Решение № 11473 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14048/2014 г.

Решение № 11473 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14048/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 79 от 15.08.2014 г., постановено по адм. дело № 71/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500-3105/10.01.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - РА, с който е определено на Анна Кирилова Евтимова вземане от 6438,10 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 г. - 2013 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2011 по подадено Общо заявление за плащания на площ 2011 с УИН 11/300511/31716 (Наричан по-надолу АУПДВ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправни разпоредби и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно се обоснова, че противно на съдебните изводи по делото се установява, че административният акт е законосъобразно издаден при спазване на производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - Анна Кирилова Евтимова, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез своя процесуален представител адв. Дамянов е представила писмен отговор на касационната жалба, в който поддържа обжалваното решение като правилно. Направено е и бланкетно възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на ДФЗ. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима. Прокурорът поддържа, че АУПДВ е нищожен като издаден от некомпетентен орган, доколкото към датата на издаване на акта, Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не е предвиждал възможност за делегация на правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФЗ. Подкрепят се изводите на съда, че акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 не е влязъл в сила, доколкото същия не е съобщен редовно на Анна Евтимова. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, съдът е отменил АУПДВ като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, действащ по делегация, учредена по силата на Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Прието е, че възможността за делегация произтича от Устройствения правилник на ДФЗ. Изводът на първоинстанционният съд е правилен като краен резултат, но следва да бъде уточнено, че възможността за делегация е предвидена в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, съгласно която, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В този смисъл дали Устройственият правилник на ДФЗ в относимата му редакция предоставя възможност за делегация на правомощието по издаване на АУПДВ или не, е без значение, тъй като нормативен акт от по-висок ранг - законовата разпоредба на чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, към която препраща чл. 27, ал. 4 от ЗПЗП в редакция ДВ, бр. 32/2009 г., предвижда възможност за такава делегация. По отношение спазването на административнопроизводствените правила, съдът е приел, че същите са нарушени. Съдът е приел, че административният акт не съдържа фактически основания, по които да може да се прецени неговата законосъобразност. Констатирано е, че никъде в оспорения акт не е посочено кои са БЗС, респективно площите, които органът счита, че не изпълняват изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11), както и какъв е размерът на тези площи и каква част от тях не се припокрива географски. Прието е също така, че липсва и посочване на какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Не ставало ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата. Съдът е приел, че липсата на фактически основания е нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е приел, че цитирането в АУПДВ на акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 2014 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/3105 от 15.03.2013 г. не представлява препращане към мотивите на последния, тъй като липсват доказателства той да е бил връчен на оспорващата. Тези съображения на съда не могат да бъдат приети като обосновани. В производството по издаване на АУПДВ, административният орган следва да мотивира фактическото и правно основанието за възникване на даденото паричното вземане, попадащо в хипотезата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. В случая това очевидно е сторено - фактическото основание е липсата на доброволно възстановяването на сумата от 6438,10 лева от страна на Анна Евтимова, получено от същата по съответната мярка, и дължима поради прекратяването от страна на ДФЗ-РА на агроекологичния ангажимент спрямо бенефициента. В акта ясно са посочени и правните норми, въз основа на които е определен размер на вземането - чл. 18, ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 и защо същото е станало дължимо - чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11. Кои са площите, които органът счита, че изпълняват изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11, какъв е размерът на тези площи и каква част от тях не се припокрива географски, както и какви проверки са извършвани са въпроси, чийто отговори са релевантни спрямо акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11, Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Следователно въпросът за установяването на площите е относим единствено по отношение на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, не и по отношение мотивирането на АУПДВ, издаван като следствие на неплатеното от страна на задълженото лице вземане на държавата, произтичащо от акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Касационната инстанция обаче приема за правилни изводите на съда за допуснато съществено нарушение административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване правото на участие и защита на жалбоподателя в производството. По делото е установено, че писмото от 12.08.2013 г. за започване на административното производство за издаване на АУПДВ, не е получено от Анна Евтимова. Причина за това е, че получателят не открит на посочения от него адрес за кореспонденция. Поради тази причина и на основание чл. 61, ал. 3 от АПК, на таблото за обявления на ДФЗ - Ловеч е поставено уведомителното писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ. Съдът приемайки, че в уведомлението, поставено на таблото, липсва посочване на номера и датата на административния акт, който се обявява, както и други индивидуализиращи уведомителното писмо белези, включително и неговото конкретно съдържание е извел извод за нарушение на чл. 61, ал. 3 от АПК. Този извод не може да се сподели. Видно от уведомлението, същото съдържа ясна информация към кого е насочено, по коя мярка, описани са УРН и УИН-а към ангажимента, както и производството, което е отпочнато. В същото е ясно посочено на кой адрес следва да се яви адресатът "за получаване на уведомителното писмо". Правилен е обаче изводът на съда, че при наличие на информация за постоянния адрес на лицето, с оглед наличието на данни от личната му карта, и данни за телефонна връзка, съобщаването на писмото от 12.08.2013 г. чрез обявление по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК се явява формално изпълнение на закона, което не е съобразено с неговата цел. Прилагането на чл. 61, ал. 3 от АПК е допустим способ за съобщаване, но и извънреден по своето естество. Поставянето на даденото съобщение на таблото за обявления, в интернет страницата на органа или съобщаването му чрез друг обичаен начин са способи чрез които се преодолява възникналата в хода на производството обективна и непреодолима чрез други средства невъзможност за кореспонденция между органа и страните (заинтересованите лица). При наличие на данни по преписката за друга адресна връзка със страната (с. Соколово, общ. Ловеч, ул. "Иван Вазов" № 2), както и данни за мобилна връзка със същата (0888 25 12 51) и като се отчете, съществувалата преди това комуникационна връзка със страна на адреса на ул. "Академик Иван Урумов" в град Ловеч, както и като се отчете правилото на чл. 26, ал. 2 от АПК, то да се приложи чл. 61, ал. 3 от АПК в дадения случай, без да са изчерпани наличните възможностите за пряка комуникация със страната, съдът намира за нарушаване на чл. 26, ал. 2 от АПК и проява на несъразмерност на административните правомощия по аргумент от чл. 6, ал. 1 от АПК, съгласно който административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В този смисъл, изводите на административния съд за нередовно съобщаване на акта за започналото производство, респ. ограничаване правото на участие и защита на страна в производството са правилни. При така установеното нарушение на административнопроизводствените правила, което правилно е определено като съществено по своя характер, осъществяваният съдебен контрол на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК от страна на административния съд се явява безпредметно. Дали актът е в съответствие с материалния закон и дали е в съответствия с целта на закона, съдът обективно не може да провери, тъй като допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила води като резултат до несигурна, респ. неизяснена фактическа обстановка при издаването на административния акт. Следва да се припомни, че съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тази връзка мотивите на съда относно спазването на материалния закон при издаването на АУПДВ са недопустими от гледна точка на установеното нарушено право на участие на страната в административното производство, а от гледна точка на изводите му за липса на мотиви, обосноваващи издаването на АУПДВ са и необосновани. Липсата на мотиви към издадения акт е вид нарушение на административнопроизводствените правила и същото се определя еднозначно като съществено по своя характер, защото именно прави невъзможен контролът за материална законосъобразност на акта на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. При така изложеното, съдебното решение, следва да бъде оставено в сила, а преписката върната на административния орган за ново разглеждане, съгласно указанията на съда. При новото разглеждане на преписката, възобновеното административно производство следва да започне с поправяне на допуснатия порок като се извърши ново съобщаване до Анна Кирилова Евтимова за започналото производство и й се предостави възможност да вземе отношение по случая. С оглед данните по делото, съобщаването следва да се извърши по реда на чл. 26 от АПК на постоянния адрес на страната - с. Соколово, общ. Ловеч, ул. "Иван Вазов" № 2. Доколкото по делото няма спор и е установено видно от пощенските разписки и от свидетелските показания на св. Стоянова, че адресът в гр. Ловеч, ул. "Академик Иван Урумов" № 2а не се ползва реално от Анна Евтимова, то този адрес не следва да бъде използван за връзка между страните в административното производство. Ако към момента на изпълнение на указанията бъде установено, че получателя не може да бъде намерен на адреса или е напуснал, респ. не е съобщен нов адрес от негова страна пред ДФЗ-РА, то съобщаването следва да се извърши на посочения по преписката телефон 0888 25 12 51. Ново съобщаване по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК е допустимо при изчерпване на посочените възможности за съобщаване. С оглед крайния изход на делото е допустима претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, но като неподкрепена със списък на същите пред настоящата инстанция и доказателства за направата им, същата се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение: