - съпруга и две деца. Посочва и, че е допуснато съществено процесуално нарушение, посочвайки го като сирийски гражданин. Иска отмяна на обжалваното решение. Иска се и "да се отмени изцяло решението на АССГ и да се постанови друго, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ"... "...и в условията на алтернативност на основание чл.20 т.4 от Наредба Iз-1201 от 1.6.2010г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията на дейността им да отмените заповедта за настаняване в СДВНЧ". Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Счита, че е неоснователна и иска оставяне в сила решението на първата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по наведеното в нея твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение 1046 от 20.02.2023г., постановено по адм. дело 5477 по описа за 2022 година на Административен съд София град, 63 състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 4336 от 25.05.2022 година на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. В тази връзка напълно е недопустимо направено искане от процесуалния представител, в диспозитивната част на касационната жалба, за съдебен контрол на заповед за настаняване в СДВНЧ, която подлежи на такъв в отделно изрично законово определено съдебно производство. По отношение на настоящия съдебен касационен контрол на описаното решенrе на първата инстанция, следва да бъде съобразено следното: Предмет на контрол в съдебното производство пред Административен съд София град е било решение 4336 от 25.05.2022 година на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата на за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът, при разглеждането на подадената жалба е допуснал следните съществени процесуални нарушения: На първо място, в абсолютно нарушение на разпоредбата на чл.14 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, не е назначил преводач на лицето - нито от арабски, нито от английски. Касаторът като гражданин на Саудитска Арабия / не сирийски гражданин/, не владее български език и съгласно посочената разпоредба, за да му се осигури знание относно извършващите се процесуални действия, независимо от наличието на адвокат, е следвало да се назначи преводач. съгласно чл.14 ал.1 от АПК производствата се водят на български език. Видно от съдебни протоколи отг 19.10.2022г. и 25.01.2023г. жалбоподателят е присъствал лично в съдебното заседание и преводач не е бил определен и назначен. Липсата на надлежен превод в производството пред първата инстанция е тежко нарушение, относимо към възможността на на съда да осигури на жалбоподателя истинност, равенство и достъпност и прозрачност в съдебния процес по административното дело. На второ място - съгласно разпоредбата на чл.9 от АПК за съда е налице задължение за приложение на служебното начало. Не е налице разпределение на доказателствената тежест - чл.9 ал.3 от АПК. Съдебният протокол в заседанието на 19.10.2022 г. е объркан и неясен - няма направен подробен и ясен доклад на делото, както изисква закона, няма ясно и точно посочване на приложени доказателства нито към жалбата, нито към административната преписка, не е посочено от съдията кои доказателства са преведени и кои не. Съдът следва в отделни определения да докладва и да приема доказателствата като същите следва да бъдат описани, още повече, че това е заседанието и в което те могат да бъдат оспорвани. На трето място първоинстанционното дело е с приложени огромен брой доказателства в незаверени копия или непреведени. Приемането им е недопустимо в този вид, както и неприемането им следва да бъде оформено в изрично определение, което да бъде мотивирано. Всички тези сериозни пропуски в съдебното производство пред първата инстанция правят съдебният акт да страда по съществени процесуални нарушения, които по смисъла на чл.209 т.3 от АПК водят до отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав ва същия съд. При новото разглеждане следва да се спазят всички процесуални изисквания на Административнопроцесуалния кодекс при водене на производството - закрито и открито съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 вр. с чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение