Решение № 12469 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2016 г.

Решение № 12469 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й.-Б., подадена от адв. Б. против решение № 210 от 5.02.2016 г. по адм. дело № 464/2015 г. на Административен съд - В. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. О. М. Б. и Г. В., в писмено възражение, излагат становище за неоснователност на жалбата и молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-в сила, като законосъобразно. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № 18-15169/18.12.2014 г. на началника на СГКК - В., с която е одобрено изменение на КК и КР на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, в частта й досежно одобрено изменение на границата между ПИ 10135.2515.523 и ПИ 10135.2515.524 и между ПИ 10135.2515.524 и ПИ 10135.2515.525.Прието е, че липсва фактическо основание за изменение на КК и КР по реда на § 4к, ал. 13, т. 2 вр. с ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по отношение на новозаснетите граници по инкорпорирания в картата ПНИ не се установява явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, а е налице спор за материално право относно собствеността върху засегнатите части от имотите между заявителката и изрично възразилите собственици на двата засегнати от изменението имота, оспорващи заповедта по съдебен ред. Това е индиция за спор за материално право и пречка за допускане на изменението в КК и КР, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. При правилно установена и подробно обсъдена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразен решаващ правен извод за наличие на спор за собственост за частите от засегнатите два съседни имота ПИ 10135.2515.523 и ПИ 10135.2515.525, чиято площ се намалява, който спор е абсолютна пречка за изменение на КК и КР по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1, предл. II от ПЗР на ЗСПЗЗ. От приетата по делото разширена съдебно-техническа експертиза е установено, че за процесната територия е изработен КП от 1987 г., който е действащ към момента на изработване на ПКП и е основа за неговото изготвяне, като границите между ПИ 523 и ПИ 524 и ПИ 524 и ПИ 525 по ПКП съответстват напълно на границите между същите имоти по КП и са идентични с нанесените граници в ПНИ, одобрен със заповед № РД-1-7706/25.11.2003 г. на областния управител на област с център В., който план е инкорпориран в КК, предмет на изменение с процесната заповед. Следователно е налице пълно съвпадение между спорните по делото граници на трите имота по КП, ПКП, ПНИ и КК. Предвид това, правилно е преценено, че искането за изменение по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е неоснователно, тъй като ПНИ е инкорпориран в КК и КР и не се касае за "съществени непълноти и грешки в помощния план /т. 1/, нито за "явна фактическа грешка" /т. 2/. Пречка за изменението е и наличието на установения спор за материално право, който като преюдициален на изменението следва да бъде разрешен по съдебен ред. Нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КК и КР се явява специална по отношение нормите на ЗКИР, но това не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка правата на собственост на лицата -фигуриращия в регистъра собственик, претендиращ грешка в ПНИ и собствениците на засегнатите от изменението съседни имоти, тъй като в ал. 8, т. 1 на § 4к е визирано, че "при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред". В тази връзка не е обвързващо за СГКК и решението на комисията за изменение плана на новообразуваните имоти, а СГКК следва да установи наличие на констатациите, залегнали в решението, както и наличие на основания за изменение в кадастралната карта и регистър. В случаите, в които се констатира спор за материално право, е налице пречка за допускане на изменението на основание ал. 8, т. 1 на § 4к, както от комисията, така и от СГКК, тъй като административният орган не разполага с правомощие да се произнася по спора, т.е. не може да дава превес на един от титулите за собственост. Именно такъв спор между заявителката и съсобствениците на двата съседни имота, засегнати от изменението с навлизане в границите им, отразени в КК, се установява в производството, тъй като тези лица са възразили изрично на изменението с оспорването на заповедта. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на липса на установявания, че КП от 1987 г. е надлежно одобрен и действащ към момента на изработване на ПКП и респ. на ПНИ. В тази част е оспорена съдебно-техническата експертиза от жалбоподателката пред първата инстанция, но без да са ангажирани насрещни доказателства, поради което процесуално обосновано експертизата е кредитирана от съда. Освен това от представените пред настоящата инстанция доказателства се установява, че към момента на изготвяне на ПНИ е бил наличен и КЗРП /кадастрален, застроителен и регулационен план/ за в. з. "Ален мак", одобрен със заповед № Р-122/30.03.1995 г., т.е. КП е приобщен в ЗРП. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено в съответствие с изяснената фактическа обстановка и материалния закон, следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение