Решение № 2798 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2009 г.

Решение № 2798 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13169/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "КИБ" ООД, гр. Крумовград, представлявано от управителя Алекси Кайряков и процесуален представител срещу решение № 1096 от 31.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1112 по описа за 2007 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 096000056 от 20.4.2007 г. на ТД на НАП Кърджали, потвърден с решение № 601 от 21.6.2007 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определения допълнително корпоративен данък за 2004 г. и за 2005 г., ведно със съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в писмените бележки, приложени по делото. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отменят атакуваните актове и се присъдят всички направени по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 096000056 от 20.4.2007 г. на ТД на НАП Кърджали, потвърден с решение № 601 от 21.6.2007 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определения допълнително корпоративен данък за 2004 г. и за 2005 г., ведно със съответните лихви, които данъчни задължения били определени поради увеличаване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) поради документална необоснованост на разходи, направени през тези две години за командировки - т. н. командировъчни пари. Били налице допуснати нарушения на Наредбата за командировките - за една част от заповедите липсва доклад за извършената работа, липсват подписи на командированите лица, част от заповедите не са оформени по надлежния ред - липсват дата на пристигане и заминаване и времетраенето на самата командировка, липсва и заверка на упълномощено лице. Съдът е възприел всички тези данни от органите по приходите, като е посочил, че направените разходи за командировки в страната не са оформени по реда, определен в Наредбата за командировките в страната. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), действащ за 2004 и 2005 г. финансовия резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване то му, които данъчнозадължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в нормативните актове, с първични документи, включително с фискален касов бон ....или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. В процесния случай основен спорен момент се явява този дали сумите, изплатени за командировки, които представляват разходи за данъчнозадълженото лице, са доказани документални съобразно нормативните изисквания за това, но и какви са тези изисквания и в кой нормативен акт те са уредени. Този спорен момент получава и доуточняване и с оглед цитираната редакция на посочената норма от ЗКПО, приложима за данъчния ревизиран период, която взема предвид и разходи отчетени в нарушения на нормативни счетоводни изисквания с определена за това цел. Действително в Наредбата за командировките в страната, която е издадена на основание чл. 215 от КТ, във връзка с чл. 121 от КТ, в чл. 1 от нея е записано, че с нея се определят условията за командироване в страната, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите. След като цитирания макар и подзаконов нормативен акт има за предмет и уреждането на въпросите по реда за отчитане на командировъчните пари, очевидно е, че същият има отношение към основния спорен момент по делото. Направените от данъчния орган и възприети от съда доводи за недоказани документално разходи за командировъчни пари, поради липсата на реквизита по чл. 9, ал. 1, т. 8 от НКС следва да бъдат споделени. Даденото от решаващия съд тълкуване е правилно, с оглед задължението, което възниква спрямо командированото лице по чл. 29, ал. 1 от НКС, а именно да даде отчет за извършената работа. Същият, изготвен в изпълнение на тази норма, определя възможността за реализиране на правото на парично обезщетение по реда на чл. 215 от КТ, което има за цел да компенсира настъпилите неудобства с оглед промяната на мястото на изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Изложеното съответствува на целта на цитираната разпоредба, но то следва да бъде преценено и с оглед на счетоводното отразяване на процесните суми за обезщетение, които за работодателя представляват разходи. За нуждите на данъчното облагане очевидно е, че същите следва да бъдат преценявани с оглед на тяхното счетоводно отчитане и при съобразяване с визираните в чл. 5 от ЗСч (отм.) принципи при водене на счетоводството, действали през процесния период. Следва да се отбележат и липсата на редица реквизити към самите командировъчни заповеди като подписи, дати и т.н. При тази фактическа обстановка и съобразно събраните доказателства съдът правилно е извел изводите за правилност на доводите и правните основания на органите по приходите. Не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение