Решение № 15523 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2011 г.

Решение № 15523 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7298/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и е образувано по жалбата на Маруан Галеб Занджил, гражданин на Ирак, мъжки пол, роден на 9.11.1974 г. в гр. Наджаф, неженен, против решение № 47/25.01.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанци при Министерския съвет, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска прогласяване нищожност на решението на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с решението преписката е върната за произнасяне по съществото на спора, а административният орган не е изпълнил дадените му указания в решение № 57 от 20.10.2009 г. на АССГ. Алтернативно оспорва решението като незаконосъобразно, постановено в нарушение на основанията за предоставяне на закрила, установени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като административният орган не е изпълнил задължението си да тълкува нормата на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83 съобразно Решение от 17 02.2009 г. по дело С-465/2007 на СЕС. Делото е висящо за втори път пред първоинстанционен състав на Върховния административен съд. С решение № 14562 от 30.11.2010 г. по адм. д. № 2566 по описа 2010 на ВАС тричленен състав е обявил нищожност на обжалваното решение № 47/25.01.2010 г. на председателя на ДАБ, в частта му, с която на жалбоподателя е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е отхвърлил жалбата в частта, досежно отказа за предоставяне на статут на бежанец. С решение № 7720 от 2.06.2011 г. по адм. д. № 4194/2011 г., петчленен състав на ВАС е отменил решение № 14562/30.11.2010 г. в частта, с която решението на председателя на ДАБ е обявено за нищожно и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд със задължителни за настоящата инстанция указания за разглеждане на спора по същество, а именно за анализ на данните от личната бежанска история и данните за обстановката в страната по произход, съобразени с основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тълкувани съобразно Решение от 17 02.2009 г. по дело С-465/2007 на СЕС. Дадени са указания за обсъждане на доводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, наведени в жалбата против него. Ответната страна - председателят на ДАБ не изразява становище . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Жалбоподателят е роден в гр. Наджаф, Ирак, мюсюлманин, шиит, по професия редактор, за което представя журналистическа карта, валидна до 31.12.2007 г. и членска карта за Съюза на иракските журналисти, валидна до 31.12.2008 г. Към преписката е приложено копие от иракски документ за самоличност - "лична карта" от 14.09.2002 г., удостоверение за иракско гражданство от 28.10.1993 г. Първоначалната молба за предоставяне на закрила е от 23.07.2008 г., по която молба е постановен отказ с решение № 131/8.04.2009 г. на Председателя на ДАБ, влязъл в сила като необжалван. С решение № УП-88/19.06.2009 г. на интервюиращия орган при ДАБ по последваща молба от Маруан Галеб Занджил от 8.05.2009 г., е постановен повторен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ. Мотивите са, че няма нови обстоятелства и причини, различни от вече изложените в предходното производство и след издаване на Решение № 131/8.04.2009 г. на Председателя на ДАБ, с което е отказана закрила. Решение № УП-88/19.06.2009 г. е отменено с решение № 57/20.10.2009 г. по адм. д. № 4588/2009 г. по описа на Административен съд София- град, като преписката е върната за ново произнасяне . Прието е, че отказът за предоставяне на хуманитарен статут е незаконосъобразен, защото противоречи на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Развити са правни изводи в смисъл, че е задължително Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване за тълкуване на чл. 15, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива № 2004/83/ЕО. При новото разглеждане на молбата от 8.05.2009 г., уточнена допълнително с "жалба" от 25.06.2009 г., са проведени интервюта на 17.06.2009 г. и на 1.12.2009 г., по време на които молителят е обяснил, че новите обстоятелства, въз основа на които повторно е поискал закрила са писмата от м. юли 2009 г. адресирани до баща му и до редакцията на вестника, от които ставало ясно, че името му е в списък на журналисти заплашени със смърт, като твърди, че за една година повече от 100 журналисти иракчани са убити. Не можел да се върне в Ирак, защото е в опасност и е търсен от ислямски въоръжени групи. По делото са представени преведени две писма: от главния редактор на вестник "Албарламан" № 1414/21.04.2009 г. до Галиб Занджил/ баща на жалбоподателя, според личната карта от 14.09.2002 г./, с молба да бъде съобщено на колегата им Мауан Галиб да не се връща в страната, защото името му е в списъка на заплашените, който списък са получили два дни преди това. Второто писмо е от 23.04.2009 г. на Съюза на иракските журналисти до полицейско управление Албаб Алмуазам относно получено писмо от вестник "Албарламан" за заплахи към журналисти, поради което искат усилена охрана и наблюдение на къщата на Маруан Галиб. При новото разглеждане на делото, с оглед дадените указания в отменителното решение на петчленния състав на ВАС, следва да се има предвид обстоятелството, че данните от бежанската история на жалбоподателя не са променени, те са такива, каквито са били установени пред първата инстанция, при първоначалното разглеждане на делото. По отношение на втората група обстоятелства, имаща отношение към преценката за прилагане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут, се отнасят доказателствата за обстановката в Ирак. Представената в административната преписка справка № 612 от 26.02.2009 г., актуална към тази дата, съдържа анализ на ситуацията в страната от гледна точка на приложимите в международното право и международните отношения понятия за "война" и "въоръжен конфликт". Направен е извод, че към тази дата актовете на насилие и напрежението в Ирак са спорадични и не водят до извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт. От данните от средствата за масово осведомяване, вкл. и Интернет може да се направи извод за това, че обстановката е сложна, продължава се извършването на терористични актове. Пред касационната инстанция е се представя актуална към датата 27.01.2011 г. справка, съдържаща използваните източници, от която се установява, че въпреки несигурността в страната ситуацията е в процес на стабилизиране. Многонационалните сили се оттеглят от градовете и селата и се установяват само във военните бази. Сформирани са почти изцяло иракските сили за сигурност. Все пак атентати с масови жертви и насилие на високо равнище е налице предимно около Багдад. Най-чести мишени, според справката, са цивилното население и богомолците - шиити, религиозни и малцинствени групи, предимно в провинциите Нинева и Киркук. Характеристиките на жертвите включват представители на правителството, партийни активисти, членове на религиозни общности, духовници, журналисти, академици, лекари, съдии, адвокати, активисти за правата на човека, работещи в НПО и др. В справката се цитира съдебна практика на специализираните съдилища за бежанци в Обединеното Кралство и Швеция от 2009 и 2010 г., в която се приема, че макар степента на безогледно насилие да е висока, не е в такава степен, че да е налице фактическо основание, което да предполага, че всяко гражданско лице, което се завърне в Ирак би било изложено на риск от тежки посегателства единствено и само поради неговото присъствие в Ирак. В цитираните решения се приема, че нивото на насилие в Ирак е неприемливо високо, но преобладаващата част от насилието е насочена срещу лица със специфични характеристики и такива лица в риск най-вероятно са с необходимите качества на бежанец по см. на Конвенцията от 1951 г. или на лица, нуждаещи се от хуманитарна закрила по чл. 15/б/ и чл. 15/в/ от Квалификационната директива /Директива 2004/83/ и пълзящата скала, посочена в делото Елгафаджи. Предвид представените данни за нивото на насилие в Ирак, актуално към настоящата година, както и обстоятелството, че жалбоподателят търси закрила поради отправени срещу него заплахи, свързани с упражняване на професията му на журналист, автор на критични статии срещу ислямистки настроените групи, а представители на тази професия са сред най-често установените жертви на атентати, съдът следва да направи извод, че за същия връщането в страната по произход би представлявала основателна заплаха за живота и личността му. В случая жалбоподателят не претендира закрила само като гражданско лице в хипотеза на вътрешен въоръжен конфликт, а и като гражданско лице, чиято професия го поставя в рискова група, заплашена от насилие, а опасността, според установените статистически данни, е реална и тежка. С оглед представените данни, съдът намира, че за жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, налице са основания за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения обжалвания административен акт следва да се отмени и делото да се върне на административния орган за постановяване на решение според дадените указания. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение