Решение № 6215 от 12.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София, подадена чрез процесуален представител Р. Стойков, против Решение 5383/30.08.2022 г., постановено по административно дело 11808/2020 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение, по жалба на М. Славова, е отменена Заповед 18-8557/11.09.2020 г. на Началника на СГКК София, с която се одобрява изменението на КККР на гр. София, съгласно скица проект 15-336701/22.04.2020 г., състоящо се в заличаване на поземлен имот с идентификатор 68134.1972.3045, промяна на границите на имоти с идентификатори 68134.1972.3043, 68134.1972.3038 и 68134.1972 и нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1972.3106, в съответствие с границите на УПИ III-1010, кв. 113, м. Драгалевци - разширение север по действащ регулационен план. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се твърди, че е необходимо изменение на кадастралната карта поради наличието на непълнота или грешка в нея, като се оспорва изводът на съда за наличие на спор за материално право. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Ответните страни А. Георгиева, Д. Иванова и М. Георгиева, се представляват от адвокат Каменова, която оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Ответникът С. Йорданов се представлява от адвокат Христов, който в съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебният акт да бъде оставен в сила, както и да му бъде платено възнаграждение за особен представител. Ответната страна М. Славова се представлява от адвокат Зулчева, която в съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение. Претендира присъждане на сторените от доверителката й разноски за настоящото производство. Останалите ответни страни П. Петров, Д. Димитрова, Н. Божилов, В. Иванова, Н. Георгиева, К. Иванов, Г. Четинов, В. Йорданов, Л. Йорданова, С. Бисова, ИМД-13 ЕООД, Ю. Йорданова и К. Йорданов, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. След преценка на събраните доказателства и установените факти, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 51, ал.1, т.2 ЗКИР изменение на КККР поради непълноти или грешки. За да я отмени първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че е налице застъпване между имота на заявителя за промяната - ИМД 13 ООД и на оспорващата М. Славова, чийто имот с идентификатор 68134.1972.3038, преди процесната промяна е с площ от 563 кв.м., а след нея намалява на 383 кв.м. В тази връзка е приел, че е налице спор за материално право, което по аргумент от чл. 54, ал. 2 ЗКИР е пречка за издаване на заповедта. Възприетите в съдебното решение фактически установявания и съответните им изводи по приложението на закона, се споделят от настоящата съдебна инстанция. Изводът на съда за наличие на застъпване между имота на дружеството, инициирало административното производство и имота на оспорващата, е решаващ за настоящото производство и е обоснован от представените по делото документи за собственост и от заключението по приетата съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е установило, че площите на имотите не съответстват на графично изчислените площи от кадастралния и регулационния план, одобрен със заповед РД-09-50-196/01.04.1999 г. за м. Драгалевци разширение север. Установено е застъпване между имот 68134.1972.3038 и новосъздадения 68134.1972.3106, като с изместване на северозападната граница на първия имот, гаражът находящ се в него попада изцяло в новосъздадения имот, а жилищната сграда частично. С оглед на тези факти, правилно съдът е приел наличие на спор за материално право съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта, местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани доказателства. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР изключва възможността за изменение на кадастралната карта, преди спорът да бъде разрешен по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорното право, което в случая касае местонахождението на северозападната граница на имот с идентификатор 68134.1972.3038. Действително, съгласно § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот, но тази разпоредба може да бъде приложена само при отсъствие на хипотезата по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна М. Славова следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на процесуалния представител на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като за този вид производства определеното минимално възнаграждение съгласно чл. 8, ал.2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1250 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,