Решение № 7864 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2011 г.

Решение № 7864 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Автобусни превози-Септември " ЕООД, гр. Белово, подадена от процесуалния представител адв. Илия Бобев, против Решение № 954/28.05.2011 г. по адм. д. № 2392/2010 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 241001532/6.08.2010 г. издаден от инспектор "Приходи" при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ - Ст. Загора, потвърден с Решение № 768/20.10.2010 г. на Директора на "ОУИ" - Пловдив, както и по касационна жалба, подадена от Директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу същото решение, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 241001532/6.08.2010 г. издаден от инспектор "Приходи" при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ - Ст. Загора, потвърден с Решение № 768/20.10.2010 г. на Директора на "ОУИ" - Пловдив, за разликата над 269 136,54 лв. до пълния размер на отказан данъчен кредит в размер на 408 341,54 лв., ведно с прилежащите лихви за разликата от 24 627,25 лв. до пълния размер от 35 627,25 лв. В жалбите са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и за основателност на касационната жалба на ДД "ОУИ". Върховният административен съд приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са основателни на посоченото основание - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение непризнатия данъчен кредит за доставка на материали и СМР за обект курортен комплекс в местността "Топлата вода", Община Белово. Касационната жалба на дружеството съдържа съображения относно отказът на данъчен кредит само по отношение извършените СМР в обект курортен комплекс в местността "Топлата вода", Община Белово, но поради това, че се обжалва изцяло решението в отхвърлителната част, настоящият съдебен състав се произнася и по отношение на потвърдения от съда отказ за признаване на данъчен кредит в размер на 40 660 лв. за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 1255,52 лв. по 13 бр. фактури с издател "Дръмко" ЕООД с предмет доставка на ДМА. Първоинстанционният съд в тази част от решението е обосновал изводите си с конкретен анализ на счетоводните регистри на доставчиците, от които се установява, че доставчика "Дръмко" ЕООД, с поддоставчик "Варко" ЕООД не е осъществил реална доставка на машини, отразени като ДМА в оспорените данъчни фактури. Липсват данни за индивидуализация на машините, за транспортирането им, за отписването им от активите на дружествата-доставчици. При тези неопровергани данни в хода на оспорване на РА, правилни са изводите на съда за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит в размер на 40 660 лв. за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г., ведно с начислените лихви за забава в размер на 1255,52 лв. по 13 бр. фактури с издател "Дръмко" ЕООД с предмет доставка на ДМА, поради недоказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Касационната жалба на дружеството в тази част е неоснователна и обжалваното съдебно решение на АС - Пловдив следва да бъде оставено в сила в тази част, като правилно. В останалата част относно отказът на данъчен кредит само по отношение извършените СМР в обект курортен комплекс в местността "Топлата вода", и двете касационни жалби съдържат доводи за допуснати от страна на съда на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необосноваване на изводите на съда относно приетия размер на данъчен кредит за незаконосъобразно отказан, и този приет за законосъобразно отказан. Не е направена обосновка на приетите от съда за извършени СМР по отделни фактури, като не е отчетено обстоятелството, че фактурите за закупените материали са издавани предимно през 2007 и до м. 06.2008 г. Не са представени покупни фактури или други документи, които да показват, че са извършени строителни работи след този период. Съдът е приел, че част от СМР относно специализираните работи са извършвани от фирми, наемани от "Варко" ЕООД, поради което е признал претендирания данъчен кредит по процесните фактури частично, но от решението на съда не става ясно как е определен размера на признатия от съда данъчен кредит. Липсва обосновка с относими за това доказателства. Неправилно съдът в мотивите на решението си се позовава на обяснителни записки на "Варко" ЕООД, дадени по повод връчено му ИПДПО, които не са достатъчно доказателство за твърдяните в тях факти. За да обоснове извода си за реалност на доставките, съдът се позовава и на опис в ревизионния акт на издадените на "Варко" ЕООД фактури от различни фирми, който опис сам по себе си също не доказва, че тези фактури документират действително извършени доставки. Като се вземе предвид и обстоятелството, че не са представени количествено-стойностна сметка на строителния обект, количество, единична цена, стойност на вложените в него материали, данни за оказани услуги от подизпълнители и т. н., не би могло да се говори за обвръзка между строителния обект, фактурираните СМР по процесните фактури и т. н. подизпълнители и издадените от тях фактури. Основателно се поддържа в касационната жалба на ДД "ОУИ" - Пловдив, че строително-монтажните работи, по своето естество представляват доставки с комплексен характер, включващи строителни материали и влагането им, чрез престиран труд в изграждането на даден обект. Освен труд реалното изпълнение на СМР, предполага и влагането на материали необходими за съответния етап на строителство. Неправилен е бил подходът на съда да обсъжда самостоятелно отделни фактури, без да съобрази и да ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства, и по-специално протоколи за приемане на обекта. Спорни по делото са въпросите кога са извършени тези СМР, което определя датата на настъпване на данъчното събитие и кой е изпълнител на същите СМР, установяването на което би доказало реалността на фактурираните доставки на СМР, оспорени от ревизиращите органи. В постановеното съдебно решение няма обосновани мотиви по спорните въпроси. Предвид изложеното по наведеното касационно отменително основание - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, и двете касационни жалби са основателни. Отделно, настоящият състав съобразява и постановени от Върховния административен съд решения по адм. д. № 8935/2011 г. и адм. д. № 8338/2011 г., които имат връзка с настоящото дело. И по трите дела, включително настоящото, се обсъжда доставка на СМР на обект курортен комплекс в местността "Топлата вода", община Белово, във връзка с един и същ договор. Касаторът "Автобусни превози - Септември" ЕООД, гр. Белово, е сключил договор с ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева", концесионер по договор с концедент Община Белово за курортен комплекс в местността "Топлата вода", община Белово, за извършването на строителни и монтажни дейности по изграждането на плувен комплекс в местността "Топлата вода", община Белово, включващ плувен комплекс, вкл. и оборудване, рибарник с полуостров, както и всички обекти, търговски обекти, площадки и др., съобразно утвърдените разрешения и проекти. Срокът по договора е до м. юни 2009 г. Уговорена е възможност за използване на подизпълнители. Изработката е със средства и материали на изпълнителя, приемането е с протоколи, включващи обем, вид и цена на СМР, заплащането е 90 дена след фактуриране. По силата на договор от 1.06.2006 г. "Автобусни превози - Септември" ЕООД възлага на "Варко" ЕООД като изпълнител извършването на СМР по изграждане, доставка и оборудване на същия обект, съгласно спецификации. Договорени са сходни условия - възможност изпълнителят да ползва фирми и лица подизпълнители и да осъществява контрола върху тях, да извършва дейностите със свои средства и материали, да фактурира извършената услуга и материали след цялостното изпълнение на възложената задача и приемането й, да получи заплащане след приемане на извършеното. С влезли в сила решения на Върховния административен съд по дела между същите страни и същият предмет на спора - СМР във връзка с изпълнение на договорите между ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" и "Автобусни превози - Септември" ЕООД, съответно между "Автобусни превози - Септември" ЕООД и "Варко" ЕООД, но касаещи различни данъчни периоди, са установени фактически изводи, които имат отношение и към настоящия спор. С решение № 5968/26.04.2012 г. по адм. д. № 8935/2011 г. и решение № 6609/10.05.2012 г. по адм. д. № 8338/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е прието за безспорно установено, че доставките на материали са приключили в края на 2008 г., а довършителните работи на обекта са продължили до м. юни 2009 г. Изхождайки от тези дати като крайни дати за доставка на материали и доставка на услуги, и двата съдебни състава са обсъждали довършителни дейности, които следва да се отчетат при постановяване на решение по същество по настоящия спор, относно реалността на доставките на материали и услуги - СМР, след датите 31.12.2008 г. и 30.06.2009 г., като се съобразят и вече приетите за доказани довършителни дейности по данъчните фактури, предмет на спора по адм. д. № 8935/2011 г. и адм. д. № 8338/2011 г. на ВАС. Така приетите дейности за реално осъществени следва да се съпоставят с претендираните СМР по фактурите, предмет на настоящия спор. В тази връзка следва да се допусне съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, която да изключи като осъществени вече приетите за реални доставки на СМР с така цитираните влезли в сила решения на ВАС. Изложените по-горе съображения налагат отмяна на обжалваното решението в частта за отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Варко" ЕООД с предмет СМР на обект курортен комплекс в местността "Топлата вода" и връщане на делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд, който да изпълни указанията дадени в настоящото решение. По разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд след приключване на делото при новото разглеждане, поради което постановените до момента разноски следва да се отменят. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение