Решение № 12326 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 66/2009 г.

Решение № 12326 от 21.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 66/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по касационна жалба на Иван Владимиров, в качеството му на председател на общинския съвет гр. Радомир срещу решение № 233 от 02.12.2008 г., постановено по адм. дело № 666/2008 г. от Административен съд - Перник в частта, с която са присъдени разноски по делото. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се намали размерът на присъдените в полза на областния управител на област Перник деловодни разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център Перник, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция е решение № 248 на общинския съвет гр. Радомир, взето по протокол № 13 от 24.10.2008 г., част I, от т. 1 до т. 5 вкл., което съдът е преценил за незаконосъобразно и го е отменил. С оглед изхода на спора е присъдил в полза на областния управител на област Перник деловодни разноски (представляващи възнаграждението за юрисконсулта представлявал по делото областния управител) в размер на 300 лв. Касационния жалбоподател основателно счита решението в тази част за неправилно, като пледира неправилно приложение на материалния закон. Отговорността за разноските в административния процес е уредена в нормата на чл. 143 АПК, носеща заглавието "Отговорност за разноски". В разпоредбата на ал. 1 е предвидено при отмяна на обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В посочената разпоредба не е включено юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да намери приложение изключението по чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК. Съгласно посочената разпоредба в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Няма спор, че областната администрация е юридическо лице и при наличие на процесуално представителство по пълномощие от юрисконсулт разноски в полза на представляваното от него юридическо лице се дължат. В тази част решението на съда от първата инстанция е правилно. Относно размерът на присъдените деловодни разноски обаче настоящата инстанция намира, че същият е неправилно определен. В случая следва да намери приложение нормата на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г. (публ. ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.), която предвижда възнаграждение в размер на 150 лв. Ето защо обжалваното решение ще следва да се отмени и да се постанови друго - по съществото на искането на областния управител за присъждане на понесените по делото разноски. Искането за присъждане на разноски и за касационната инстанция, от страна на процесуалния представител на областния управител на област Перник, е неоснователно и не следва да се уважава предвид изхода на настоящия спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,