Решение № 12802 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8036/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), срещу Решение 6226/30.06.2025 г. на Административен съд (АС) - Хасково, постановено по адм. дело 1402/2024 г., в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 (УП), с изх. 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която са наложени намаления в размер на: 759.31 лв. по СЕПП, 666.51 лв. по СПП, 190.71 лв. по ЗДП и 448.28 лв. по Подмярка 13.3/HP 3, както и в частта, в която е извършено прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП; делото е върнато като преписка за ново произнасяне от ДФЗ в отменената част, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като по първоинстанционното дело е представен Акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) 01-2600-2908/3 от 28.11.2022г., въз основа на който е извършено прихващането. Счита, че представените в съдебното производство нови доказателства са за изясняване на обстоятелствата по делото и са представени по указания на съда, поради което не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касаторът се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД в депозиран писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Подържа, че уведомителното писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание, доколкото в същото УП липсва конкретно посочена причина за намаленията и прихващанията. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация се представлява от адв. Попов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Събрал е относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като такова конкретно не се сочи от касатора. От фактическа страна е установил, че дружеството жалбоподател подало Заявление за подпомагане с вх. 19785271/29.04.2022 г., УИН [номер], с УРН [номер], съответно на 11.05.2022 г. и заявление за подпомагане 2022, форма за ЕТ/Юридически лица, за подпомагане за кампания 2022 г. по различни схеми, мерки и подмерки, сред които и СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания), Мярка 10 (Агроекология и климат), Мярка 12 (Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите), Подмярка 13.3/HP 3 (Компенсационни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2021 г. и ще се използват през 2022 г., в землищата на селата Кондово, Костилково, Плевун, със съответните земеделски култури на тях (по кодове), както и животните, които са били отглеждани през 2021 г. и ще се отглеждат през 2022 г. в животновъден обект : 3896460004 (6593В-0008). Във връзка с подадените заявления били извършени автоматични проверки на въведените данни и проверки на място, като резултатите от тях били представени по делото и дружеството - жалбоподател е било запознато с тях. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г., с което са наложени намаления по подаденото от Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД заявление в размер, както следва: 759.31 лв. по схема/мярка СЕПП; 226.14 лв. по Мярка 12/Натура 2000; 666.51 лв. по СПП; 190.71 лв. по ЗДП; 448.28 лв. по Подмярка 13.3/НР 3, видно от Таблица 1. на стр. 3 от УП. В Таблица 2: Извършени плащания (в лева), са отбелязани оторизирана сума и дата на оторизация, прихваната сума и/или удържан данък общ доход и изплатена сума поотделно за всяка схема/мярка. В хода на съдебното производство като писмени доказателство по делото са приети Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/2908#3/28.11.2022 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ по отношение на дружеството-жалбоподател и доказателства за връчването му, счетоводна справка (хронологичен опис) Доклад за проверка на площи, вкл. снимки от същата, заповедите за извършване на проверка на място, уведомително писмо за връчване на доклада от проверката на място, Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2022, ведно с приложения. С административната преписка е представено Становище изх. 02-260-2600/2318#4 от 08.01.2025 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да отмени уведомителното писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта, както и в нарушение на правилото на чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти обстоятелства за случая. В тази връзка е изложил съображения, че в административния акт, в обжалваната му част, липсват фактически и правни основания, въз основа на които да стане ясно на база на какво конкретно основание са извършени спорните намаление и прихващане. Конкретно, за намаленията по Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП, както и относно извършеното прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП, в процесното писмо според съда не са посочени каквито и да е причини, обосноваващи от фактическа страна крайният извод на административния орган за формирания размер на съответното финансово подпомагане на дружеството. Допълнително е посочено, че в административния акт не се съдържат и относими нормативни разпоредби, от съдържанието на които да може еднозначно да се заключи какви са правните основания за тях. По отношение на представеното Становище изх. 02-260-2600/2318#4 от 08.01.2025 г. е съобразено, че същото е издадено след уведомителното писмо, по повод постъпилата срещу него жалба, поради което и не може да коригира допуснатия съществен порок по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка са обсъдени разясненията, дадени с Тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК на ВС и е изведено, че е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство. Първоинстанционният съд е посочил, че в административната преписка липсват документи, от които биха могли да се извлекат данни за реалните причини за намаляване на субсидиите и за извършеното прихващане. Такива причини не били описани в представените доклади за проверка на площи, тъй като те се отнасят за констатации от служители на ДФЗ за площи, заявени от жалбоподателя. В тях липсвали фактически основания за извършените с УП намаления по Подмярка 13.3/HP 3, СЕПП, СПП и ЗДП, както и относно извършеното прихващане в размер на 1544.21 лв. по СПП. По отношение на прихващането АС Хасково е установил, че установеното с АУПДВ публично държавно вземане е в размер на 3806.74 лева, а с оспореното писмо е прихваната сумата от 1544.21 лева, т.е. не е прихваната пълната сума. От представения хронологичен опис за прихващания, всички извършени на 09.03.2023 г., според съда не можело да бъде установено на какво основание е осъществено прихващането и по кое направление. Направен е извод, че размерът на прихванатите с процесния акт суми не кореспондира по никакъв начин с тези, посочени в АУПДВ и хронологичния опис, поради което остава неизяснен въпросът защо с УП е прихваната конкретно сумата от 1544.21 лева и на какво основание почива това прихващане. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за извършеното прихващане. От изложеното в таблица 1 Оторизирани суми (в лева) и таблица 2 Извършени плащания (в лева) и поясненията под тези таблици на процесното уведомително писмо не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намалението и прихващането. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Верен е изводът на АС-Хасково, че волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания при постановяване на административния акт, в случая дължи мотиви за извършеното прихващане. Наличието на мотиви е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на основание на кои документи е извършено намалението и прихващането. Становище изх. 02-260-2600/2318#4 от 08.01.2025 г. е издадено след оспореното уведомителното писмо и по същество представлява мотивиране на УП с изх. 02-260-2600/2318 от 13.11.2024 г., което правилно е отхвърлено от АС Хасково. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АС Хасково е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Попов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение