Решение № 8426 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2017 г.

Решение № 8426 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ПИК-КО" АД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изп. директор И. Б., чрез адв. Т.-С. против решение № 2179/28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1508/2016 г. по описа на Административен съд- Б. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът -началник на М. Б., в писмено възражение, чрез юрк. Ламбов, оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 32-108456/19.04.2016 г. на началника на М. Б., потвърдено с решение № Р-334/32-164506/15.06.2016 г. на директора на А. М., с което са допуснати промени в декларираните данни по ЕАД с ЕАД № 14 BG001007H0038470/10.10.2014 г. - кл. 33, трето подразделение следва да се чете А999, кл. 34 "Д. на произход" да се чете код CN /Китай/ и в кл. 47, като за внесената стока "лимонена киселина" с код по КН 2918 1400 са определени вида и размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, вкл. сумите, подлежащи на досъбиране - антидъмпингово мито в размер на 49 228,72 лв. и ДДС в размер 9 845,75 лв. Прието е, че е проведено надлежно производство по реда на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 на Съвета (отм.), за извършена последваща проверка, във връзка с вноса по ЕАД № 14BG001007H0038470/10.10.2014 г., предвид нормата на чл. 286, § 3 от Регламент 952/13 на Съвета. Оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните изисквания, съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна във връзка с безспорно установения произхода на стоката, внесена с ЕАД № 14BG001007H0038470/10.10.2014г по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент № 1225/2009 г. и във връзка с доклада на ОЛАФ. Изложени са подробни мотиви за приложимост на Регламент /ЕО/ № 1193/2008г, във връзка с последващите регламенти - Регламент за изпълнение /ЕС/ № 706/2015 г. на Комисията от 30.04.2015 г. и Регламент за изпълнение /ЕС/ № 32/2016 г. на Комисията от 14.01.2016 г., като е прието, че процесния внос е осъществен на 10.10.2014 г. при действието на Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г., преди откриване на разследването с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 706/2015 г., но попада в обхвата на първия, тъй като при установения произход на стоките от Китай, приложението на Регламент /ЕО/ № 1193/2008г не е поставено в зависимост от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 706/2015 г. за започване на разследване във връзка с предполагаемо заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 82/2015 г., защото в случая не е налице разширяване на обхвата на мерките по Регламент /ЕО/ № 1193/2008 г. След подробно обсъждане на доказателствата, събрани в административното производство и представени в хода на процеса е изведен решаващият правен извод, че произхода на процесната лимонена киселина е от Китай, по отношение на която държава през спорния период действа Регламент 1193/2008, с предвидено антидъмпингово мито в размер на 42,7 %. Законосъобразността на оспореното решение е обвързана и с приложимостта на относимата практиката на СЕС - решение по дело С-416 от 30.06.2016 г., постановено по преюдициално запитване на Апелативен съд Букурещ, Румъния относно налагане на антидъмпингово мито върху определени стоки с произход Китай. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Оспореният пред административният съд акт на началника на М. Б. е издаден в надлежно проведено производство по чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.) на Съвета, действащ към датата на издаване на оспорения акт, респ. чл. 46, § 1 от Регламент 952/13 на Съвета. Безспорно е установено, че процесната стока лимонена киселина по ЕАД с ЕАД № 14 BG001007H0038470/10.10.2014г само е пренесена през територията на Малайзия от Китай през пристанище Кланг, съгласно доклада на ОЛАФ, ведно с приложенията към него. Неоснователно е възражението досежно доказателствената сила на този доклад, тъй като с оглед нормата на чл. 179 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, докладът съставлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. е визирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки, а визираното приложение "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл, на констатациите в доклада на OЛАФ не може да се противопостави сертификата за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OЛАФ, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока, и не са с декларирания произход от Малайзия. Освен това, от констатациите в доклада се установява, че процесната стока "лимонена киселина" е внесена от Китай. Тези констатации, залегнали и в мотивите на оспореното решение, не са оборени от оспорващото Дружество, в чиято тежест е да докаже твърдяния положителен факт, че процесната стока е с декларирания от него произход. В тази връзка правилно е съобразено от административният съд и постановеното с решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/2015 г., т. 37, където СЕС приема, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна / в този смисъл и решение от 17 юли 1997 г., C-97/95, т. 55Ч57 /. В решенията е прието, че решаващо е обстоятелството на проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OЛАФ e установено, че стоката е с произход НР Китай и само е претоварена в третата държава, а след като преференциалният произход на стоката от третата държава не се установява, а се потвърждава нейният произход от НР Китай, е дължимо начисляването на антидъмпинговото и конвенционално мито. С оглед на горното, решаващият правен извод на административният съд, че са дължими, определените с оспорвано решение мито и ДДС е обоснован и съответен на фактическата обстановка. Неоснователни са възраженията за внос от Основната митническа зона на П. К., тъй като "ПИК-КО" АД не е оспорило в хода на съдебното производство представения доклад на ОЛАФ, в който се съдържат данни за митническата дейност на Основната митническа зона на П. К., като в т. 1 и 3 на доклада се съдържа подробно описание с фактите на вноса от Китай и износа от Малайзия, конкретните пратки на лимонена киселина, сертификатите за непреференциален произход, регистри ZB1/ZB2 и други, а данните са съгласувани с официалните власти в Малайзия и управлението на пристанището, където е претоварвана стоката. Обосновано не възприето от съда това възражение и поради това, че не е представен сертификат форма А, а износителят "EASTAR CHEMICAL" не е сред дружествата, които за процесния период са били оторизирани да кандидатстват за сертификат пред ММТИ. Освен това доказателствата по делото и административната преписка сочат, че процесната стока не е била подложена в Малайзия на "съществена и икономически обоснована" обработка /преработка, довела до нов продукт, т. е. няма основание да се приеме, че стоката е с произход от Малайзия. С., регистрирани в регистър ZB1 и впоследствие в регистър ZB2, какъвто е настоящият случай, са само претоварвани, т. е. запазват своя произход. В тази връзка е и безспорно установения факт, че Малайзия само търгува с лимонена киселина, но не произвежда лимонена киселина. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и ТР на ВАС по т. д. № 5/2009 г Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение