Решение № 7700 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2021 г.

Решение № 7700 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Сапарева баня против решение № 36 от 10.02.2021 г. по адм. дело № 263/2020 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено решение изх. № 3-838-1/3.06.2020 г. на същия административен орган за отказ да одобри инвестиционен проект за "Сграда за обществено обслужване" в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1153 по КККР на гр. Сапарева баня и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 3-838/27.05.2020 г., подадено от В. Ж.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът В. Ж. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъда оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ж., сега ответник, против решение изх. № 3-838-1/3.06.2020 г. на главния архитект на община Сапарева баня, с което органът отказва да одобри инвестиционен проект за "Сграда за обществено обслужване" в поземлен имот с идентификатор 65365.602.1153 по КККР на гр. Сапарева баня по съображения, че заявителят Ж. няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като правото му да построи сграда в чужд имот е погасено поради изтичане на петгодишния срок по чл. 67, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). Съдът приема, че правото на строеж е отстъпено като обезщетение за отчужден имот, поради което и съгласно § 11 от ПР на ЗУТ петгодишният срок по чл. 67, ал. 1 ЗС не се прилага. По тези съображения достига до извода, че правото на строеж не е погасено, заявителят Ж. има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и отказът на административния орган да одобри представения от Ж. инвестиционен проект е незаконосъобразен. На това основание отменя административния акт и връща преписката на главния архитект на община Сапарева баня за ново произнасяне. Крайният извод на Административен съд – Кюстендил за отмяна на обжалвания административен акт поради противоречие с материалноправни разпоредби е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 3 ЗУТ главният архитект на общината се произнася по заявлението за одобряване на инвестиционен проект въз основа на документите по чл. 144, ал. 1 ЗУТ и изготвена оценка по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, като преценява съответствието на проекта с предвижданията на подробния устройствен план, правилата и нормативите на застрояване и устройствените показатели и съответствието на проектната документация с основните технически изисквания към строежите. Следователно в това производство главният архитект изследва съответствието на представения проект с техническите правила и нормативи и с правилата и нормативите по устройство на територията. Административният орган няма право да установява, признава или отрича вещни права или както в случая да приема, че правото на строеж, учредено в полза на Ж. от община Сапарева баня върху поземлен имот с идентификатор 65365.602.1153 по КККР на гр. Сапарева баня, за който е отреден УПИ LXXXIII – за обществено обслужване, кв. 74 по регулационния план на населеното място, за който се отнася инвестиционния проект, е погасено по давност съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС поради нереализирането му в петгодишен срок. С такова правомощие не разполага и административния съд в производството по оспорване на отказа на главния архитект да одобри инвестиционния проект. Погасителната давност не се прилага служебно, а по възражение или иск на собственика на земята, поради което признаването или отричането на ограниченото вещно право на строеж е в правомощията на гражданския съд при възникнал материалноправен спор в този смисъл. Следователно като отказва да одобри представения от Ж. инвестиционен проект само по съображения, че правото на строеж е погасено при условията на чл. 67, ал. 1 ЗС, главният архитект на община Сапарева баня постановява незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен от Административен съд – Кюстендил. За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на § 11 от ПР на ЗУТ, на която първоинстанционният съд се позовава, за да отмени административния акт, е неприложима за конкретния казус. Според цитирания текст петгодишният давностен срок по чл. 67, ал. 1 ЗС не се прилага, когато правото на строеж е получено като обезщетение за отчужден имот. В случая предпоставките на посочената разпоредба не са изпълнени. По делото е установено, че с договор от 20.05.2005 г. жалбоподателят, сега ответник В. Ж. и К. Г. като наследник на Г. Г., прехвърлят на община Сапарева баня правото на собственост върху имот пл. № 2829 в кв. 125 по плана на гр. Сапарева баня с площ от 1243 кв. м., а в замяна получават право на собственост върху УПИ II-за обществено обслужване, в кв. 125 с площ от 622 кв. м., общинска собственост и право на строеж върху 370 кв. м. от УПИ I- "за културен дом, МВР, административна сграда, площад, водни площи и обществено обслужване" кв. 74, заснети като поземлен имот с идентификатор 65365.602.1153 по КККР на гр. Сапарева баня, за който е отреден УПИ LXXXIII – за обществено обслужване, кв. 74 по плана на гр. Сапарева баня. Следователно правото на строеж е получено от Ж. не като обезщетение за отчужден имот, а в резултат на доброволна сделка, сключена с община Сапарева баня, при която същият прехвърля на общината собствената си 1/2 ид. част от имот пл. № 2829, кв. 125, придобита от наследниците на Г. Г., на които имотът е възстановен след като отчуждаването за държавни нужди по реда на ЗПИНМ (отм.); е отменено с решение № 2745/29.11.1996 г. по адм. дело № 3463/1995 г. на Върховния съд на Република България, трето гражданско отделение. Изложеното относно липсата на основания за прилагане на § 11 от ПР на ЗУТ в случая не се отразява на законосъобразността на постановеното решение, тъй като крайният извод на административния съд за отмяна на отказа на главния архитект на община Сапарева баня да одобри представения от В. Ж. инвестиционен проект е правилен. Ето защо настоящата инстанция приема, че посочените от касатора основания за отмяна на решението не са изпълнени, съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и представените доказателства и следва бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство, община Сапарева баня следва да заплати на ответника по касационната жалба В. Ж. сумата 1000. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,