Решение № 1851 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2018 г.

Решение № 1851 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М. ПЕТРОВ" ООД, с ЕИК 109562155, подадена чрез адвокат - пълномощници против решение № 5057/27.07.2018 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 18 състав, постановено по адм. д. № 12650 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 22001016007877 - 091 - 001/13.06.2017 г., издаден от Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол", ТД на НАП София - възложител и от ст. инспектор по приходите, ТД на НАП - София - ръководител на ревизията, който акт е потвърден с Решение № 1407/1.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3728 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че реалността на процесните доставки на стоки и услуги е установена със събраните писмени доказателства. Заключението по ССчЕ не е оспорено, фактурите са надлежно осчетоводени, налице е разплащане по тях и обезпеченост на доставките. Услугите са вложени в независимата икономическа дейност на дружеството, констатираните разходи са за дейността на същото лице. Съдът не обсъдил писмените доказателства, тяхната относимост към спора по делото, което довело до постановяването на неправилно решение. Преобразуването на ФР на "М. ПЕТРОВ" ООД за 2013 г., за 2014 г. и за 2015 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО с размера, съгласно издадените фактури, е поради възприетата нереалност на доставките. Счетоводството е редовно водено, при неговата проверка не са констатирани нарушения. Касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, изложени в с. з. от юрк. Мирчева. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от страна по делото, поради което КЖ е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. "М. ПЕТРОВ" ООД е оспорило РА, с който са му установени следните задължения: ДДС в размер на 73 167, 23 лв., главница, ведно със съответните лихви за данъчни периоди от м. 01.2013 г. до м. 12.2014 г.; от м. 04.2015 г. до м. 07.2015 г.; от м. 12.2015 г. до м. 03.2016 г.; и от м. 06.2016 г. до м. 09.2016 г. в размер на 17615, 44 лв., на основание чл. 68, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 вр. чл. 6 вр. чл. 9 вр. чл. 71, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС вр. с чл. 58, ал. 2 ППЗДДС. Корпоративен данък в размер на 17615, 44 лв. главница и лихви - 3346, 04 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2015 година. Предмет на доставките по преобладаващата част от процесните фактури са СМР, осчетоводени по сметка 202, по които заплащането е в брой. Спрямо доставчика "Никми Корпорейшън" ЕООД е констатирано, че не разполага с офиси, търговски обекти, машини, оборудване, транспортни средства, назначени лица. Счетено е, че липсва кадрова, техническа и материална обезпеченост на фактурираните доставки. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено на доставчика "Снежи 58" ЕООД по реда на чл. 32 ДОПК, след което е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС, поради нереалност и т. н. "абсолютна симулация". Доставчикът "Стани Инокс" ЕООД на СМР също не бил открит на адреса, като след проверка в информационните масиви на НАП е констатирано, че дружеството не е разполагало с назначен персонал, не е депозирало протоколи и количествено - стойностни сметки. "Вилует 19" ЕООД не открито на декларирания адрес, съобщението му е било връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Констатирано е, че доставчикът има задължения към НАП и, че е разполагало с едно назначено лице. Отказано е правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "М Карс" ЕООД и от "М Карс Рент" ЕООД, ненамерени на декларираните адреси. Правото на данъчен кредит по доставката от първия доставчик е отказано на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, т. к. фактурата не е открита. Фактура № 30/20.05.2015 г., е издадена за бояджийски и тенекеджийски услуги. Приходните органи са счели за недоказано с какъв автомобил са осъществени услугите, а и не е събрана по преписката самата фактура. "Актив 21" ЕООД е издало фактури с предмет: Изработка на визитници метал и естествена кожа, консултации за управление и бизнес процеси, отдаване под наем на моден подиум, рекламни тефтери, химикалки и запалки. В дружеството е имало само две назначени лица, "Актив 21" ЕООД не е внесло задълженията си по СД, не е представена и фактурата. "Саут - 74" ЕООД е издало на РЛ фактури с предмет: Услуги. Доставчикът не е открит на декларирания адрес, не са събрани договори, сметки, протоколи, информация как е калкулирана цената. "Арк 69" ЕООД също не е открито на адреса, липсва договор, но е представен фискален бон. Доставчикът "Мавет" ЕООД не е разполагал с назначен персонал, но е със задължения по ЗДДС, оспорените фактури не са приобщени към административната преписка. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено на "Автосервиз Милев" ЕООД по реда на чл. 32 ДОПК, предмет на фактурата е: Ремонт на скоростна кутия. По фактурата липсва плащане. Отказано е право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС по фактури, издадени от "Алианц Лизинг България" във връзка с придобити автомобили по договори за лизинг. Според приходните органи сделките се приравняват на придобиване на дълготраен актив, т. е. доставка на стока. Не е признато правото на данъчен кредит в размер на 72, 92 лв. по фактура от "ЧЕЗ Електро България" АД за д. п. м. 12. 2014 г. на основание чл. 72, ал. 1 ЗДДС. Финансовия резултат на "М. ПЕТРОВ" ООД за д. п. 2013 г. е увеличен със сумата от 5800 лв. по фактури, издадени от "Актив 21" ЕООД; За д. п. 2014 г. - със сумата от 96115 лв. по фактури, издадени от "Актив 21" ЕООД, "Арк 69" ЕООД и "Снежи 58" ЕООД; За д. п. 2015 г. със сумата от 43460 лв. във връзка с документираните от "Снежи 58" ЕООД услуги. Преобразуването на резултата е на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. В първоинстанционното решение са изложени мотиви относно непризнатите разходи за амортизации, например, че за 2014 г. фактурите са издадени без основание по нереални доставки, за 2015 г., че е направена корекция, довела до промяна на данъчната амортизация. По делото е изслушано заключение по ССчЕ и са приобщени писмени доказателства във връзка с квалифицираните електронни подписи, две писма и един протокол. Административният съд е формулирал изводи за валидност и материална законосъобразност на оспорения РА. Преценено е, че не са събрани доказателства за реалност на доставките, които не са обезпечени. Съдът е приел, че експертното заключение за осчетоводяването на фактурите, не е достатъчно при отсъствието на други писмени доказателства, за обосноваването на мотив за извършване на процесните СМР в наличната сграда. Според него липсват договори и протоколи за рекламните материали. Изложени са мотиви, че за част от доставките, "М. ПЕТРОВ" ООД не притежава данъчен документ, не е доказано, че автомобилът се използва в икономическата дейност на РЛ. Съдът е обсъдил МСС 17 във връзка с отказа по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, както и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО, според която за отклонение от данъчно облагане се смята заплащането на възнаграждение за услуги, които не са реално осъществени. С аналогични съображения е отхвърлена жалбата на "М. ПЕТРОВ" ООД и срещу РА в частта относно непризнатите разходи за амортизации. Обжалваното решение е неправилно, същото трябва да бъде отменено след което да се отмени и оспорения РА предвид на следните съображения: Приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по горепосочени доставки, чиито изпълнители не са открити по време на посещенията на декларираните данъчни адреси. Оттук е счетено, че РЛ и неговите доставчици не са депозирали изисканите писмени документи и обяснения, които да обосноват извод за реално осъществени доставки. По време на съдебното производство е изслушано подробно заключение на О. Танева по ССчЕ. Вещото лице изрично е заявило в съдебно заседание, че е ползвало цялата информация, подадена в НАП, включително, такава за всеки един от доставчиците, за съответните периоди, когато са се осъществявали сделките. Експертът е уточнил, че в НАП са съхранявани СД и дневниците за продажби. Предмет на доставките по фактурите от "Никми Корпорейшън" ЕООД, "Стани Инокс" ЕООД, "Вилует" ЕООД, "Саут 74" са СМР, по които е налице разплащане, осчетоводяване, съответно услугите са използвани в икономическата дейност на дружеството. В случая липсата на приемателен протокол или количествено - стойностна сметка не налага извод за нереалност на доставките, при безспорността на съществуването на обекта, в който те са реализирани и предвид констатациите на експерта, че няма доставки на стоки и услуги, идентични по вид и количество с фактурираните по обсъжданите доставки. Процесните СМР са допринесли за изграждането на обект, от които "М. ПЕТРОВ" ООД осъществява облагаеми доставки, резултатът от услугите реално съществува. В РА липсват констатации за проверка на място в производствения обект на жалбоподателя, която проверка да е констатирала неизграждане на процесните СМР и участието в данъчна измама. Органът по приходите не е оспорил и получаване на резултата от услугите, доколкото не е оспорил счетоводното им отчитане при РЛ и увеличаване стойността на производствената сграда. Така например, експертът по ССчЕ е констатирал, че фактура № 7100000078/24.06.2014 г., издадена от "Саут 74" ЕООД има за предмет "Варова шпакловка и кабели", чрез който ремонт е реализирана поддръжката на ДМА - производствена сграда и увеличение на нейната стойност. Освен това органът по приходите не твърди услугите в обекта да са извършени от други доставчици. Липсата на кадрова и материално - техническа обезпеченост сама по себе си не може да се прецени като предпоставка за отказ на правото на данъчен кредит, в който смисъл пълномощниците на касатора са се позовали на приетото от СЕС по дело С - 324/11. Вещото лице е констатирало, че РЛ е имало назначени лица, макар и по - малко на брой. По отношение доставките от "Снежи 58" ЕООД и от "Актив 21" ЕООД може да се допълни, че материалите са използвани за рекламна дейност на търговеца. Фактурите от "Арк 69" ЕООД и от "Мавет" ЕООД имат за предмет закупуване на програмен продукт и софтуер, който е бил заплатен и ползван в независимата икономическа дейност на РЛ. Документите са надлежно осчетоводени. Приходните органи нито са направили проверка на място за наличието на продукта, нито са оспорили осчетоводяването му, съответно не са намалили салдото по сметка 219. Доставката по фактурата, издадена от "Автосервиз Милев" ЕООД е използвана за поддръжка на автомобил "Субару", обслужващ шивашки цех. Това е констатирано от в. л. на стр. 20 в заключението. Фактура № 30/30.04.2015 г. от "М Карс Рент" ЕООД, е с предмет "бояджийски и тенекеджийски услуги", доставката по която има за последица увеличаване стойността на ДМА - траспортно средство л. а. "Субару", което обслужва шивашки цех. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), правото на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. В чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е регламентирано, че за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на право на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1 е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. По делото в папка I - 18, на л. 171 - 183 са приложени два договора за лизинг с опция за прехвърляне на собствеността, сключени между "Алианц Лизинг България" АД, "Порше Лизинг БГ" ЕООД (лизингодатели) и "М. ПЕТРОВ" ООД (лизингополучател), относно лек автомобил "Мерцедес Бенц" и л. а "Фолксваген Поло Бензин". Касационната инстанция преценява като основателно възражението на процесуалния представител на "М. ПЕТРОВ" ООД, че разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС е неприложима, т. к. в случая липсват констатации, подкрепени със съответните доказателства, установяващи че сборът от вноските по договорите за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. В РД е отбелязано, че жалбоподателят е ползвал кредит за придобити леки автомобили по договор за лизинг, цитирани са двата договора, приложимостта на МСС 17 и чл. 70, ал. 1, т. 4 вр. чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, но липсват каквито и да е констатации относно пазарната цена на стоката към датата на предоставянето и нейната идентичност със сбора от дължимите вноски. Такава задача не е поставяна от ответника и на вещото лице по допуснатата експертиза. Друго основание за непризнаване на данъчния кредит по договорите за лизинг не е формулирано от приходните органи, поради което и жалбата в тази част също е основателна. Преобразуването на финансовия резултат и корекциите на амортизации са свързани с възприетата при ревизията нереалност на доставките. С оглед на изложените по - горе мотиви за наличието на реални доставки, първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта по ЗКПО, след което да бъде отменен оспорения РА. Разноски: С оглед на резултата по делото и предвид направените искания на процесуалния представител на жалбоподателя в негова полза трябва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 2875 лв., от които 2850 лв. за производството пред първата инстанция и 25 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение