Решение № 10132 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7500/2015 г.

Решение № 10132 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7500/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. В. против решение № 24 от 02.04.2015 г. постановено по адм. д. № 137/2014 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - председателят на ДАНС, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 111 от ЗДАНС орган, в установената в чл. 125, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция за национална сигурност (ППЗДАНС) форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от ППЗДАНС заповедта е постановена след представяне на справка за осигурителния стаж на служителя и по предложение на директора на дирекцията, в която жалбоподателят е работил съгласно изискванията на чл. 128, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС. В случая съдът приема, че процедурните условия са изпълнени, тъй като предложението за прекратяване на служебното правоотношение е съгласувано и подписано от директора на Териториална дирекция Кърджали, където е работил служителят. Правилно съдът приема, че оспорването на истинността на предложението не е доказано. Фактът, че в един и същи ден предложението постъпва в агенцията, утвърдено е от директора и е издадена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт. По делото безспорно е установено, че по отношение на държавният служител са изпълнени предпоставките на чл. 69, ал. 3 КСО (в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед) за придобиване право на пенсия съобразно приложената справка за осигурителен стаж, която не е оспорена, при което преценката за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗДАНС е възможно да бъде направена само след запознаване със справката т. е. в деня на постъпването на предложението. По този начин е осъществен смисълът на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС - производството по прекратяване на служебното правоотношение да започне след преценка и по инициатива на ръководителя, на който служителят е подчинен. Освен това, както приема Върховният административен съд в решение по адм. д. № 4870/2011 г. в хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДАНС не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването, защото изготвянето на предложение по чл. 128, ал. 1 и 2 от ППЗДАНС е възможност, а не задължение. Ето защо като приема, че процедурата по иницииране на административното производство е изпълнена, първоинстанционният съд постановява акт, който е в съответствие със закона, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразно съдът приема, че при издаване на заповедта не е осъществена пряка или непряка дискриминация по отношение на жалбоподателя по признак "възраст". В случая факторът "възраст" не е отчетен при прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, тъй като съобразно релевантните обстоятелства за фактическия състав на нормата на чл. 69, ал. 3 от КСО в ред. до ДВ бр. 61/2015 г., придобиването на право на пенсия по цитирания текст е независимо от възрастта. Следователно заповедта не е съобразена с възрастта на жалбоподателя, а с наличието на основанието за прекратяване на служебното правоотношение съгласно чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС във връзка с чл. 69, ал. 3 от КСО, поради което, а също и с оглед обстоятелството, че не са налице доказателства, които да установяват, че по признак "възраст" жалбоподателят е третиран различно в сравнение с други служители на ДАНС, които също отговарят на условията за пенсиониране по чл. 69, ал. 3 от КСО, то при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, жалбоподателят не е третиран неблагоприятно и дискриминация по признак "възраст" спрямо него не е осъществена. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушение на принципа на чл. 8, ал. 2 АПК. Твърдението, че служебното правоотношение на друг служител на териториалната дирекция е било прекратено на същото основание, но не непосредствено след придобиване на правото по чл. 69, ал. 3 КСО не обосновава нарушение на цитирания принцип, тъй като в случая сходните случаи са третирани еднакво като служебните правоотношения и на двамата служители са прекратени. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,