Решение № 1839 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2010 г.

Решение № 1839 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Патентно ведомство (ПВ) на Република България срещу решение № 14/25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 6555/2009 г. на Административен съд - София град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Глас Клийнинг БГ" ООД, със седалище град София, чрез пълномощника си адв. Метанова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебния акт, който следва да бъде отменен. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отменил решение от 11.08.2009 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отказано възстановяване на срока по чл. 36, ал. 3 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ на заявки за регистрация на марки с вх. № 100794; 100795; 100796 и 100797 " и е възстановен тримесечния срок за заявителя "Глас Клийнинг БГ" ООД за отстраняване на нередовности на заявките му. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗМГО за адреса на съобщаване е установено единствено по отношение на притежателя на марка, а за заявителя, след като липсва норма в специалния закон, следва да намерят приложение разпоредбите на общия АПК - чл. 61, с които административният орган не се е съобразил и е издал незаконосъобразен административен акт. Касационната инстанция намира решението за правилно, като обосновано и постановено в съответствие с доказателствата и материалния закон. Установено е по делото, че в 4-те заявки за регистрация на марка, подадени на 24.01.2008 г., като адрес за кореспонденция е записано гр. София 1606, Район "Красно село", ул. "Дамян Груев" № 1. От приложените по делото копия от известия за доставяне (обратни разписки) е видно, че съобщението по чл. 36, ал. 3 от ЗМГО и решението по чл. 36, ал. 5 от същата година са били изпратени по пощата именно на този адрес, съответно на 5.11.2008 г. и 10.04.2009 г., и върнати обратно на 10.11.2008 г. и на 13.04.2009 г. с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. Последното обстоятелство се установява от представените с касационната жалба допълнителни доказателства във връзка с начина на връчване и направените във връзка с това отбелязвания от връчителя. В качеството си на заявител, жалбоподателят е уведомил Патентното ведомство за новия си адрес за кореспонденция едва на 5.06.2009 г. Съдържанието на молбите, с които е направил това, сочи, че промяната на адреса е била извършена значително преди датата, на която е заявена. При тези фактически данни ПВ е приложило основанието на чл. 61, ал. 3 от АПК за съобщаване на писмото по чл. 36, ал. 3 от ЗМГО чрез поставянето му на таблото за обявления и на Интернет страницата на ПВ. Така установените факти се възприемат и от настоящата инстанция, но следва да бъдат тълкувани в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2 от ГПК, която определя за място на връчване на търговец или ЮЛ, което е вписано в търговския регистър, последният посочен в регистъра адрес. В случая след, като заявителя не е намерен на посочения в заявките адрес за кореспонденция, административният орган е следвало да го уведоми на адреса на регистрация, който също е посочен в заявките и едва след това може да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, даваща възможност, в случай, че търговеца или ЮЛ е напуснало последния адрес на регистрация и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения да се прилагат по делото и да се считат за връчени. ПВ не е изпълнило посочените свои задължения, с оглед на което не е била налице възможност за прилагане хипотезата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Поради това правилно Административният съд правилно е приел, че жалбоподателя не е бил надлежно уведомен за възможността по чл. 36, ал. 3 от ЗМГО за отстраняване на недостатъците на заявките в 3-месечен срок и във връзка с това, че е изпълнено условието на чл. 48 от ЗМГО за възстановяване на срока. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон от решаващия съд поради приетата неприложимост на разпоредбата на чл. 40 от ЗМГО в конкретния казус. В глава II на ЗМГО е регламентирано производството по регистрация на марки в рамките на което са обособени фигурите на заявителя на регистрация на марка и притежателя на вече регистрирана марка, както и техните права и задължения в това производство. Тази различност на участниците е в подкрепа на приетото в мотивите на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 40 от ЗМГО само спрямо притежателя на регистрирана марка. При правилно тълкуване на отделните разпоредби, включени в чл. 40, ал. 1 - 3 от ЗМГО се налага извода, че установената от закона диференциация изключва в конкретния случай приложението по аналогия на правна норма след като е предвиден общ режим в АПК за съобщаване на административния акт. От данните по административната преписка е установено, че съобщението до касатора не е направено по установения в чл. 61 от АПК ред, следователно срокът е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства и са налице предпоставките за възстановяването му по реда на чл. 48 от ЗМГО. По изложените съображения оспореното решение като постановено при липсата на сочените касационни основания следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,