Решение № 6773 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2008 г.

Решение № 6773 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11006/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 988 от 8.07.2008 г., постановено по адм. д. № 2676/07 г. Варненският административен съд, първо отд., пети състав, е оставил без разглеждане жалбата на "Златна котва консулт" - гр. Варна против Ревизионен акт № 0302200 от 17.09.2007 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна в частта, касаеща определяне на данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 01/2003год. и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението съдът е отменил Ревизионен акт № 0302200 от 17.09.2007год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна в следните части: по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 10.2003 год. за сумата над 39 295,35 лв., начислен на осн. чл. 55 от ЗДДС (отм.), за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2003 год., в които на осн. чл. 55 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС общо в размер на 3 323,41 лв., по ЗКПО за данъчен период 2003 год., като за този период е определен корпоративен данък в размер на 9 637,59 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил "Златна котва консулт" да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 365,41 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Ивелина Недева Недялкова в качеството й на пълномощник на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в посочената му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и в тази й част като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Златна котва консулт" ООД чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския административен съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. В прекратителната му част, както и в отхвърлителната му част, като необжалвано решението на Варненския административен съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С обжалваната отменителна част Варненският административен съд е отменил Ревизионен акт № 0302200 от 17.09.2007 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна в следните части: по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 10.2003 год. за сумата над 39 295,35 лв., начислен на осн. чл. 55 от ЗДДС (отм.), за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2003 год., в които на осн. чл. 55 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС общо в размер на 3 323,41 лв., по ЗКПО за данъчен период 2003год., като за този период е определен корпоративен данък в размер на 9 637,59 лв. Административният съд е описал много подробно установените факти по време на ревизията (л. 43 от делото), както и изводите, направени от органа по приходите, въз основа на които е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения по ЗДДС (отм.) и за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) - чл. 44 и 45 от делото. След това първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя и на изграждане на своите изводи по спора. Съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма. По направеното възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и най-вече относно незаконосъобразно удължаване на срока ревизията, извършено със ЗВР № 1791/15.05.2007 год., съдът е приел, че възражението за неспазване на четиримесечния срок по чл. 114, ал. 4 от ДОПК е неоснователно, тъй като не се отчита извършеното спиране на производството, а и дори и да има допуснато такова, то не е от такова естество, че да прави издадения РА нищожен на това основание. Съдът е приел за основателни възраженията на жалбоподателя (сега ответник по касация) за събрани доказателства след изтичане на определения срок за извършване на ревизията - 27.07.2007 год., като извършеното възлагане на техническа експертиза за определяне на пазарната стойност към 02.10.2003 год. на недвижимия имот е след тази дата. Изложени са мотиви, че по силата на ДОПК органът възложил ревизията определя срока, в който същата следва да бъде извършена, като в тези времеви граници следва бъдат извършени всички процесуални действия от ревизиращия екип, като всички извършени действия след този срок са нищожни и не могат да породят желаните правни последици. Посочено е, че действията са нищожни тъй като липсва компетентност по време на извършилото ги лице, поради което действията на органите по приходите по възлагане на експертиза са нищожни и водят до нищожност на събраните в резултат на това писмени доказателства - техническа експертиза, която не следва да се кредитира и обсъжда в съдебното производство. След разглеждане на процесуалните възражения съдът е пристъпил към разглеждане на доводите на данъчно-задълженото лице по прилагане на материалния закон. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2003 год. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 13 , чл. 14, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) със сумата 225 000 лв. стойността на продадена през м. 01/03 год. част от сграда съдът е приел, че неправилно е приета оценката на сградата по-изложените по-горе мотиви относно срока на възлагане и изготвяне на експертизата и че следва да бъде приета стойност съгласно заключението на вещото лице, изслушано в хода на съдебното обжалване - 105 682 лв. Съдът не е възприел възражението на данъчно-задълженото лице относно момента за определяне на цената, като е посочил, че това не е датата на сключване на договора за лизинг, а момента на прехвърляне на собствеността по нотариален ред. Отчитайки обстоятелството, че страните по сделката са свързани лица, съдът е приел, че стойността на сделката се отклонява от условията при които би била сключена между несвързани лица, което оказва влияние върху печалбата на дружеството, поради което е налице хипотеза по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат, но предвид на констатациите си е прието, че към м. 10.2003год. е следвало да бъде отчетена само сумата 15 502 лв., съставляваща разликата между действителната цена и тази по нотариалния акт, поради което финансовият резултат е следвало да бъде увеличен само със сумата 15 502 лв. Направени са изводи, че за 2003 год. увеличенията на финансовия резултат са в размер на 15 502 лв., а намаленията по чл. 23, ал. 3 от ЗКПО (отм.) в размер на 35 513,97 лв. и финансовият резултат след преобразуването е в размер на 41 011 лв., а размерът на корпоративния данък възлиза на 9 637,59 лв., поради което като е стигнал до друг резултат органът по приходите е постановил незаконосъобразен акт. По същите мотиви съдът е приел, че РА следва да бъде отменен и в частите, в които на основание чл. 55 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС за данъчни периоди 01.02.2003 год. - 30.09.2003 год. Съдът е изложил подробно мотиви защо за датата на данъчното събитие не може да се приложи разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗДДС (отм.)., както и относно размера на данъчната основа, респективно размера на дължимия данък - 39 295, 35лв. и защо РА следва да бъде отменен над този размер. Основните оплаквания на касатора са изразени в допълнителна молба, депозирана по делото, и се изразяват в твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в изключване от кръга на доказателствата на оценъчната експертиза, извършена в рамките на ревизията, както и възприемане на заключението на съдебно-техническата експертиза, възприета в хода на съдебното производство. Посочва се, че в резултат на тези обстоятелства се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилна е и дадената квалификация на сключения договор между дружеството и трето лице, последиците от който са послужили като основание за определяне на допълнителни данъчни задължения. Предвид оплакванията в касационната жалба спорно е обстоятелството имал ли е основание първоинстанционния съд да изключи от кръга на доказателствата заключението на оценъчната експертиза, изготвена в хода на ревизионното производство. Настоящата инстанция намира, че доводи на административния съд в тази насока намират подкрепа в закона, а оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Според алинея втора на чл. 114 от ДОПК, ако срокът по алинея първа се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. В конкретния случай ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1044 от 13.03.2007 год., като липсват данни кога същата е била връчена на ревизираното лице. В последствие са издавани няколко заповеди - за спиране и възобновяване на производството, както и за удължаване на същото, като последната от тези Заповеди № 2200/28.06.2007 год. определя ревизията да се извърши в срок до 28.06.2007 год. (най-вероятно е сбъркан месеца в заповедта, като правилната дата следва да е 28.07.2007год.), след което да се издаде ревизионен доклад. От материалите по административната преписка е видно, че искане за възлагане на експертиза е направено от органа по приходите на 06.07.2007 год. (л. 533 от преписката), но актът за възлагане на експертиза е съставен на 02.08.2007 год. (л. 559 от преписката), а самата експертиза е изготвена на 03.08.2007год. и депозирана в ТД на НАП - гр. Варна на 06.08.2007 год. (л. 561 от делото). При това положение обосновано е прието от първоинстанционния съд, че изготвянето на експертизата е станало след изтичане на четиримесечния преклузивен срок по чл. 114, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ДОПК, поради което въпросното заключение следва да бъде изключено от кръга на доказателствата по делото. Направеното в касационната жалба позоваване на чл. 37, ал. 4, пр. 2 от ДОПК, респективно чл. 57, ал. 4 от същия кодекс би било основателно, ако искането за експертиза е било направено от данъчно-задълженото лице във възражението срещу съставения ревизионен доклад, но не и при конкретната фактическа обстановка, от която е видно, че възлагането на експертизата и изготвянето на същата е станало след изтичане на срока за извършване на ревизията. Неоснователни са и оплакванията относно възприемане от страна на първоинстанционния съд на заключението на вещото лице по допусната в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза. От протокола на съдебното заседание на 7.04.2008 год. (л. 40 - 41 от делото), когато е бил извършен разпит на вещото лице, е видно че при разпита на експерта участващият представител на "ОУИ" - гр. Варна не е направил възражения, а е изложил такива едва в пледоарията по същество. При условията на чл. 201 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК представителят на приходната администрация е могъл да иска изслушването на допълнително заключение или назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза, каквото искане не е правено. Съдът е възприел заключението на вещото лице при условията на чл. 202 от ГПК, доколкото за решаване на спора по същество е имал нужда от доказателство относно пазарната стойност на процесния недвижим имот, а това доказателство не е било в противоречие с други доказателства по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,