Решение № 10153 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2019 г.

Решение № 10153 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Винпром Русе Трейд" ЕООД, представлявано от управителя си Н. Къснеделчева, чрез адв. Файтонджиев, против решение № 29/11.01.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2420 по описа за 2018 г. на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03001817007027-091-001/2.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 152/23.07.2018 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за м. 09. 2017 г. в размер на 8 400 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за наличие на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Варна, чрез юрк. Симеонова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 750 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е ревизионен акт /РА/ № Р-03001817007027-091-001/2.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 152/23.07.2018 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за м. 09. 2017 г. в размер на 8 400 лв. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт първоинстанционният съд е установил, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че фактурираната доставка на грозде с получател ревизираното лице не е действително извършена. Административният съд е установил, че в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил доказателства, от които може да се направи извод, че управителите на двете дружества са договаряли и подписали договора за доставка на грозде, като едва в хода на съдебното производство поддържал, че договарянето е извършено между технолога на жалбоподателя и представител на "Ваноса" ЕООД. Според съда представените 6 бр. приемателни бележки в хода на ревизионното производство са нечетливи. Стигнал е до извод, че в представената по делото фактура издадена от "Ваноса" ЕООД от 25.09.2017 г., като съставител на същата е посочен П. Христов, като подписът, положен върху фактурата, се различава от приложения по делото спесимен на подписа на управителя на "Ваноса" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС – Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Варна. Изводите на съда са правилни. В хода на първоинстанционното производство дружеството не е успяло да докаже при условията на пълно и главно доказване извършване на реална доставка по процесната фактура. Във връзка с процесната доставка са представени 6 бр. приемателни бележки в хода на ревизионното производство, които са нечетливи. Представени са приемателни бележки и в хода на съдебното производство, които съдържат данни за доставчика – "Ваноса" ЕООД, производител "Уърлд Уайнс", превозвач – "Вита фрукт България" ЕООД, отразено е място на произход Плевен, количеството грозде, положени са подписи на приел и предал на документа, като липсват данни кои са лицата положили подписите за приемане и предаване на стоката. В хода на производството не е установено кои са лицата приели и предали стоката. Въз основа на горното правилно е приел решаващия съд, че липсват доказателства, които безспорно да доказват предаването на съответните фактурирани количества грозде и приемането им от страна на "Винпром Русе Трейд" ЕООД. В хода на ревизионното производство от дружеството-превозвач са представени товарителници и пътни листи. В товарителниците липсва дата на разтоварване на стоката, липсват и подписи на представители на изпращача, превозвача и получателя. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени товарителници, които вече са с попълнени реквизити – има дата на разтоварване на стоката, подпис и печат на изпращач, на превозвач и на получател. В решението по дело С-285/09 в т. 48 СЕС приема, че представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка. В т. 49 от мотивите на същото решение СЕС приема, че правото на ЕС не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама. Възражението в касационната жалба, че в случая се касае за транзитна доставка по чл. 329 от ТЗ и тази теза въпреки че е поддържана в хода на първоинстанционното производство не е обсъждана от АС- Варна, е неоснователно. В представената по делото молба от "Винпром Русе Трейд" ЕООД в хода на първоинстанционното производство /л. 44 от делото/ е изложено, че "е възможно в разглеждания случай да е налице транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ", като това видно от молбата не е потвърдено категорично от жалбоподателя. Не са представени и доказателства в тази насока. В случая при извършената насрещна проверка на управителя на "Айомед" ЕООД – Й. Генчев, същият е декларирал, че не знае, че има търговско дружество, нито е наясно какъв е предмета на дейност на същото. Предвид представената декларация съдът е стигнал до правилен извод, че липсват данни за търговски взаимоотношения между "Айомед" ЕООД и "Синхрон инвест" ЕООД. В съдебното производстнво е представено и потвърждение от В. Гошева, която е разпитана и като свидетел по делото, като пълномощник на "Айомед" ЕООД, за сключения между "Айомед" ЕООД и "Синхрон Инвест" ЕООД договор от 23.02.2017 г. и приложение № 1 към него, приемо-предавателен протокол от 29.09.2017 г. и протокол от 28.02.2017 г. с който дружеството е закупило от "Синхрон инвест" ООД винено грозде, като потвърждава осъществените волеизявления на всички извършени от името на дружеството действия, като валидно извършени с обвързващ ефект. Сочи, че потвърждава волеизявленията във всички оспорени от ответника документи, подписани от "Айомед" ЕООД. Не са представени доказателства по делото, че същата е упълномощена от управителя на "Айомед" ЕООД - Й. Генчев. Не са представени никакви писмени доказателства в хода на ревизионното производство, че Гошева е представлявала "Айомед" ЕООД и "Ваноса" ЕООД в хода на преговорите, сключването на договори, както и при самата доставка на грозде. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 563 лв. съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение