Решение № 8797 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2022 г.

Решение № 8797 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2022 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Решение № 268/22.12.2021 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил постановено по адм. дело № 218/2021 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 8121К-7659/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Министерството на вътрешните работи (МВР) е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението по съображения, че то е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че административният орган не е имал право да прекрати служебното правоотношение на Т., на посоченото в заповедта правно основание, тъй като "не е налице реално съкращаване на щата в отдел 01 на дирекция "Инспекторат". Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че е налице реално съкращаване на щата – намаляване на щата и разлика в длъжностните характеристики на старата и новата длъжност. Оспорва и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на закона. Моли обжалваното решение да се отмени. Ответникът по касация се представлява от юрк. Райкова. Ответникът по касация – Т. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя писмени бележки. Ответникът по касация се представлява от адв. Пенчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Кюстендил е била Заповед № 8121К-7659/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на Т. С.. Като фактическо основание за прекратяване на правоотношението е посочено съкращаване на длъжността. За да отмени заповедта решаващият съд от фактическа страна е установил, че със Заповед № 8121К-9303/25.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден щата на дирекция "Инспекторат" при следната структура: дирекция "Инспекторат" - една щатна бройка за директор и една щатна бройка за заместник-директор, отдел 01 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България" с щат 14 бр.; отдел 02 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна България" с щат 8 бр.; отдел 03 "Контрол на управленската дейност в ГД, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси" с щат 12 бр. и отдел "Административен" с щат 11 бр. Съгласно поименното щатно разписание рег. № 4575р-1390/02.06.2021 г. Т. С. е заемал длъжността началник отдел 01 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България" при дирекция "Инспекторат". Във връзка с изготвено предложение 4575р-1329/25.05.2021 г. от и. д. директор на дирекция "Инспекторат", със Заповед № 8121К-7299/11.06.2021 г. министърът на вътрешните работи е изменил т. 1 на Заповед № 8121К-9303/25.09.2020 г., като е съкратил от щата на дирекцията 14 бр. държавни служители и е закрил отдел 01 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България"; съкратил е 7 бр. държавни служители и е закрил отдел 02 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна България"; съкратил 13 бр. държавни служители и е закрил отдел 03 "Контрол на управленската дейност в ГД, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси"; съкратил 1 бр. за държавен служител за длъжност "заместник-директор"; включил в щата 14 бр. за държавни служители и е създал отдел 01 "Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България"; включил е в щата 13 бр. за държавни служители и е създал отдел 02 "Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България". Съдът е посочил, че като доказателства по делото са приети длъжностните характеристики за длъжността началник отдел 01 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България" и за длъжността началник отдел 01 "Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България". При тези фактически установявания, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в тази връзка е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя във връзка с връчване на заповедта по време на ползван отпуск за временна нетрудоспособност и липсата на произнасяне на комисията по чл. 106а от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи. Приел е, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Този извод е мотивирал със съображения, че анализът на доказателствения материал по делото обуславя извод, че по отношение на Т. С. не са налице основанията за прекратяване на служебното правоотношение при хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като не са установени предпоставките на законовия текст. Посочил е, че новосъздаденият отдел 01 "Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България" не е с намален брой на щата и продължава да съществува със същите специфични наименования на длъжностите. Длъжността на жалбоподателя е налична и по двете щатни разписания за отдел 01, като същата е и с идентична система от функции, задължения и изисквания, което се установявало от длъжностните характеристики за старата и новата длъжност. Приел е, че административният акт не е съобразен с целта на закона, тъй като предприетото съкращаване не целяло обезпечаване на работата и по – добра функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в отдел 01 и е предприето съкращаване на дългогодишен опитен държавен служител. Решението е неправилно. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради неизпълнение на задължението на съда да събере и обсъди всички относими към спора доказателства, поради което се явява необосновано. Липсата на всички относими доказателства е пречка пред настоящата инстанция да провери извода на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и издаването на заповедта в нарушение на целта на закона. От доказателствата по делото се установява закриване на три отдела на дирекция "Инспекторат" на МВР. Видно от щата на дирекция "Инспекторат", утвърден със Заповед № 8121К-9303/25.09.2020 г. и в трите отдела е предвидена длъжността началник отдел. Не е спорно, че Т. С. е заемал една от тези длъжности – началник на отдел 01 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България". Със Заповед № 8121К-7299/11.06.2021 г., са закрити трите отдела на дирекция "Инспекторат" – отдел 01 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България"; отдел 02 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна България"; отдел 03 "Контрол на управленската дейност в ГД, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси" и са съкратени всички длъжности в тях, вкл. началник на отдел. Със същата заповед са създадени отдел 01 "Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България" с 14 щатни бройки, от които 1 щатна бройка началник на отдел, 12 щатни бройки държавен инспектор и 1 щатна бройка главен инспектор и отдел 02 "Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България" с 13 щатни бройки, от които 1 щатна бройка началник на отдел, 12 щатни бройки държавен инспектор. С оглед на това дали е налице съкращаване на длъжността следва да се преценява съобразно целия щат на дирекция "Инспекторат", а не само за отдел 01. Видно е, че щатните бройки за длъжността началник на отдел в дирекцията от 3 са намалени на 2. Налице е първата предпоставка на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – длъжността заемана от служителя като нормативно определена позиция е запазена, но е намален броят на служителите ангажирани с нейното изпълнение. За да се прецени дали е налице и втората предпоставка на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - дали длъжността като система от функции, задължения и изисквания продължава да съществува следва да се направи съпоставка на длъжностите началник на отдел на закритите отдели 01, 02 и 03 на дирекция "Инспекторат" и на новите отдели 01 и 02 на дирекция "Инспекторат". По делото липсват длъжностните характеристики за част от тези длъжности. Решаващият съд е посочил, че по делото като доказателства са приети длъжностните характеристики за длъжността началник отдел 01 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България" (длъжността заемана от Т. преди прекратяване на служебното правоотношение) и за длъжността началник отдел 01 "Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България" (новосъздадената длъжност), но по тези доказателства съдът няма каквито и да е фактически установявания, поради което правният му извод, че новата и старата длъжност са идентични, се явява необоснован. Следва да се отбележи, че по делото е представена и длъжностната характеристика за длъжността началник на отдел 02 "Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България" (втората новосъздадена длъжност), която въобще не е спомената от съда. Длъжностните характеристики за всички длъжности са необходими, за да се прецени дали тримата началници на отдели преди изменението на щата са били с идентични длъжностни характеристики и съответно са били налице три броя длъжности началник на отдел с идентични функции, задължения и изисквания за заемането, които са били намалени на 2 или длъжността заемана от Димитров е била със специфични задължения, функции и изисквания, като в този случай следва да се провери дали някоя от новите две длъжности началник на отдел не е идентична с нея. По тези въпроси решаващият съд няма нито фактически, нито прави изводи. Видно е от доказателствата по делото, че след извършените промени са съкратени двама от служителите заемащи длъжността началник на отдел в дирекция "Инспекторат", а лицето заемало закритата длъжност заместник-директор е заело длъжността началник отдел 02 "Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България". Отделно от това предложените структурни промени са направени от лице, което в последствие е заело втората длъжност началник на отдел 01 "Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България" и което е изпълнявало и ще изпълнява до 13.11.2021 г. длъжността директор на дирекция "Инспекторат". По тези обстоятелства съдът няма фактически и правни изводи, които евентуално могат да обосноват отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, в каквато връзка доводи е навежда жалбоподателят в първоинстанционното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че при липсата на доказателства за утвърдени правила за подбор при съкращаване в МВР, изводите на съда за нарушаване целта на закона, поради съкращаване на служител с повече опит, са неправилни. При липсата на изискване на извършване на подбор административният орган няма задължение да се мотивира, защо е избрал да съкрати един служител пред друг. Мотивите на съда, че промените извършени от органа по назначаване не целят обезпечаване на работата и по – добра функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности е необоснован. Съдът не е посочил, извън това че липсва намаляване на числеността на отдела, на каква база е изградил този си извод. Правилно решаващият съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Решаващият съд бланкетно е приел, че липсва нарушение на административно производствените правила при издаване на процесната заповед. Липсват събрани доказателства, фактически установявания и правни изводи за това дали е спазена процедурата за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове на дирекция "Инспекторат" предвид чл. 145, ал. 2 ЗМВР и наведените в тази връзка от жалбоподателя съображения. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Делото не е изяснено от фактическа страна и следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Необходимо е събирането на нови доказателства за установяване на относими към спора факти и съответни на тях фактически установявания и правни изводи. При новото разглеждане съдът ще следва да попълни административната преписка, като изиска длъжностните характеристики за длъжностите началник на отдел на закритите; отдел 02 "Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна България"; отдел 03 "Контрол на управленската дейност в ГД, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси". Следва да направи фактически установявания относно предвидените във всички длъжности характеристики функции, задължения и изисквания и обоснове съответните правни изводи, като при необходимост от специални знания, на основание чл. 171, ал. 2 АПК може да назначи служебно вещо лице. Следва да направи съответните фактически установявания и правни изводи относно това дали е при извършеното съкращаване не е нарушена целта на закона. Ще следва да събере и доказателства дали е спазен редът за изготвяне на организационните структури и щатове по чл. 145, ал. 2 ЗМВР и в съответствие с това за извърши преценка налице ли е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение