Решение № 2698 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2020 г.

Решение № 2698 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10381/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. Алхинди, [дата на раждане] г. в [населено място], Обединените Арабски Емирства, подадена чрез упълномощен адвокат В. Иларева против решение № 3902/15.07.2020 г. на Административен съд-София град, постановено по адм. дело № 3194/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ с рег. № 5364 р-5087/11.03.2020 г. на директора на Дирекция "Миграция", с който е отказано предоставянето на статут на лице без гражданство на територията на Република България. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилни мотивите на съда, че не е доказал правно релевантния факт, че е лице без гражданство. Твърди, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК. Излага твърдения, че след като попадал в обхвата на чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за статут без гражданство от 1954 г., било неотносимо обстоятелството, че пребивавал незаконно на територията на страната. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че с отказа да бъде предоставен статут на лице без гражданство се нарушавала разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Представя писмена защита. Претендира отмяна на решението на Административен съд -София град, както и процесният незаконосъобразен административен акт. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Миграция", чрез упълномощен юрисконсулт В. Чорбаджийски оспорва касационната жалба, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответства на материалния закон и на приложимото право на ЕС, същото е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Със заявление с рег. № 8 от 30.10.2019 г. А. Алхинди, [дата на раждане] г. в [населено място], Обединени Арабски Емирства /ОАЕ/, етническа принадлежност [етническа принадлежност] е направил искане до директора на Дирекция "Миграция" за предоставяне на статут на лице без гражданство. Към заявлението е представено: удостоверение за раждане, издадено от Посолството на Държавата Палестина в Република България, съобразно което чужденецът е палестински гражданин, роден на [дата на раждане] в [населено място], ОАЕ, от майка и баща родени в [населено място], Палестина; представено е копие на национален паспорт, издаден от Палестинската автономия, с дата на издаване 14.09.2015 г. и валидност до 13.09.2020 г., както и удостоверение за сключен граждански брак. С чужденецът е проведено интервю съгласно разпоредбата на чл. 63б от Правила за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/. Извършена е справка в Автоматизираната информационна система на Министерство на Вътрешните Работи /АИС на МВР/, от която се установява, че към датата на подаване на заявлението, лицето пребивава незаконно на територията на Република България. Административният орган е постановил решение с рег. № 5364 р-5087 от 11.03.2020 г., с което е отказал предоставянето на статут на лице без гражданство на чужденеца. Административният орган е изложил мотиви, че молителят не отговарял на изискванията на ЗЧРБ и правилника за неговото прилагане, относно предоставянето на статут на лице без гражданство, тъй като е гражданин на Палестина и пребивавал незаконно на територията на Република България. За да отхвърли подадената жалба срещу това решение, Административен съд-София град приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, и при правилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят обосновал искането си, че не притежавал документ за гражданство и си служел с палестинския паспорт само като документ за пътуване. Според АССГ, молителят не е осъществил действия по отношение на изясняване на своя статут, като не е направил необходимите запитвания до посолството на Палестинската държава в Република България. Административният съд, приел, че видно от приложеното удостоверение за раждане с № 584 от 4.10.2019 г. издадено от Посолството на Държавата Палестина в гр. София се установява, че А. Алхинди е палестинец. При съобразяване на приложимите норми на Конвенцията за статута на лицата без гражданство и на Закона за чужденците в Република България, както и на събраните по делото доказателства е направил извода, че чужденецът не може да се определи като лице без гражданство. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че мотивите на съда са неправилни и решението противоречи на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като не са дадени указания на жалбоподателя за кои обстоятелства не следва да сочи доказателства. По делото са представени удостоверението за раждане и национален паспорт на А. Алхинди и тези доказателства са дали основание на съда да приеме, че лицето е палестински гражданин. С постановено по делото определение № 3308 от 5.05.2020 г., решаващия състав на Административен съд София - град е дал указания на страните за изясняване на обстоятелствата от значение за делото във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 АПК, поради което е спазена разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК. С представените доказателства по делото, административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за неговото издаване. В тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, което въпреки дадените указания той не е направил. В производството не е нарушено правото на защита на лицето, напротив от всички събрани и обсъдени с участието на страните доказателствени средства, се установява, че не е лице без гражданство. Още повече, че същият е длъжен да докаже по безспорен начин твърденията си, както по отношение на неговата националност, така и по отношение правото му на пребиваване в съответната страна. Както по-горе беше упоменато, Алхинди притежава редовни документи, установяващи по безспорен начин съществуващи, релевантни за производството отношения между него и Държавата Палестина, които го идентифицират като неин гражданин, а не като лице без гражданство. Неоснователно е възражението на касатора, че след като попадал в обхвата на чл. 1, ал. 1 от Конвенцията за статут без гражданство от 1954 г., било неотносимо обстоятелството, че пребивавал незаконно на територията на страната. По делото е безспорно установено, че А. Алхинди е гражданин на Палестина и към датата на подаване на заявлението за предоставяне на статут пребивава незаконно на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 21б, ал. 1 ЗЧРБ, статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава и в съответствие с нейното законодателство. Цитираната правна норма е в съответствие с ратифицираната от Република България, Конвенция за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28.09.1954 г. Административният орган е мотивирал решението си за отказа за предоставянето на статут на лице без гражданство, на основание чл. 21д, т. 4 от ЗЧРБ. Съгласно тази разпоредба, директорът на дирекция "Миграция" издава решение за отказ за предоставяне статут на лице без гражданство, когато се установи, че кандидатът пребивава незаконно на територията на Република България към датата на подаване на заявлението и не отговаря на изискванията на този закон и на правилника за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство. Неоснователно е бланкетното възражение на касатора, че е нарушена разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. В процесната хипотеза няма нито едно доказателства, че са нарушени правата на касатора, относно право на зачитане на личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на кореспонденция. От представените доказателства по делото не се установява административният орган да не е осигурил ефективна и достъпна процедура за претендирания от него статут на лице без гражданство. Твърденията, свързани с политическата обстановка в Ивицата Газа, осъществявания от отделни политически формации контрол, евентуално ограничаване на гражданските свободи, външнополитическите отношения на Палестинската автономия и последиците от осъществявани на територията военни действия не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка и няма противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно, основателно и следва да се уважи до размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение