Решение № 15952 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2017 г.

Решение № 15952 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Г. В. В., Ж. М. В., С. Т. В., Ж. В. Г. и Г. В. Г. чрез техния пълномощник срещу решение № 112/16.03.2017 г. по адм. д. № 601/2016 г. и срещу решение № 194/16.05.2017 г. по същото дело на Административен съд Д.. Считат обжалваните решения за неправилни като постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновани. Претендират от съда отмяната им. Ответникът по касационните жалби- началникът на РДНСК-Североизточен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу 112/16.03.2017 г. и за основателност на касационната жалба срещу решение № 194/16.05.2017 г. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. По касационната жалба срещу решение № 112/16.03.2017 г. по адм. д. № 601/2016 г. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд от касаторите е заповед № ДК-02-СИР-09/19.10.2016 г. на началника на на РДНСК-Североизточен район, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № ДК-02-СИР-141/12.07.2011 г. на същия орган в смисъл "УПИ V-1386, кв. 107 да се чете УПИ V!-1386, кв. 107". Съдът се е произнесъл по претенцията за нищожност на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е обосновано и материално и процесуално законосъобразно: Заповедта е издадена в кръга на материалната компетентност на издателя на акта, в изискуемата писмена форма и при яснота на материализираното в него волеизявление. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. В случая заповедта за поправка на явна фактическа грешка е издадена на посочено правно основание и има своята законова опора. Поради това актът не е засегнат от толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожността му. Като е констатирал липсата на основания за прогласяване на нищожността на оспорената заповед, съдът е правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални норми. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба срещу решение № 194/16.05.2017 г. Касационната жалба е основателна: С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането за допълване на решение № 112/16.03.2017 г. с произнасяне и по законосъобразността на обжалваната заповед, като е приел, че се е произнесъл по целия въведен предмет на спора. От мотивите на решение № 112/16.03.2017 г. е видно, че предмет на обсъждане от страна на съда е само валидността на обжалваната заповед. Съдът изобщо не се е произнесъл по въпроса за унищожаемостта на обжалваната заповед, въпреки доказателствата за обжалването й в срок. Липсва изобщо обсъждане на наведените от жалбоподателите основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В този аспект възраженията на жалбоподателите не са подложени на съдебен контрол. Поради това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е осъществил цялостен и служебен съдебен контрол, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. За твърдяната незаконосъобразност на акта липсва изобщо произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства, а касационният съд може да се произнася с решение по съществото на спора при приети за установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства. Това налага отмяна на решение № 194/16.05.2017 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,