Решение № 11171 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 465/2010 г.

Решение № 11171 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 465/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 228 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на I-во РУ на МВР гр. Благоевград против решение № 575/09.12.2009 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 880/2009 г., с което е отменена Заповед рег. № 162 от 29.09.2009 г. на Началника на I-во РУ-Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона -касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответната страна не се представлява и не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 4 ЗМВР, но същата няма изискуемото се по закон съдържание-липсват всички реквизити - не са посочени нарушените разпоредби, доказателствата въз основа на които е установено нарушението. Съдът е приел още, че от така издадената заповед не става ясно дали административния орган е извършил преценка тежестта на нарушението, последиците от него обстоятелствата при които е извършено, формата на вината поради което наложеното наказание се явява немотивирано. Решението е неправилно. Релевираните касационни основания за необоснованост на съдебното решение и неправилно приложение на материалния закон са налице. Фактическата обстановка по делото е безспорна. На 23.09.2009 г. ответника по касационната жалба Шилов е бил определен за дежурен по наряд съвместно с полицай Колибарски. Няма спор също така, че на двамата е възложено на извършат проверка по повод сигнал за нарушение на ЗДвП - движение на МПС без регистрационни табели по пътя с. Бело поле за с. Бучино. След проверката двамата полицаи докладвали, че не е открито такова превозно средство на посочения път. В последствие при извършената проверка е било констатирано, че двамата полицаи не са взели отношение, тъй като познавали водача на МПС, който бил служител на ЦСМП-Благоевград. Това се установява от приложените докладни записки рег. № 13778 от 28.09.2009 г. и № 13779 от 28.09.2009 г. на Шилов и Колибарски. В докладната записка от 25.09.2009 г. изготвена от началника на сектора е отразено също обяснението на жалбоподателя, защо не са предприели санкция при установеното нарушение на ЗДвП. Едва в писмените си обяснения жалбоподателя дава по различна трактовка на случилото се. С оглед на установеното по делото, настоящата съдебна инстанция приема, че Административният съд - Благоевград след анализ на всички събрани по делото доказателства е достигнал до неправилни правни изводи, в нарушение на приложимите материално-правни норми. Изводът на съда, че в заповедта за дисциплинарно наказание не били посочени конкретните действия, които могат да се определят като небрежност по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, а оттам и до невъзможност за ефективно реализиране на съдебния контрол за законосъобразност на обжалваната заповед е неправилен и не се подкрепя от съдържанието на процесната заповед, а също и от доказателствата, съдържащи се в преписката по установяване на нарушението, подготовката и издаването на заповедта. Неправилни са изводите на съда и относно липсата на задължение за двамата полицаи и по-конкретно жалбоподателя Шилов да извършва проверки относно спазване изискванията по ЗДвП, което било видно от длъжностната му характеристика. От приложената към касационната жалба заповед № 1445/23.10.2007 г на директора на ОДП Благоевград е видно, че са определени поименно служителите в ОДП, на които е възложено да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, където под № 16 на раздел III от заповедта, за РПУ Благоевград е посочен жалбоподателя. Процесната заповед е мотивирана фактически и правно, издадена е от компетентен орган, при спазена законова процедура, фактическите обстоятелства, изложени в същата се подкрепят от доказателствата по делото, а правната квалификация на деянието е точно установена и тя е по посочения текст на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Като е направил изводи в обратна насока и е отменил процесната заповед, Благоевградски административен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, с произтичащите от това правни последици. Неправилен е и изводът на решаващия съд за несъобразяване от наказващия орган на извършеното дисциплинарно нарушение с критериите на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Извършените нарушения са малозначителни и липсата на вредни последици от констатираното нарушение е дало основание на административнонаказващия орган да наложи това наказание. Съобразено е било обстоятелството, че другия полицай е бил старши на патрула (неговата отговорност като такъв следва да е по-голяма) и това е отразено в самата заповед. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да се отмени. Тъй като фактическата обстановка не е спорна, делото е изяснено, следва да се постанови друго решение с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,