Решение № 6278 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2015 г.

Решение № 6278 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане на Христо Колев Христов от гр. Сливен за отмяна на влязло в сила определение № 492 от 16.01.2015 г. постановено по адм. д. № 350/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В искането се твръди, че е налице основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение. Излагат се подробни съображения, че определението като окончателно е преградило по-нататъшния ход на производство, оспорва се изводът на съда, за липса на правен интерес от оспорване като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, счита, че неправилно се приема, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт. Твърди, че е налице правен интерес от оспорване, предвид качеството на жалбоподателя на кредитор в материалноправния административен спор, Представя нови писмени доказателства- предложение на кмета на общината да внесе предложение в Общинския съвет и писмо от 13.10.2014 г. в което дружеството е уведомено, че не може да се предприеме процедура по отчуждаване на имоти., отговор до кмета на общината. Ответникът по искането за отмяна - кмет на община Сливен не изразява становище. Искането за отмяна на влязлото в сила определение е подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна в приключилия съдебен спор по адм. д. № 350/2015 г. и е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК Актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната Съгласно тази разпоредба, основание за отмяна по т. 1 е налице на първо масто при наличие на нови доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната при разглеждане на правния спор и които при полагане на необходимата процесуална активност, биха били част от доказателствения материал. Видно от представените доказателства същите не са нови доказателства, те за били налични към момента на постановяване на обжалваното определение, тези доказателства обективират кореспонденция между страните в материалноправния спор, т. е. молителят е адресат на тази кореспонденция. Ето защо същите не могат да се преценят като нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Освен това за да основание за отмяна, същите следва да имат съществено значение за правния спор. Въпросът, поставен за разглеждане пред двете съдебни инстанции е свързан с наличието на правен интерес и качеството на индивидуален административен акт на оспореното писмо. представените доказателства не се отразяват върху отговора на този основан въпрос, доколкото за правния извод относно липсата на правен интерес за съда решаващи са били други съображения. Останалите, развити в искането за отмяна оплаквания, имат касационнен характер, те се отнасят до правилността на съдебния акт, а съдът по отмяната, като прилагащ извънреден способ за контрол върху влезлите в сила съдебни актове, не може да ги разглежда. Преценка по същество сдали молителят има правен интерес от оспорване и дали оспореното писмо е индивидуален административен акт, в настоящото производство не може да се извършва. С оглед изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав