Решение № 744 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8752/2016 г.

Решение № 744 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8752/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на С. П. В., представлявана от адв. П., против решение № 2874/26.04.2016 г. по адм. д. № 6412/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът директор Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, представляван от юрк. П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора В. срещу заповед № РД-30-80/1.06.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж "едноетажна масивна пристройка към съществуваща жилищна сграда-северна фасада", находящ се в УПИ IХ-9,10, кв. 32, м. "бул. "Ц. Б. III" по плана на гр. С., с административен адрес ул. "Б." №.... С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че извършения без строителни книжа през 1978 г. строеж подлежи на премахване, тъй като не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Ангажираните от оспорващата писмени доказателства и заключението на назначената по нейно искане съдебно-техническа експертиза са обсъдени в съвкупност с материалите, събрани в хода на административната преписка. Съдът е преценил основателността на възражението за търпимост в светлината на действащите към времето на извършване на строежа норми на Закона за териториално и селищно устройств /ЗТСУ/, отм., при което е приел, че строежът е осъществен в нарушение на чл. 53, ал. 3, при липсата на съгласие на съсобствениците на имота. С оглед данните по скицата от 10.07.1978 г. за разрешена на основание чл. 148 ППЗТСУ пристройка за вътрешна тоалетна е съобразен факта, че процесната е с площ около 30 кв. м. над измерената от вещото лице по скицата площ от 12 кв. м., както и че и за пристрояването от 12 кв. м. разрешение за строеж не е издавано. Установено е и нарушение по чл. 151, ал. 1 ППЗТСУ, тъй като пристойката е ситуирана на регулационната граница със съседния парцел ХIV-9, кв. 62, идентичен с УПИ Х-11-, кв. 32 от сега действащия устройствен план, без съгласие на всички съсобственици на този парцел, изразено в заявление до общината с нотариално заверен подпис. И. са мотиви и във връзка с относимите разпоредби на сега действащия устройствен закон, при което е възприет извод, че строежът не отговаря разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Тези констатации са мотивирали съдът да възприеме извод, че строежът не отговаря на изискването на § 16, ал. 1 ПРЗУТ за допустимост по правилата и нормативите, действали към времето на извършването му или по сега действащите разпоредби. Касационните доводи за недопустимост и неправилност на решението са неоснователни. Решението е постановено в надлежно учредено съдебноадминистративно производство, предвид което е процесуално допустимо. Доводът, че жилището се лишава от изискуемо по закон санитарно помещение е неоснователен. Действително разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ визира помещенията за санитарни нужди /баня -тоалетна/ като задължителни за жилището. Процесната пристройка се състои от коридор, стая, кухненски бокс, баня и тоалетна, т. е, самата тя представлява жилище, законността на което е предпоставена от одобрен проект и разрешение за строеж, издадени при спазване на конкретните законови изисквания, подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Неоснователни са и доводите за постановяване на решение в нарушение на материалния закон. Относимите към законността на строежа правни норми са правилно приложени. Възражение, че процесната пристойка е функционално свързана със съществуващата жилищна сграда не е въведено от оспорващата, нито подобно обстоятелство е установено по делото. Дори да се приеме, че предназначението й е единствено като санитарно помещение /което беспорно не е така/, за изграждането й е било необходимо разрешение по чл. 57 ЗТСУ, респ. по чл. 148 ЗУТ. Цитираните в касационната жалба разпоредби относно стопански постройки със селскостопанско предназначение и второстепенни постройки на допълващо застрояване нямат отношение към спора за законосъобразност на процесната заповед. Не са налице и съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Не се сочат доказателствата, оспорени от касатора, на които съдът е основал решението си, още повече, че единствено чрез оспорване събрани по делото доказателства не могат да бъдат изключени от материалите по делото, а независимо от оспорването подлежат на преценка в съвкупност с всички останали по делото. Преписката съдържа относимите към предмета на заповедта факти и доказателства, предвид което твърдението за липса на доказателства "за нарушение на закона, както и други решения на Общинския съвет" са неоснователни. Юрисконсултското възнаграждение е определено в размера по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид което и това оплакване на касатора е неоснователно. Предвид изложеното обжалваното решение се явява допустимо и правилно, постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответния административен орган следва да се присъди, съобразно своевременно направеното искане, юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв съгласно текста на цитираната по-горе наредба. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение