Решение № 6873 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 357/2016 г.

Решение № 6873 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 357/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 12359/10.08.2015 г., подадена от "К." ООД - с. П., община П., област П., представлявано от управителя Р. Л. К., чрез пълномощника адв. П. К., против решение № 8879/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 12508/2014 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, седмо отделение, с което е отхвърлено искането на същото дружество за обявяване на нищожност на заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбата е изпратена чрез куриерска служба "Еконт експрес" на 7.08.2015 г. На 11.08.2015 г. в деловодството на ВАС е постъпила втора касационна жалба от "К." ООД - с. П., представлявано от управителя Д. М. Т., против същото съдебно решение - № 8879/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 12508/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Жалбата е изпратена чрез куриерска служба "Еконт експрес" на 10.08.2015 г. От "К." ООД, представлявано от управителя Р. Л. К., чрез пълномощника адв. Й. И. от Адвокатско дружество "Г. и партньори", е подадена молба, наречена "допълнително изложение към касационна жалба", постъпила във ВАС на 15.01.2016 г. В посочените касационни жалби, допълнителна молба от 15.01.2016 г., в съдебно заседание, чрез пълномощниците адв. П. К. и адв. П. А., последният - от Адвокатско дружество "Г. и партньори", както и в писмени бележки от адв. К. се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът "К." ООД моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции, като представя списък на разноските. След обявяване на делото за решаване по делото е постъпила молба от "К." ООД, чрез адв. Й. И. от 5.05.2016 г., в която са изложени доводи по същество. Молбата е подадена след приключване на делото и се докладва само за сведение. Ответникът по касационната жалба - министърът на земеделието и храните, представляван в съдебното заседание от пълномощника юрисконсулт Т. К.-В., оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба - "Б. П." АД - гр. С., представляван от изпълнителния директор Г. Д. Б., оспорва жалбата. Представен е писмен отговор на касационната жалба от 23.11.2015 г., чрез пълномощника адв. С. Г., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представено е също писмено становище 5.02.2016 г., чрез пълномощника адв. Х. Р. от Адвокатско дружество "Т., Т. и съдружници", в което се изразява становище за нередовност на жалбата и неотстраняване на нередовностите в указания от съда срок, поради което се иска касационната жалба да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 158, вр. чл. 216 АПК. При условията на евентуалност в същата молба се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание ответникът "Б. П." АД се представлява от адв. Х. Р., последният представя и писмени бележки от 22.02.2016 г., съгласно дадената възможност от съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, като представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване и в изискуемата форма, което я прави валиден административен акт. Останалите пороци на акта, за които се излагат доводи от жалбоподателя биха могли да доведат до унищожаемост на акта, но не и до неговата нищожност. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Петчленният касационен състав на Върховния административен съд е сезиран с касационна жалба от "К." ООД - с. П., община П., област П. против решение № 8879/21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 12508/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, което е неблагоприятно за него, поради това че с решението е отхвърлено искането му за обявяване на нищожност на заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Въпреки че са подадени две отделни касационни жалби против решението - едната, заведена с вх. № 12359/10.08.2015 г., а другата - без входящ номер, с дата на постъпване в съда 11.08.2015 г., тези жалби са подадени от едно и също лице - "К." ООД, против един и същ съдебен акт, искането до съда е идентично, поради което представляват по своето естество една касационната жалба, с доводи и съображения, изложени в два документа. И двата документа, представляващи касационна жалба са подадени от пълномощници - адвокати, които са надлежно упълномощени от лица, които съгласно данните в търговския регистър, като управители на дружеството, имат право да го представляват заедно и поотделно. Касационната жалба с вх. № 12359/10.08.2015 г., изпратена на 7.08.2015 г., както и жалбата от 11.08.2015 г., изпратена на 10.08.2015 г. са подадени в 14-дневния срок по чл. 211 АПК, поради това, че решението е връчено на "К." ООД на 27.07.2015 г. Нередовностите по касационната жалба са отстранени в срока по чл. 158, ал. 1 АПК, поради което не е налице основание за оставяне на касационната жалба без разглеждане на основание чл. 216, вр. чл. 158, ал. 3 АПК. Съобщението за отстраняване на нередовностите по касационната жалба от 10.08.2015 г. е връчено на адресата на 9.09.2015 г., според данните, съдържащи се в писмо с изх. № 11-01-94-1/28.10.2015 г., подписано от главен изпълнителен директор на "Български пощи" ЕАД /приложено на л. 34 от настоящото дело/, а не на 4.09.2015 г., както поддържа ответника по касационната жалба "Б. П." АД. Молбата за отстраняване на нередовностите е подадена на 14.09.2015 г., поради което е спазен 7-дневният срок по чл. 158, ал. 1 АПК, приложим на основание чл. 216 АПК. Доколкото, както се посочи по-горе, касационната жалба, постъпила в съда на 11.08.2015 г. се разглежда като допълнение към касационната жалба, отстраняването на нередовностите по допълнението е без значение за преценката за редовността на производството. Следва да се отбележи, че правният интерес от продължаване на касационното производство не е отпаднал предвид издаването на заповед № РД-09-356/20.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменена заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на същия министър, тъй като с решение № 12480/23.11.2015 г. по адм. дело № 6858/2015 г. на ВАС, седмо отделение, заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните е обявена за нищожна. Това съдебно решение е оставено в сила с решение № 3941/6.04.2016 г. по адм. дело № 1394/2016 г. на ВАС, петчленен състав, служебно известно на настоящия състав и известно на всички страни по настоящото дело, тъй като същите са били страни и по посочените дела пред ВАС. По изложените съображения, касационната жалба е редовна и допустима. С обжалваното решение № 8879/21.07.2015 г. по адм. дело № 12508/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отхвърлено искането на "К." ООД - с. П. за обявяване на нищожност на заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ е утвърден продукта "лютеница" с географско указание "Л. П.", определени са границите на географското място за производство на продукта, качествата и характеристиките му, както и връзката с географската среда. С определение по същото дело от 27.03.2015 г. съдът е изложил съображения за редовност и допустимост на подадената жалба, като в обжалваното съдебно решение изрично е препратил към тези мотиви. За да обоснове извод за допустимост на жалбата, съдът е приел, че спорът е подведомствен на съда, тъй като е спор за законосъобразността на административен акт, който засяга права и законни интереси на оспорващия и който не е изключен със закон от съдебен контрол. Посочил е, че заповед № РД-09-173/8.03.2013. е акт на административен орган - министърът на земеделието и храните, който е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и с този акт, по искане на трето лице, министърът е определил качествата и особеностите на един продукт, който се произвежда в определен географски район, определил е границите на този район, както и връзката между качествата на продукта и географската среда. Съдът е изложил, че съгласно чл. 54, ал. 1 ЗМГО правото на заявяване на ползването на географско указание принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, но за да може съответният производител да реализира това право трябва не само производствената дейност да се извършва в определеното географско място, а е необходимо продуктът, който се произвежда да отговаря на установените качества и особености, които от своя страна се определят със заповедта на министъра по чл. 54, ал. 2 ЗМГО. С оглед на това за всеки производител на продукт, предмет на искане за издаване на заповед по чл. 54, ал. 2 ЗМГО, който осъществява дейността си в рамките на определения географски район, е налице правен интерес от установяване на качествата и особеностите на продукта, за който се регистрира географско указание. Според съда, с установяването със заповедта по чл. 54, ал. 2 ЗМГО на качества и особености, които не съответстват на качествата и особеностите на продукта, който фактически се произвежда в определения географски район и който би бил носител на съответното географско указание, пряко се засяга правото на свободна стопанска дейност при еднакви правни условия, прогласено в чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията. Предвид това, съдът е приел, че за жалбоподателя, в качеството му на производител на продукта, предмет на заповедта е налице правен интерес от оспорване. Наред с това, съдът е изложил, че заповедта безспорно е елемент от фактическия състав на регистрирането на географско указание, но това не я прави акт по чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като чрез заповедта органът създава факт с правно значение, релевантен за възникването на права, като превръща едни факт от действителността - качествата и особеностите на един произвеждан в определен географски район продукт, в правно релевантен факт - предпоставка за правна закрила. Затова оспорената заповед на министъра е акт, годен да засегне, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, съответно на чл. 147, ал. 1 АПК, права и законни интереси. Нейната законосъобразност не може да бъде предмет на съдебен контрол в производството по чл. 51 и сл. ЗМГО, тъй като това производство и издадените в процеса на осъществяването му актове имат друг предмет - не качеството и особеностите на стоката и връзката й със съответния географски район, а правото на заявителя на правна закрила да бъде адресат на тази закрила. Тези специфики на заповедта по чл. 54, ал. 2 ЗМГО я характеризират като конститутивен административен акт, който обективира властническо волеизявление на административен орган. Заповедта няма формално адресат или адресати, макар да е издадена по искане на производител, но тя се отразява на правото на всеки производител в съответния район да произвежда определения продукт. Обстоятелствата, които имат значение за предоставяне на правна закрила биха могли да бъдат определени или преценени незаконосъобразно, което да доведе до засягане на права и законни интереси на други производители; това засягане е правно, лично и пряко. Няма друг акт на орган, който да определя продукта, неговите качества и особености, географския район и връзката на продукта с този район. Няма и друго производство в рамките, на което би могло да се извърши контрол за законосъобразност на тази заповед. Косвен съдебен контрол на влязлата в сила заповед не може да извърши нито органът по чл. 65 ЗМГО, нито съдът в производството по проверка на законосъобразността на акта по чл. 65 ЗМГО. То съображения в този смисъл тричленният състав на съда е направил извода, че е налице засягане на права и интереси на жалбоподателя по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и при липсата на изрична законова забрана за оспорване на заповедта, съдебното оспорване, с оглед на процесуалната предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК, е допустимо. Освен това съдът е приел, че липсва влязло в сила съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо да е решило правния спор за законосъобразността на заповедта. В предходно съдебно производство съдът е приел оспорването на заповедта за недопустимо по съображения, че заповедта не подлежи на съдебен контрол, но прекратителните определения не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като не се произнасят по спорното материално правоотношение, а по допустимостта на процесуалното правоотношение по нейното оспорване. Това определение не е процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК. Съдът е обосновал извода, че оспорената заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. В тази връзка е посочил, че заповедта има еднократно действие, като с нея се създава един факт с правно значение, превръща един факт на обективната действителност в правен при установени в закона предпоставки, поради което оспорената заповед създава права за неограничен кръг правни субекти - тези, които произвеждат и биха произвеждали процесния продукт в определения географски район. В мотивите на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният състав на съда е посочил, че е сезиран само с искане за обявяване на нищожност на заповедта, поради което е осъществил проверка само относно пороци, които могат да обосноват невалидност акта, а такива пороци са само нарушения на изискванията за компетентност и форма. Относно компетентността на органа, който е издал оспорената заповед, съдът е приел, че съгласно чл. 54, ал. 2 ЗМГО границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му. С оспорената заповед се определят границите на географското място, качествата или особеностите на стоката и връзката между тях, поради което при формалната проверка за съответствие на предмета на заповедта с установеното в правната норма, е видно, че със заповедта са определени именно визираните в чл. 54, ал. 2 ЗМГО елементи на географското указание "Л. П.". Заповедта е издадена от името на министъра на земеделието и храните, който е ръководител на централно ведомство. Заповедта е издадена от заместник министъра при условията на заместване, като са спазени всички законовите изисквания за заместване. Безспорно е, че лицето, което е подписало заповедта има качеството на заместник министър, което е ноторен факт и затова не се нуждае от доказване; поради служебно отсъствие на министъра с нарочна негова заповед № РД-09-169/8.03.2013 г. на заместник-министъра са възложени функциите на министър за датата 8.03.2013 г., когато е издадена оспорената пред съда заповед. На следващо място съдът е приел, че ведомството, чийто ръководител е издал заповедта - Министерство на земеделието и храните, ръководено от министъра, провежда държавната политика в областта на храните, а предмет на оспорената заповед е хранителна стока - лютеница, поради което заповедта е издадена и при исканата от чл. 54, ал. 2 ЗМГО връзка между съдържанието на географското указание и в частност стоката и ведомството, чийто ръководител е издал акта. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извода, че заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. е издадена от компетентен орган. Относно съответствието на заповедта с изискуемата форма, съдът е изложил, че в случая е спазено изискването за писмена форма на акта. Визираните в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания са изисквания към писмената форма, но самите те не са форма на акта, поради което наличието им в материализирания вид на акта има отношение към неговата редовност. Според първоинстанционния състав на съда останалите пороци на административния акт - допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона, биха могли да доведат до неговата унищожаемост, но не и до неговата нищожност, тъй като не засягат същността на акта като властническо волеизявление. Доводите, които жалбоподателят поддържа за нищожност на акта са всъщност доводи за неговата незаконосъобразност. По подробни съображения в този смисъл, съдът е достигнал до решаващия извод, че заповедта е издадена от компетентен орган и в исканата от закона писмена форма, което я прави валиден административен акт. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, при извършената служебна проверка на решението за неговата допустимост, на основание чл. 218, ал. 2 АПК намира, че същото е недопустимо като постановено по жалба против акт, който не подлежи на оспорване пред съда и за чието оспорване оспорващият няма правен интерес. Както е посочил първоинстанционният съд, с оспорената заповед № РД-09-173/8.03.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, при условията на заместване, на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 ЗМГО е утвърден продукта "лютеница" с географско указание "Л. П.", определени са границите на географското място за производство на продукта, качествата и характеристиките му, както и връзката с географската среда. По жалба на "К." ООД, "ББП" ООД и "В." ООД, заведена с вх. № 14 630 от 8.08.2013 г. пред Върховния административен съд, против заповед № РД-09-173/8.03.2013 г., е образувано адм. дело № 16852/2013 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Заповедта е оспорена с доводи за незаконосъобразност поради нарушение на изискванията по чл. 146 АПК. По това дело е постановено определение № 5574/24.04.2014 г., с което жалбата на "К." ООД, "ББП" ООД и "В." ООД против заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните е оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото е прекратено, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. За да постанови това определение тричленният състав на ВАС е приел, че оспорената заповед не представлява административен акт, засягащ права на жалбоподателите, а освен това същите не са доказали наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. Определението на тричленния състав е обжалвано от "К." ООД пред петчленен състав на ВАС. С определение № 11342/29.09.2014 г., постановено по адм. дело № 10899/2014 г. на ВАС, петчленен състав, определение № 5574/24.04.2014 г. по адм. дело № 16852/2013 г. на ВАС, седмо отделение, е оставено в сила по съображения, че оспореният акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като представлява реквизит, необходим за осъществяването на процедурата за регистрация на географското означение, предвиден в чл. 60, ал. 4 ЗМГО. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд споделя виждането, изразено в съдебните актове по посочените по-горе дела - адм. дело № 16852/2013 г. по описа на ВАС, седмо отделение и адм. дело № 10899/2014 г. на ВАС, петчленен състав, че оспорването на заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните е недопустимо. С оспорената заповед, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и във връзка с чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 ЗМГО, по повод искане от заявител "Б. П." АД, кандидатстващ по процедура за регистрация в Д. регистър на географските означения в Патентно ведомство за географско указание "Л. П." и одобрена докладна записка № 93-2803/8.03.2013 г. е утвърден: I. Продукт "лютеница" с географско указание "Л. П."; II. Определени са границите на географското място за производство на "Л. П." - територията на община П.; III. Определени са качествата и характеристиките на "Л. П.", както и връзката им с географската среда, в т. ч. методът на производство; IV. Определена е Българската агенция по безопасност на храните за компетентен контролен орган за оценка на съответствието на лютеницата с географското указание "Л. П." с качествата и характеристиките съгласно т. III от заповедта. Оспорената заповедта е издадена по искане от " Б. П." АД за издаване на заповед по чл. 54, ал. 2 и удостоверение по чл. 63, ал. 3 ЗМГО по повод на процедура за регистрация в Патентно ведомство на географско указание "Л. П.". Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗМГО, право на заявяване има всяко лице, което извършва производствената си дейност в определено географско място и стоката, която произвежда отговаря на установените качества или особености, а съгласно чл. 54, ал. 2 ЗМГО, границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му. Тази заповед се издава по реда, предвиден в глава трета - "Географски означения", раздел I - "Регистрация" от Закона за марките и географските означения, във връзка с предстояща процедура по регистрация на географско означение, която се извършва в производство пред Патентното ведомство, съгласно раздел II от същата глава - "Производство в Патентното ведомство". Производството по чл. 54, ал. 2 ЗМГО е едностранно, като заповедта се издава по искане на лицето, което ще подаде заявка пред Патентното ведомство за регистрация на географско означение. Съгласно чл. 60, ал. 4 ЗМГО към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 54, ал. 2 ЗМГО и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място. Предвид това, по своето съдържание и предназначение, заповедта по чл. 54, ал. 2 ЗМГО, каквато е оспорената заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, има обслужващ характер и се изисква като част от документацията за регистрация на географско означение пред Патентно ведомство. В случая процесната заповед е издадена именно за целите на процедура пред Патентното ведомство за регистрация на географско означение, по искане на "Б. П." АД. Актът няма самостоятелно значение и затова с него не се засягат права и законни интереси на други лица. Едва с издаването на акта за регистрация на географско означение, издаден по реда на раздел II от глава трета на ЗМГО е възможно засягане на права и законни интереси на трети лица, които произвеждат стока със същите или сходни характеристики в същия географски район. Засегнатото лице може да поиска заличаване на акта за регистрация на географско означение от Патентното ведомство на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО и евентуалният отказ подлежи на обжалване пред съда. В производството по оспорването на този акт следва да бъде осъществен и контрола за законосъобразност на заповедта по чл. 54, ал. 2 ЗМГО. Следователно, заповедта по чл. 54, ал. 2 ЗМГО, макар да обективира отделно волеизявление на административен орган, представлява част от процедурата по издаване на акт за регистрация на географско означение. По силата на чл. 21, ал. 5 АПК волеизявленията и действията, когато са част от производствата по издаване на административни актове, не са индивидуални административни актове. Наред с това, следва да се има предвид, че в чл. 68 ЗМГО изчерпателно са изброени административните актове, издавани във връзка с географските означения, които подлежат на съдебен контрол и това са решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 ЗМГО. При тълкуването на чл. 65 ЗМГО следва да се има предвид съдържанието на чл. 64, ал. 1 ЗМГО, в който е посочено кои спорове се разглеждат по административен ред от отдела по спорове при Патентно ведомство: жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 62, ал. 3; жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 61, ал. 1 и по чл. 63, ал. 6; искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4. Решенията по чл. 65, ал. 1, 4 и 5 ЗМГО на председателя на Патентно ведомство, които подлежат на съдебен контрол, са: решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията; решение за отхвърляне на искането за заличаване и решение за заличаване на регистрацията. Видно е, че заповедта по чл. 54, ал. 2 ЗМГО не е сред изброените административни актове, което означава, че същата не подлежи на самостоятелно обжалване нито по административен, нито по съдебен ред. От нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. не може да се направи извод за обжалваемост на процесната заповед, тъй като, за да е допустимо обжалването на административен акт по силата на конституционната норма, следва с този акт да е налице засягане на права и законни интереси на оспорващия. Такова засягане в случая не е налице, по съображенията, изложени по-горе. Поради изложеното оспорената пред съда заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, която е заповед по чл. 54, ал. 2 ЗМГО, не подлежи на обжалване пред съда, а за оспорващия не съществува правен интерес от оспорването, тъй като заповедта не засяга пряко и лично негови права и законни интереси. Налице са хипотезите на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и подадената жалба против заповедта е недопустима. Предпоставките за допустимост на оспорването, респективно за допустимост на съдебното производство по това оспорване, се отнасят в пълна мяра за всяко оспорване, независимо на кое от изискванията за законосъобразност, предвидени в чл. 146 АПК е основано оспорването, респективно - независимо от това какъв е твърдяния порок на акта. Предпоставките за допустимост по чл. 159 АПК се проверяват служебно от съда, независимо дали с оспорването се претендира нищожност или унищожаемост на акта. Единственото изключение от това правило е относно предпоставката по чл. 159, т. 5 АПК - относно срока за оспорване, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Затова независимо, че с подадената от "К." ООД жалба против заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните се иска прогласяване на нейната нищожност, за да е допустимо това оспорване следва обжалваният акт да подлежи на оспорване пред съда, а за оспорващия да е налице правен интерес от оспорването. След като заповед № РД-09-173/8.03.2013 г. не подлежи на оспорване и за оспорващия не съществува правен интерес от оспорването по изложените по-горе съображения, то подадената жалба е недопустима и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е следвало съдът да я остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да прекрати. Като не е сторил това тричленният състав на ВАС е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а жалбата да бъде оставена без разглеждане и образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено на основание предложение първо от същата правна норма. Поради недопустимостта на решението, касационният състав на съда не следва да се произнася по доводите на касатора за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От представените по делото доказателства /договор за представителство и правна защита от 28.01.2016 г., фактура № 3845/27.01.2016 г. и платежно нареждане от 29.01.2016 г. за сумата по същата фактура/ се установяват направени разноски за производството пред тази инстанция в размер на 1200 лв. за изплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Направеното в съдебното заседание възражение от пълномощника на касационния жалбоподател за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, настоящият касационен състав намира за неоснователно. С оглед предмета на правния спор и осъществената правна защита, не може да бъде направен обоснован извод за несъответствие на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което на страната следва да бъде възстановен пълния размер на платеното възнаграждение, представляващ направени разноски за касационното производство. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав