Решение № 6448 от 15.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Враца срещу решение 317/03.10.2022 г., постановено по адм. д. 398/2022 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменено решение 1012-06-124/5 от 02.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Враца и потвърденото с него разпореждане 2113-06-1613/5/22.02.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, а преписката по заявлението на М. Йорданов с вх. 2113-06-1613/29.11.2021 г. е изпратена за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Изложените съображения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г. (ПКТП, отм.) във вр. с чл. 104, ал. 10 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.Твърди,че в рамките на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Йорданов, чрез пълномощник адв. В. Лъжев, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 1012-06-124/5 от 02.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Враца и потвърденото с него разпореждане 2113-06-1613/5/22.02.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което стажът на Йорданов за периода 12.06.1980 г. до 15.06.1981 г. и от 05.10.1982 до 07.12.1989г на длъжност "шофьор", при осигурител "Автостопанство/ ДФ Сирена " гр.Бяла Слатина е зачетен като такъв от трета категория труд. Първоинстанционният съд намира за неправилни изводите на административния орган и въз основа на изслушаните свидетелски показания и писмени декларации с нотариална заверка на подписите е приел,че ответника по касация М. Йорданов попада в изискванията на разпоредбата на т.67 от ПКТП/отм./ и посочения по горе стаж при осигурителя "Автостопанство/ ДФ Сирена " гр.Бяла Слатина следва да се зачете като втора категория труд,тъй като вида и тонажа на автомобила,управляван от ответника са 12т. Върховният административен съд - шесто отделение намира първоинстанционното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, установени в т. 67 вр.т.53 а от ПКТП (отм.), във вр. с чл. 104, ал. 10 от КСО. Съгласно т. 67 от ПКТП (отм.) от втора категория се зачита трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната съгласно т. 53а от ПКТП (отм.). Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От представените по делото писмени доказателства: трудова книжка 61/25.10.1978 г., и удостоверение обр. УП - 13 5507-06-1304/20.12.2021 г. ,удостоверение 5507-06-1305/20.12.2021г се установява, че за процесния период лицето е осигурявано за труд, положен при условията на трета категория на длъжност шофьор. Преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория и относно придобитото право на пенсия е от правен характер.Още в жалбата,отправена към пръвоинстанционния съд като доказателствено искане освен изслушването на гласни доказателствени средства- свидетели,жалбоподателят е поискал и назначаването на съдебна експертиза ,която след преценка на писмените доказателства да се произнесе относно вида на категорията труд,положен от жалбоподателя.В с.з.19.09.2022г първоинстанционният съд е изслушал свидетелите Т. Тренчев и С. Стоянов,след което без да изложи каквито и да било мотиви е оставил без уважание искането за назначаване на експертиза.За да мотивира своето решение в последствие съставът на АС-Враца се е позовал на свидетелските показания,изслушани пред него,както и на нотариално заверените декларации на същите лица,депозирани като писмени доказателства в административното производство. По този начин първоинстанционният съд формира своето заключение въз основа на свидетелски показания, в нарушение на нормата на чл. 104, ал. 10 от КСО, съобразно която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. Според настоящият съдебен състав в рамките на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.На първо място в нарушение на разпоредбата на чл.195 ГПК вр. чл.144 АПК съставът на АС-Враца без да изложи каквито и да е мотиви е игнорирал искането на жалбоподателя за назначаване на експертиза със задача,формулирана в жалбата.Същото е било необходимо с оглед нуждата от специалния знания в тази връзка, и съдът, съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, е следвало да назначи и вещо лице.В тази насока вещото лице освен задачите,поставени от жалбоподателя следва да прецени и дали има вписани компенсационни форми за полагане на труд в работно място или вид дейност, които са категоризирани като вредни и опасни за здравето на работещите в тях, като допълнителен платен годишен отпуск за работа в неблагоприятна среда, право на намален работен ден, допълнително възнаграждение за работа в неблагоприятни условия, др.Освен изложеното е налице и друго процесуално нарушение- съдът е посочил,че основава решението си на свидетелските показания при условията на чл.104 ал.10 от КСО и на писмените декларации с нотариална заверка на подписите,отново подписани от същите лица.Трайна и непоколебима е съдебната практика както на ВКС,така и на ВАС,че писмените декларации,обективиращи в себе си свидетелски показания представляват частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК,поради което и представляват доказателство единствено,че изявленията в тях са направени от лицата,сочени като техен автор. Подобен тип писмени доказателства не могат да заместят или да се приравнят на свидетелски показания,поради което и позоваването на тях не може да обвързва решаващите мотиви на първоинстанционния съд.В тази насока при новото разглеждане на делото ще следва да се прецени и допустимостта на свидетелските показания за установяване на категорията труд по смисъла на чл.104 ал.10 изр.1 от КСО,доколкото същите са допустими единствено относно условията на труд. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което препятства настоящата касационна инстанция да провери правилността на приложението на материалния закон. Поради изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се дадат на жалбоподателя изрични указания за доказателствената тежест, която носи, да се представят доказателства, съответно да се направят доказателствени искания за установяване на условията на труд, при които е работил, за установяване на степента на вредност и тежестта на извършваната от него работа, да се изискат доказателства относно длъжностната му характеристика, трудовите му функции, преките му задължения и функции, след което да се сравнят с тези от сходните длъжности в предприятието, които се признават за първа категория труд. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение