Решение № 14045 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14305/2014 г.

Решение № 14045 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14305/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанаска Георгиева Рейха - директор на 30 СОУ "Братя Миладинови" гр. София чрез адв. Томов против решение № 4949/17.07.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2089/2014 г. по описа на съда. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответната страна - Министерство на образованието и науката чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници - Комисия за защита от дискриминация, Ася Стилиянова Балтакова и Столична община не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността и, настоящият състав на ВАС, Пето отделение, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания установи следното: С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Атанаска Георгиева Рейха, директор на 30 СОУ "Братя Миладинови" срещу решение № 51 от 30.01.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му, с която е установено, че Рейха в качеството си на работодател осъществява тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗД по отношение на Ася Стилиянова Балтакова и й е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗД. За да постанови този правен резултат съдът приема, че действията на Рейха сочат на тенденциозно негативно отношение към Ася Балтакова с цел да се създаде към нея враждебна среда. Конкретно възприетите за относими действия се изразяват в следното: 1. След инцидент в VIа клас на 23.11.2011 г., чийто класен ръководител е Ася Балтакова, последната изготвя докладна до директорката с предложение за наказание на виновните ученици, но по настояване на Рейха и въпреки волята на Балтакова, последната оттегля предложението си за наказание; 2. На педагогически съвет в края на м. януари 2012 г. Атанаска Рейха заявява пред всички, че повече не обича Ася Балтакова. В резултат на изявлението на директорката Балтакова получава тежка хипертонична криза, което налага медицинската сестра Румяна Давидкова да извика бърза помощ, без да спази инструкциите на директорката, че по длъжностна характеристика медицинската сестра трябва да се грижи за децата, но не и за здравето на учителите. На база на тази фактическа обстановка първоинстанционният съд приема за правилни изводите на КЗД, че Рейха в качеството си на директор на училището осъществява тормоз по отношение на Ася Балтакова по признак "лично положение". В хода на административното производство пред комисията са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, които са вътрешно противоречиви помежду си, като видно от обстоятелствената част на административния акт подробно са изложени всички становища на страните в производството и са изброени събраните доказателства, но липсва задълбочен анализ и съображения кои от тях са кредитирани като достоверни и установяващи безспорно правнорелевантните за спора факти. Анализ на доказателствата не е направен и от административния съд, който в изключително скромните си мотиви накратко възпроизвежда фактическата обстановка приета от КЗД и след посочени като относими правни норми приема за правилен извода на КЗД. Съдът не конкретизира съдържанието на защитения признак "лично положение" по отношение на Балтакова, което е попречило да извърши контрол за законосъобразност на извода за тормоз въз основа на този признак от страна на Атанаска Рейха. Тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във връзка § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, кумулативно следва да са налице три предпоставки: нежелано поведение, въз основа на защитени признаци с посочената специална цел или резултат. Признакът "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, нито легално определение и следва във всеки конкретен случай да бъде установяван и доказван значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В настоящия казус, нито КЗД, нито първоинстанционният съд не конкретизират защитеният признак "лично положение", в решението на съда липсват собствени мотиви кои доказателства са приети за безспорно доказващи изводите на административния орган, че е налице тормоз и ако е така, към кое лично качество на учителката е насочен до степен да я дискриминира и да я постави в по-неблагоприятно положение от останалите учители. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че изводът на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на оспореното пред него решение на КЗД е направен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правния спор, поради което при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения на чл. 209, т. 3 от АПК. Посоченото и допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като изводите на съда са пряко относими към законосъобразността на административния акт. По изложените съображения обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от горното, ВАС, Пето отделение