Решение № 10619 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2018 г.

Решение № 10619 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Лестар" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез управител И. Димитрова и Е. Ангелов - упълномощено лице, против решение № 4917 от 19.07.2018 г., постановено от Административен съд – София – град, Трето отделение, 62 състав, по адм. д. № 3291/2018 г. От съдържанието на касационната жалба и от изявлението в съдебно заседание на управителя Е. Ангелов /вписан като управител в представено по делото извлечение от Търговския регистър към АВ относно актуалното фирмено състояние на дружеството/ могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател изразява недоволството си от съдебния акт и оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на процесното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Счита, че посочените от съда нарушения на изискванията на Наредба № 6/2014 г. са "абсурдни" и твърди, че относно липсата на конкретизация на предназначението на обекта са посочени документи и пояснения, в които е отразена поискана мощност от 30 кW до изясняване разширението на Околовръстен път - Западна тангента, а не както ЧЕЗ го принуждава да заяви десетократно по- голяма мощност, тоест да заплаща десетократно по- голяма такса. Моли Върховния административен съд да отхвърли постановеното решение, като неоснователно и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Бельова, която с писмено становище и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен, защото от касатора не са наведени доводи в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката и АПК, както и Наредба № 6, като аргументите са несистематизирани и касаят по-скоро целесъобразността по отношение правомощията на КЕВР. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, оспорва касационната жалба с писмено становище, в което заявява, че съдът правилно е отхвърлил жалбата на "Лестар" ООД, обосновавайки решението си, че жалбоподателят не е спазил изискванията на Наредба № 6/2014 г., поради непълнота и несъответствие на подадените документи във връзка с процедурата по присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е приел, че на базата на всички събрани в хода на административното производство доказателства и фактически установявания, КЕВР е направила правилен и законосъобразен извод, че "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, като лицензиант се е съобразил с всички нормативни изисквания и поради неспазване на изискването за конкретизация на предназначението на обекта, за който се иска присъединяване към мрежата, произтичащо от разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., законосъобразно е прекратил процедурата по присъединяване. Според участващия по делото прокурор в искането за проучване на условията за присъединяване трябва да бъде посочено предназначението на обекта, което нормативно изискване не е било изпълнено от "ЛЕСТАР" ООД. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Лестар" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4917 от 19.07.2018 г. е отхвърлена жалбата на "Лестар" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение №Ж-113/21.02.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписката по жалба, вх. № Е-11 Е-00-2/04.01.2018 г., подадена от управителя на "Лестар" ООД срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че предявеното пред него оспорване следва да се определи като такава по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, а именно: подадена жалба от клиент по аргумент от § 27б във вр. с § 27г от ДР на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. /, против доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката /ЗЕ/. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че подадената до Комисията жалба е подведомствена на КЕВР, който е органът, оправомощен да извършва контрол досежно законосъобразността на действията на лицензианта - дали е нарушил процедурата по ПИКЕЕ и дали е налице нарушение на чл. 38з и чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, а също така, в правомощията на КЕВР е и да наложи принудителни административни мерки по Глава 13 от ЗЕ, каквото е и част от искането в подадената жалба до Комисията. Първоинстаницонният съд е преценил, че КЕВР е провела нормативно установената процедура, събрана е относимите към спора доказателства, изяснила е фактите и обстоятелствата от значение за случая. Констатирал е, че е съставен изискуемият доклад, в който са отразени становищата на страните, събраните доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата, от което е извел заключение, че оспореното решение на КЕВР издадено в съответствие със законовите правила. Първостепенният съд е установил, че видно от кореспонденцията между електроразпределителното дружество и жалбоподателя, проблемът между тях е свързан с редовността на представената документация и е възникнал от липсата на уточнение на предназначението на обекта, тъй като в представеното заявление е било посочено "метан станция или плодохранилище" и след дадените указания в новопредставеното заявление отново не е конкретизирано предназначението на обекта. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият съдебен състав точно е констатирал, че административното производство е започнало по жалба на "Лестар" ООД с вх. № Е-11 Е-00-2/04.01.2018 г. до КЕВР, с която се възразява против прекратяване на процедурата по присъединяване на обект съгласно Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, а именно - на обект "метанстанция или плодохранилище", изградени в имот с идентификационен № 68134. 11000. 7, находящ се в София, район Красна поляна, ул. Околовръстен път" № 883. В мотивите на обжалваното решение правилно е установено, че КЕВР се е произнесла с атакуваното пред съда решение, като е прекратила преписката по жалбата с мотив, че жалбата е неоснователна поради непълнота в подадените документи съгласно изискванията на Наредба № 6/24.02.2014 г. Първостепенният съд законосъобразно е определил подадената до него жалба, като такава по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката - подадена от клиент срещу доставчик на енергия или природен газ, свързана с изпълнение на задължението му по ЗЕ. Правилно е установено, че по силата на чл. 143, ал. 6 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Комисията разглежда жалбата, ако към нея е приложено становището на енергийното предприятие или В и К оператора, ведно с цялата преписка по жалбата. В конкретния случай жалбата на оспорващото дружество е подадена направо в КЕВР, което е наложило Комисията да изпълни задължението си по чл. 143, ал. 3 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Първоинстаницонният съд подробно е изяснил правомощията на КЕВР да се произнесе с решение, след като извърши проверка на изложените в нея обстоятелства и след като събере всички необходими доказателства за изясняване на случая, визирани в чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. След събирането на доказателствата и след извършването на проверката следва да се състави доклад и проект за решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата - чл. 145, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Докладът и проектът за решение, заедно с жалбата и преписката по нея, се представят на председателя на комисията, който с резолюция определя внасянето им за разглеждане на жалбата и решаването й от Комисията в закрито заседание - чл. 145, ал. 2 от Наредбата. Когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства КЕВР установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката, според чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В конкретната хипотеза съдът е констатирал, че жалбоподателят е сезирал КЕВР с жалба, по повод на която е проведена процедура, изготвен е изискуемият доклад и с решение преписката е прекратена, поради нейната неоснователност. Съобразена е нормата на чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените общи условия на договори са част от лицензията, както и чл. 76, ал. 4, т. 8 ЗЕ, според които разпоредби КЕВР извършва текущ контрол на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, който включва и проверка на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнения на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсването на снабдяването с енергия. При тези данни е формиран верен извод, че жалбата на "Лестар" ООД е подведомствена на КЕВР, която е компетентният орган, оправомощен от закона да извършва контрол по законосъобразността на действията на лицензианта. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 4 - чл. 6 от относимата Наредба № 6 от 24.02.2014 г. С нормативния текст на чл. 4 са регламентирани случаите, при които клиент може да подаде писмено искане до съответния мрежови оператор за проучване на условията за присъединяване на обект към електрическата мрежа. В чл. 5, ал. 2 са посочени документите, които следва да се да се представят със заявлението, а в чл. 6, ал. 1, т. 1 от приложимата Наредба 6 от 24.02.2014 г. изрично е предвидено, че в заявлението по чл. 4 се посочва точния адрес и предназначението на обекта. Неспазването на последното изискване, изразяващо се в липса на конкретизация на предназначението на обекта в нормативно определения 30 -дневен срок е довело до законосъобразно прекратяване на процедурата по заявлението на "Лестар" ООД. От съдържанието на касационната жалба и от изразеното становище на представителя на касационния жалбоподател в съдебно заседание на 12.06.2019 г. е видно, че жалбоподателят не желае да посочи и конкретизира предназначението на обекта. Касаторът развива тезата, че е представил документи и пояснения, в които е отразена поискана мощност от 30 кW до изясняване разширението на Околовръстен път - Западна тангента, а не както ЧЕЗ го принуждава да заяви десетократно по- голяма мощност, тоест да заплаща десетократно по- голяма такса. Съдът не споделя това становище, защото изискването на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. е императивно формулирано и не е поставено в зависимост от изясняване на цитираното разширение, както и от желанието на съответния клиент да заплаща по- ниска такса. От съществено значение в случая е обстоятелството, че и в заявлението на жалбоподателя от 27.10.2017 г. /на л. 41 от адм. д. № 3291/2018 г. /, така и в заявлението на същия от 19.12.2017 г. /на л. 19 от адм. д. № 3291/2018 г. / "Лестар" ООД е вписало като предназначение "метанстанция или плодохранилище", поради което "ЧЕЗ Разпределение България" АД и КЕВР обосновано са преценили, че жалбоподателят не изпълнява нормативното изискване да конкретизира предназначението на обекта, а го посочва алтернативно в два варианта, което не е допустимо от приложимата наредба. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не е опровергал горепосоченият верен извод на първонистанционния съд, тъй като от представените в касационния процес писмени доказателства не може да се извлече друго заключение, доколкото същите обективират кореспонденцията на касатора с "ЧЕЗ Разпределение България" АД, която е приложена и към първоинстанционното дело и същата установява по безспорен начин дадените указания към заявителя относно ясното и недвусмислено посочване предназначението на обекта и неизпълнението на тези указания от страна на "Лестар" ООД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с нормите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,