Решение № 292 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2009 г.

Решение № 292 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по жалбата на Ю. К. срещу решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 274/2009 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Девненския районен съд, с което е отхвърлен искът й за възстановяване на работа, след отмяна на уволнението й. С определение от 30. 12. 2009 г., този състав на касационния съд е приел, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречива съдебна практика, тъй-като е представено решение № 518/20.07.1998 г. на състав на ВКС, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа, след отмяна на уволнение, може да се предяви в тригодишния срок по чл. 358, т. 3 КТ, който е приложим за всички трудови спорове, освен изброените в т. 1 и т. 2 на чл. 358 КТ. Налице са решения на други съдебни състави, че срокът за предявяване на иска за възстановяване на работа е 2-месечен, посочен в чл. 358, т. 2 КТ. С определението от 30. 12. 2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която е отхвърлен искът на К. за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение, в размер на 4 952.64 лв.. Прието е, че произнасянето на въззивния съд по този иск е свързано с точното прилагане на процесуалния закон относно съответствието между предмета на сезиране и предмета на произнасяне от решаващия съд. Жалбоподателката Ю. К. поддържа касационната жалба и моли да бъдат уважени исковете й по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ. Ответникът "С" А., гр. Д. счита жалбата за неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по искова молба, подадена на 12.09.2007 г. от К. срещу ответника "С" А., за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 490/11.07.2007 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ - съкращаване на щата, и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6000 лв. за период от шест месеца, през който е останала без работа поради незаконно уволнение. С друга молба, подадена на 24.09.2007 г. К. е предявила иск за по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност "лаборант аналитик". Девненският районен съд, с първоинстанционно решение от 27.11.2008 г. по гр. д. № 350/2007 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на К. и осъдил "С" А. да й заплати обезщетение за оставане без работа в продължение на шест месеца, поради незаконно уволнение, в размер на сумата 4 952.64 лв., определена по заключение на счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на К. по чл. 344, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, с оглед направеното от ответника възражение за погасяването му по давност. Същият съд е отхвърлил и възражението на ответника "С" А., предявено като евентуално, при условие, че се уважи иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за прихващане на така присъдената сума със задължението на ищцата К да върне изплатените й от работодателя обезщетения в размер на общата сума 11 199.06 лв., във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата в частта за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и от ответника, в частта за уважаване на исковете и за отхвърляне на възражението му за прихващане. Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 8. 6. 2009 г. е отменил първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска по чл. 344, т. 3 КТ и отхвърлил иска на К. за заплащане на сумата 4 952.64 лв. - обезщетение за оставане без работа и оставил в сила решението в останалата обжалвана част. Решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, е правилно. Безспорно е по делото, че съгласно уволнителната заповед, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 12.07.2007 г., че двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 2, т. 1, предл. 2 КТ, за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е изтекъл на 12. 9. 2007 г. и до изтичането му, К. е предявила иск за отмяна на уволнението и иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, К. е предявила на 24.09.2007 г., след изтичане на предвидения в закона 2-месечен срок и е погасен по давност, за което ответникът е направил възражение. Съгласно чл. 291, т. 1 ГПК, касационният съд счита за правилно разрешението, дадено в редица решения на различни съдилища, че искът за възстановяване на работа по чл. 344, т. 2 КТ е обусловен от прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, предмет на този иск е незаконността на уволнението и произтичащата от това последица на неоснователно прекратяване на трудовия договор, поради което за предявяване на иска е приложим 2-месечният срок. Решението от 20.07.1998 г. на състав на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ може да се предяви в тригодишния давностен срок по чл. 358, т. 3 КТ, не съответства на закона и не може да се счита за правилно. Неправилно е въззивното решение, с което е отхвърлен искът на К. за заплащане на обезщетение за безработица в размер на 4 952.64 лв., както е постановил първоинстанционния съд. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, ответникът е оспорвал иска с единственото възражение, че е неоснователен, тъй-като уволнението на ищцата е законосъобразно. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен да се произнесе по жалбата на ответника "С"А. срещу уважаването на иска по чл. 344, т. 3 КТ само в съобразно посоченото в жалбата. С оглед на така ограничените си правомощия, произтичащи от принципа за спазване на диспозитивното начало, въззивният съд не е имал основание да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на К. за заплащане на обезщетение за оставане без работа, след като е приел, че уволнението й е незаконно. Въззивният съд е действал в нарушение на съдопроизводствените правила, като е преценявал дали ищцата е доказала, че след уволнението е останала без работа и е изложил съображения за липса на убедителни доказателства в тази насока. Констатацията му е и необоснована, тъй-като в представената по делото трудова книжка на ищцата липсват данни, че е започнала работа в шестмесечния срок след уволнението и този факт не е бил оспорен от работодателя. Следва да бъде отменено въззивното решение в тази част и се уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 4 952.64 лв. С определението от 30. 12. 2009 г. е допусната касация на въззивното решение и в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане на "С" А., като е потвърдено първоинстанционното решение в тази част. Касационният съд е имал предвид възникналата недопустимост на въззивното решение, тъй-като при отхвърляне на иска на К. за заплащане на обезщетение за безработица, съдът не е следвало да се произнася по същество за възражението на ответника за прихващане на сумата 11 199.06 лв., защото това възражението е заявено като евентуално, само при уважаване на иска на К. С оглед на крайния резултат по делото - уважаване на иска на К. за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, произнасянето по възражението за прихващане, заявено от ответника, е допустимо. Възражението правилно е отхвърлено, тъй-като сумата 11 199.06 е изплатена на ищцата от работодателя в изпълнение на предвидени в закона и в колективния трудов договор /видно от заключението на счетоводната експертиза/ плащания, дължими от работодателя при прекратяване на трудовия договор. Върховният касационен съд