Решение № 2528 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2011 г.

Решение № 2528 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Пловдив, срещу решение № 1054/15.06.2011 г. по адм. дело № 281/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 17/10.01.2011 г., издадено от началника на митница Пловдив. Касаторът подържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на началник митница Пловдив. Ответникът по касационна жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП, гр. Пловдив, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока - парфюмна композиция - аромати без съдържание на алкохол 1880 кг., внесени от ответника по касационна жалба от Турция на 13.01.2010 г. и поставени под режим допускане за свободно обращение с крайно потребление. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представената пред тях фактура № 57749/08.01.2010 г. - 8930 евро с равностойност 17 465, 56 лв. с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура със същия номер и дата на издаване, изпратена им от турските митнически власти - 21 379,90 щатски долара с условие на доставката "FCA Инстанбул". Началникът на митница незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация, към която са прибавени и транспортни разходи съобразно чл. 32, § 1, буква "д" от МКО в размер на 97 лв. Тези си изводи АС е мотивирал със събраните по делото доказателства, представената от жалбоподателя фактура и квитанция за платена сума, в която е вписана същата стойност - 8930 евро от турския съконтрагент като платени по фактурата, в които се включват и транспортните разходи до Пловдив съгласно вписването във фактурата "СРТ Пловдив", което кореспондира и на условията по договора. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроведен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован изводът, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 8930 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, буква "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажиран СИЕ в тази насока, не е оспорено и съдържанието на квитанцията за размера на платената сума. Предвид всичко изложено решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение