Решение № 4790 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2014 г.

Решение № 4790 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Аделина Свиленова Гюрова, Лиляна Борисова Николова, Маруся Свиленова Медарска, Петър Владимиров Николов, Виолета Владимирова Николова, Светлана Трайкова Николова, Юлия, Трайкова Николова-Факих, Лазаринка Славчова Николова, Силва Константинова Христова-Любомирова, Бойко Константинов Христов, Павлинка Арсениева Виденова, Иванка Гелова Младенова, Виолетка Гелова Тонева, Драгинка Николова Нинова, Благойка Славчова Иванова, Августина Стефанова Миткова и Николай Стефанов Николов всички от гр. София и Методи Гелов Колев и Радослав Кирилов Георгиев от гр. Нови Искър, като наследници на Владимир Николов Илиев и Иван Николов Илиев, всички чрез адвокат Вероника Велинова срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която се отчуждават 0.067 дка от имот с идентификатор 68134.501.1110, целият с площ от 0.881 дка, за който е определено парично обезщетение в размер на 3 765 лв. Имотът се намира в квартал Бенковски и е посочен под № 17 в приложение към т. 1 на Решение № 811 на МС. С жалбата се твърди, че при издаване на решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че оспореното решение противоречи на материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че предвиденото законово изискване на чл. 32 от ЗДС имотът или част от него да може да се отчужди след предварително и равностойно обезщетение не е спазено при определяне на размера на обезщетението с оспореното решение, тъй като е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС във връзка с определения срок за ползване на пазарни аналози по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Освен това оспорващите твърдят в жалбата си, че останалата неотчуждена част от имота няма да може да се използва пълноценно по предназначението си, тъй като щяла да попадне в обхвата на обслужващата пътя зона. По тези съображения искат от съда да отмени решението на МС в обжалваната част. Алтернативно искат от съда да измени решението в оспорената част, като определи по-висок размер на присъденото обезщетение, което е определено крайно несправедливо от административния орган, като се вземе предвид, че имотът се намира в урбанизирана територия. В съдебно заседание, чрез адвокат Велинова, оспорващите поддържат жалбата и представят доказателства. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Северна скоростна тангента". Към искането са приложени: заповед № РД-02-2374 от 24.09.2012 г. на зам. министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила, влязло в сила решение № ОВОС № 6-3 от 18.04.2012 г., финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, актуални скици и документи за собственост. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 302 от 20.04.2012 г. обект "Северна скоростна тангента" е обявен за такъв с национално значение, а път "Северна скоростна тангента", който е част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 за национален обект. На свое заседание, МС е приел решение № 811 от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в землището на Бенковски, Столична община, като номер по ред 17 е посочен имота, предмет на оспорването и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственик на имота са посочени Владимир Николов Илиев и Иван Николов Илиев, чийто наследници са оспорващите, съгласно удостоверение за наследници. По делото е представена Заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г., с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Северна скоростна тангента". Видно от направеното върху нея отбелязване е, че е влязла в законна сила. В тази връзка са неоснователни доводите на оспорващите, свързани с размера на отчуждената част. Този размер е определен с устройствения план, който предвижда изграждането на Северната скоростна тангента. Оспорващите не са обжалвали заповедта за изменението на плана и тя е влязла в законна сила и е стабилен административен акт. Преклудирана е възможността им да оспорят нейната законосъобразност, още по-малко в това производство по реда на ЗДС. С договор № РД-37-24 от 13.09.2012 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. С Удостоверение изх. № 23 от 15.01.2013 г. са представени шестдесет и шест броя вписани сделки, като за землище Бенковски вписани сделки за имоти с подобни характеристики са десет броя. В девет от представените сделки не са могли да се определят цени, съгласно ЗДС, тъй като седем от тях са между физически лица, една е за имот в регулация със сгради, следователно не е с подобни на процесния характеристики и една сделка е между юридически лица за земеделски земи в няколко землища без да е посочена пазарна стойност на поземлените имоти по отделни землища. Само една от предоставените за землище Бенковски отговаря на законовите изисквания и може да се ползва за пазарен аналог. С Удостоверение № 24-00-979 от 18.05.2013 г. са предоставени на оценителя от Службата по вписвания вписани сделки, от които шест броя са в землището на Бенковски, но са между физически лица. Предвид на тези данни за вписани сделки в землището на Бенковски, оценителят е определил равностойното парично обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС за имоти в урбанизирана територия по двойна данъчна оценка. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 10.12.2013 г. Посочената цена за имота, предмет на оспорването в настоящето производство е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собствениците на отчуждения имот. Съдът намира, че датата на този приемо-предавателен протокол е датата, на която се приема, че е изготвена оценката от лицензирания оценител. Видно е от представените по делото писмени доказателства - писма между Агенция по вписванията и АПИ - изх. № 24-00-1882 от 14.09.2012 г., изх. № 24-00-1971 от 26.09.2012 г., изх. № 24-00-1968 от 25.09.2012 г., изх. № 14632 от 19.10.2012 г., изх. № 11-00-1080 от 29.11.2012 г., изх. № 24-00-2192 от 16.10.2012 г., изх. № изх. № 24-00-749 от 15.04.2013 г. - че е било необходимо технологично време за предоставяне на всички, отговарящи на законовите изисквания сделки за релевантния период, които да се вземат предвид като пазарни аналози за изготвяне на експертната оценка, като част от процедурата по чл. 32 от ЗДС. Поради това съдът приема, че датата на оценката на имотите, подлежащи на отчуждаване е тази, посочена в приемо-предавателния протокол, а именно - 10.12.2013 г., която дата е релевантна за срокът по чл. 34 от ЗДС. Неоснователни в този смисъл са доводите на оспорващите, че е нарушен тримесечният срок по чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС. По искане на оспорващите е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Основното и допълнителните заключения на съдебната експертиза не са оспорени от страните и съдът ги цени като компетентни и безпристрастни. Видно е от експертното заключение, че процесният имот се намира в квартал Бенковски, район Сердика и представлява урбанизирана по своето предназначение територия и като такъв е отчужден и оценен от административният орган. При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид всички предоставени от страните пазарни аналози и е направило и предложило на съда отговор на поставената задача в няколко варианта в зависимост от вида на използваните сделки. Вещото лице е посочило варианти за определяне на стойността на паричното обезщетение, като е представило вариант, в който е използвало н. а. № 103 от 4.04.2012 г., който е договорна ипотека за кредитна линия към банкова институция, н. а. № 152 от 30.07.2012 г., с който се продават два имота, не е посочена цена на всеки един от имотите, а е определена обща цена, включително обща е и цената на данъчната оценка на имотите, използван като пазарен аналог е и Учредителен акт на АБП Груп ЕООД, с който като непарично вноска при образуване на търговското дружество се предоставя недвижим имот, чиято цена е определена от вещи лица - оценители. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган. По отношение твърденията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, конкретно относно размера на отчуждената част, съдът е изложил своите правни изводи за неоснователност на оспорването на тези основания във връзка с влязлата сила заповед за изменение на устройствения план. Оспорващите твърдят, че е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС - към искането за отчуждаване се прилага оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Установи се по делото, че искането за отчуждаване от заинтересованото ведомство по ал. 1 - Агенция пътна инфраструктура е направено с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите. Съдът приема, че оценката е направена, тогава, когато е предадена от изпълнителя - лицензиран оценител на възложителя - АПИ, което по делото се установи, че е станало с приемо-предавателен протокол от 10.12.2013 г., който протокол е приет като доказателство и не е оспорен от страните. При тези доказателства и установените с тях обстоятелства, съдът приема, че не е допуснато нарушение на сроковете, предвидени в административнопроизводствените правила при отчуждаване. При тези съображения, съдът намира, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на материалноправните и административнопроизводствените разпоредби. Алтернативно оспорващите искат и изменение на оспорения акт в частта за размера на определеното обезщетение. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собствениците на отчуждените имоти е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността им. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /в приложимата редакция по процедурата на отчуждаване преди изменението с ДВ, бр. 105/2014 г./ са осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е посочен реда и критериите за определяне на равностойно парично обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За определяне пазарната стойност на отчуждената част от имота, административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС и е определил стойността на равностойното парично обезщетение в размер на удвоената данъчна оценка на имотите. Приел е, че няма сделки с имоти в близост до отчуждавания с подобни характеристики. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 4 ДР ЗДС имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява урбанизирана територия и като такъв е отчужден. При установените обстоятелства по делото, съдът намира, че предложените от вещото лице варианти на съдебно-оценителна експертиза не могат да се вземат предвид, с изключение на този вариант, който посочва стойността на отчуждената част по удвоената данъчна оценка. При останалите предложени от вещото лице варианти са използвани сделки, които не отговарят на законовите изисквания. Учредителният акт, с който се създава търговското дружество и като непарична вноска в капитала на дружеството се приема недвижим имот не е типична сделка, която да даде реалната пазарна цена при свободно договаряне за продажба на недвижим имот. Нотариален акт № 103 от 4.04.2012 г. също не следва да се взема предвид, тъй като е за договорна ипотека, която обезпечава банков кредит. Не е отразено всеки един от посочените имоти каква стойност от кредита обезпечава. Освен това договорите за банков кредит не са типичните за пазара сделки, които да отразяват пазарния механизъм на търсене и предлагане, който по най-адекватния за икономическата конюнктура начин определя пазарната цена на един недвижим имот. Договорът, чийто предмет е продажбата на общински нежилищен имот има за предмет имот, който не е с подобни на процесния характеристики, тъй като е застроен. Сделката по нотариален акт № 152 от 30.07.2012 г. също не е може да се ползва като пазарен аналог, тъй като е посочена обща цена за имотите, които са предмет на продажбата. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая е неприложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Отчуждаваната част следва да се оцени по чл. 32, ал. 4, т. 1 ЗДС - удвоената стойност на данъчната оценка на имота. Размерът на тази стойност, посочен от вещото лице и тази, която е определил административният орган в оспорения акт съвпадат. В този случай оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход от спора във връзка с разпоредбата на чл. 143 АПК и при положение, че ответникът и страните, за които актът е благоприятен не са поискали разноски, съдът не присъжда такива. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение