Решение № 9728 от 2.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик, против Решение 116/15.02.2022 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 1355/2021 г., с което е отменено Решение 1012-12-318#1/15.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-12- 00988789/03.09.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пазарджик и е осъден да заплати разноски в размер на 410 лева. Изложени са доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът В. Кичуков в писмено становище изтъква доводи за неоснователност на подадената касационна жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбата е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12-318#1/15.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-12-00988789 от 03.09.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което В. Кичуков е задължен да възстанови получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 15.03.2019 г. до 10.04.2019 г., в размер на 1565.83 лева, от които 1259.39 лева - главница и 306.44 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Органът е разпоредил връщане на сумите, след като е установил в мотивната част на акта, че за лицето няма възникнало осигурително правоотношение и съответно не е осигурено лице с аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото реално не е упражнявал трудова дейност в Деза - Лукс ЕООД за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. вкл. За дружеството били издадени Задължителни предписания ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл.5, ал. 4, т. 1 КСО данни за Кичуков били заличени. На това основание той следвало да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, получено поради общо заболяване за периода 15.03.2019 г. 10.04.2019 година. Първоинстанционният административен съд след като е събрал относимите за правния спор писмени и гласни доказателства, и ги е преценил поотделно и в своята съвкупност, е извел правния си извод за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Административен съд Пазарджик е приел за установено, че на В. Кичуков, в качеството му на осигурено лице за покрит осигурителен риск - временна неработоспособност поради общо заболяване, на основание чл. 40, ал. 1 КСО и във връзка е чл. 54к КСО е изплатено парично обезщетение въз основа на подадени удостоверения към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (ППОПДОО) (Приложение 9) по болничен лист Е20196232719 (първичен) за периода от 12.03.2019 г. до 10.04.2019 година. За лицето са били подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с Декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице с код вид осигурен 01 - за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Във връзка с проверка на разходване на средствата на ДОО на Деза Лукс ЕООД, Кичуков е декларирал, че работил като шофьор , превозвал работници, берял гъби и имал място на работа в гр. Пазарджик, ул. Никола Ръжанков 11. С Разпореждане РВ-3-12-00924003/31.05.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО Кичуков е бил задължен да възстанови получените неоснователно парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 15.03.2019 г. до 10.04.2019 г., в размер на 1565.83 лева, от които 1259.39 лева - главница и 306.44 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. За установяване фактическото изпълнение на длъжността шофьор , на която е бил нает Кичуков, съдът е събрал гласни доказателства. От разпита на свидетеля И. Лулчев, който работел на длъжност мениджър и счетоводител на фирма Деза лукс от юни 2018 г. до юни 2019 г., съдът приема за установено че дейността на дружеството е била свързана основно с добив на диворастящи гъби и трюфели, както и с тяхната последваща реализация из страната. Продукцията се добивала на територията на ДГС Белово, където фирмата имала разрешително за добив от горското стопанство. Кичуков е бил назначен на длъжност шофьор, тъй като бил професионален шофьор и имал категория С. Освен извършване на тази дейност той помагал и в добива на гъби, с кучета за търсене на трюфели, управлявал бусовете на фирмата, карал работници, товарил стока и амбалаж и др. Заплащането на трудовото възнаграждение на работниците във фирмата ставало в брой, като те подписвали ведомости. Кичуков управлявал бус с peг. [рег. номер], бус с peг. [рег. номер], товарен камион MAH с [рег. номер], както и леки автомобили. Гласните показания на свидетеля са съобразени и обсъдени заедно с писмените доказателства, които сочат на валидно възникнало срочно трудово правоотношение между В. Кичуков и Деза - Лукс ЕООД. В този смисъл са приобщени като относими по делото доказателства, а именно: валиден трудов договор 065/30.05.2018 г., уведомление от 30.05.2018 г. по чл. 62, ал. 5 КТ, извлечение от НАП, длъжностна характеристика от 30.05.3018 г., заповед за прекратяване на трудовия договор от 01.06.2019 г., уведомление от 03.06.2019 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ, извлечение от НАП. Дружеството има позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП 05021, вписано е в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и/или горски плодове 70/17.05.2018 година. Със заповед 239/15.05.2019 г. е заличено от Регистъра на обектите за производство на търговия с храни пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове, като с тази заповед е обезсилено считано от 15.05.2019 г. удостоверение за регистрация 70/17.05.2018 г. на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В своята съдебна практика Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалната дефиниция на понятието "осигурено лице" в § 1, ал. 1, т. 3 КСО се извеждат материалните предпоставки, за да се счита лицето осигурено, една от които е то да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. В този аспект трудовото и осигурителното правоотношение не са идентични. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Налага се извод, че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В конкретната хипотеза, ако лицето не е доказало, че реално е извършвало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, то няма посоченото по-горе качество и не може да получава претендираните осигурителни плащания. По делото, независимо, че има представен трудов договор и съпътстващи го документи, във връзка с изпълнението на особените изисквания на КТ по неговата регистрация, не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на В. Кичуков. От данните по делото е видно, че "Деза-Лукс" ЕООД не е подавал годишни данъчни декларации по ЗКПО за периода 2018 г. - 2019 г. Свидетелските показания безспорно са свързани с обстоятелството, че Кичуков е осъществявал превоз с посочените МПС, но на практика разрешение за добив на такива продукти притежава единствено управителя на "Деза-Лукс" ЕООД. В допълнение, по делото са ангажирани убедителни доказателства от страна на органа, отнасящи се за това, че при извършена проверка от БАБХ на 18.09.2018 г., обектът в с. Мало Конаре видимо не е работил, а в последствие и издаденото удостоверение за осъществяване на дейността е обезсилено. В този смисъл, не могат да бъдат кредитирани показанията на свидетеля, че както дружеството, така и Кичуков са осъществявали дейност във връзка с добив на гъби и други горски растения, респ., че Кичуков е извършвал дейности по извозване на работници, бране на гъби с посоченото работно място в гр. Пазарджик. Не са издавани превозни билети на дружеството за 2018 година. Констатира се, че няма списък на лица за добив на странични горски продукти, както и няма данни за регистрирани открити временни пунктове за изкупуване на горски продукти. При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2018 г. - 2019 г., неоснователен се явява изводът на първоинстанционния съд, че лицето е осъществявало трудова дейност в полза на "Деза-Лукс" ЕООД. В този смисъл Кичуков не е провел пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, а именно, че реално е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството. След като не е упражнявал дейност в "Деза-Лукс" ЕООД, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването на контрола по разходите в ТП на НОИ - Пазарджик е постановил разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получените суми. В Кодекса за социалното осигуряване не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество - настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на Кичуков е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В случая неправилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че лицето е упражнявало трудова дейност за длъжността, за която е било наето, както, и че е било добросъвестно при получаване на сумите от ДОО. Основателни са възраженията на касатора, че първоинстанционното решение е необосновано, защото въз основа на ангажираните по делото доказателства се налага безпротиворечив извод за липса на качеството осигурено лице на В. Кичуков, а оттам и липса на право да получи следващото се обезщетение за временна неработоспособност от средствата на ДОО. Правилно органите на НОИ са разпоредили връщане на недължимо полученото обезщетение, изплатено на лицето на основание чл. 40, ал. 1 КСО във връзка с чл. 54к КСО. В аналогичен смисъл е постановено и Решение 4739 от 17.05.2022 г. по адм. дело 274/2022 г., VІ отд. на ВАС. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по същество. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно предвиденото в чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да бъде възложено в тежест на ответната страна по делото и за всяка една съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение