Решение № 10593 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3861/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Жиянова против Решение 891 от 06.03.2024 г., постановено по адм. д. 29/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което по жалба на А. Петкова -2019 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-C-2487-0476535/09.11.2023 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на А. Петкова -2019 ЕООД е наложена принудителна административна мярка. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора счита, че нарушението е безспорно установено и оспорва извода на съда, че заповедта не е мотивирана по отношение на продължителността на срока. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - А. Петкова -2019 ЕООД чрез управителя К. К. П. оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Плевен е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-C-2487-0476535/09.11.2023 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС на А. Петкова -2019 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект, представляващ "магазин за продажба на сувенири" "дюкян", находящ се в гр. Копривщица, пл. "20-ти април" 1 за срок от 14 /четиринадесет/ дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 12.09.2023 г. проверка на търговския обект - представляващ "магазин за продажба на сувенири" "дюкян", находящ се в гр. Копривщица, пл. "20-ти април" 1, стопанисван от дружеството А. Петкова -2019 ЕООД, при която е установено, че при извършена контролна покупка на 1 брой магнит на стойност 2 лв. не е издаден касов бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство, нито касова бележка от кочан. Установените факти са обективирани в протокол сер. АА 0476535 г. В протокола за извършена проверка не е посочен часът на покупката. Разпечатана е контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от наличното в обекта фискално устройство (ФУ) за часовия диапазон от 12:00 ч. до 13:50:59 ч. на дата 12.09.2023 г. В даденото от К. П., управител на А. Петкова -2019 ЕООД, писмено обяснение по време на проверката се посочва, че продажбата е извършена в 13:45 ч. на 12.09.2023 г. В съставения за установеното при същата проверка нарушение АУАН е посочено, че продажбата е извършена в 12:44 ч., а проверката е започнала в 12:50 ч. същия ден. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че съобразно анализа на всички данни по делото не е доказано извършването на продажба на стойност 2 лв. в 12:44 ч. на 12.09.2023 г., която е заплатена, но не е издаден касов бон от монтираното в обекта ФУ, при извършена проверка от служителите на НАП на същата дата в 12:50 ч. Извода на съда е мотивиран с наличието на противоречие в отразените данни в ПИП сер. АА 0476535 г. и обстоятелствата въз основа на които е издадена ЗПАМ. Съгласно ПИП при проверката в процесния търговски обект, започнала в 13:50 ч. на 12.09.2023 г., служители на НАП са установили, че при продажба на магнит на стойност 2 лв., не е издадена ФКБ от продавача. От посочените в ЗНПАМ обстоятелства се установява, че същата е издадена при извършена проверка на обекта в 12:50 ч. на 12.09.2023 г. и извършена продажба на магнит на стойност 2 лв., в 12:44 ч. същия ден, за която не е издаден ФКБ. На следващо място съдът е приел, че продължителността на наложената ПАМ е определена с мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност на срока на наложената мярка. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Съдът е приел още, че в случая доколкото за същото нарушение на търговеца е издадено и наказателно постановление, то е извършено недопустимо кумулиране на две мерки за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай, заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на обща стойност 2 лв. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При налагането на ПАМ като процесната следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Правилно съдът е приел, че в случая не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, но същите са общо формулирани. По отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В мотивите на заповедта не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение. По изложените съображения и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация не се претендират разноски, поради което не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение