Решение № 4277 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13148/2009 г.

Решение № 4277 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13148/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Царево срещу решение № 923 от 19.08.2009 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1714/2008 г.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - областният управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Бургас е отменил чл. 44, ал. 5 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, приета от Общински съвет гр. Царево. По делото е установено от фактическа страна, че с решение № 168 по протокол № 16/27.10.2008 г. на ОбС гр. Царево е изменена Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, приета с решение № 158 по протокол № 15/29.06.2008 г. на общинския съвет. След изменението разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от наредбата, придобива следната редакция: "В случаите, когато делът на общината в съсобствения имот е до 1/3, но не повече от 200 кв. м от общата площ на имота, собствеността се прекратява с продажба на дела на общината по пазарна цена, определена по реда на настоящата наредба и с договор, сключен от кмета на общината." Областният управител на област Бургас е оспорил решение № 168 от 27.10.2008 г. на ОбС гр. Царево и приетата с него редакция на текста на чл. 44, ал. 5 от наредбата по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост като противоречаща на чл. 36, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Съдът е приел, че оспорването е основателно. Приел е, че с разпоредбите на чл. 44, ал. 1 - ал. 4 от наредбата са предвидени редът и начинът за прекратяване на съсобствеността между общината от една страна и от друга държавата, физически и юридически лица. С новелата на чл. 44, ал. 5 от наредбата се въвежда различен ред от уредения в предходните алинеи, като се ограничават по недопустим начин способите за прекратяване на съсобствеността, съдържа неясна формулировка относно начина на определяне на пазарната цена на имота, предоставя се възможност за разпореждане с общинско имущество на кмета на общината като се изземват правомощията на общинския съвет в качеството му на принципал. При тези съображения съдът е приел, че оспорената разпоредба е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. При тези съображения е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. С приеманите подзаконови нормативни актове, те могат да уреждат обществени отношения от местно значение при условията и границите, определени от по-високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. В разглеждания случай, съдът е основал преценката си за съответствие на оспорената норма с релевантните правила, предвидени в ЗОбС за реда и начините за прекратяване на съсобствеността между общината и други правни субекти. След точен и коректен анализ на същите, обосновано е приел, че с подзаконовата разпоредба незаконосъобразно е въведен специален режим за ликвидиране на съсобствеността за конкретна хипотеза. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗОбС, прекратяването на съсобственост върху имоти между общината и държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2, чрез изброените способи в текста. Процедурата по чл. 36, ал. 1 ЗОбС във вр. с ал. 3 е със сложен фактически състав - въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор. Разпореждането с имоти и вещи общинска собственост се извършва на базата на пазарни оценки, определени по реда на чл. 22, ал. 3 от закона. Оценките се одобряват от общинския съвет и не могат да бъдат по-ниски от данъчните - арг. чл. 41, ал. 2 от ЗОбС. Текстът на чл. 44, ал. 5 от наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОбС дава възможност за различен подход в конкретен случай, който не почива на правило в закона. С оспорената разпоредба е въведен специален ред за приключване съсобствеността върху общински имот, който е ограничителен от гледна точка на способите за ликвидиране на собствеността, дерогира правомощията на общинския съвет и надхвърля законово определената компетентност на кмета на общината във връзка с разпореждането с общинско имущество. При това положение съдът правилно е приел, че подзаконовата норма противоречи на чл. 36 от ЗОбС и отменил същата. Оплакванията в касационната жалба, че приемането на оспорения текст е израз на упражнена дискреция от общинския съвет, която не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност не намират опора в нормативната уредба, поради което са неоснователни. В закона не е предвидена възможност общинският съвет да делегира правомощията си във връзка с разпореждане с общинско имущество на друг орган. Следователно, както вече се посочи, същият разполага с правото да детайлизира регулираните в закона обществените отношения по повод прекратяване на съсобствеността върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица, но не разполага с правото да ограничава законово установените права на общинския съвет в качеството му на принципал чрез прехвърлянето им на кмета на общината. Доводите, че се касае за ограничен брой случаи и относно целесъобразността на възприетия подход за уреждането им с оспорената норма не налагат различен от направения извод от съда за нейната незаконосъобразност. Предвид изложеното, не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,