Решение № 1405 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2014 г.

Решение № 1405 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Радка Николова Митева от гр. София чрез процесуален представител адвокат Веска Волева от САК срещу решение № 5286/1.08.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 4356/2014 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № РО-198/01.04.2014 г. на директора на териториално поделение София град към НОИ и потвърденото с него разпореждане № 213-00-1093-3/27.02.2014 г. изменено с разпореждане № 213-00-1093-4/18.03.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище в писмен вид чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При постановяване на решението не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните разпореждане и решение с които й се отказва парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал жалбата по същество и е установил от доказателствата по делото, че със заповед на работодателя № 126/7.04.2011 г. на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание уволнение от длъжност в "София БТ" АД. Тази заповед е отменена с решение на СГС от 4.10.2012 г. по гр. дело № 4102/2012 г. и Митева е възстановена на длъжността заемана от нея преди уволнението. На 15.01.2014 г. на основание чл. 331, ал. 1КТ е прекратен трудовият договор с нея след което е подала заявление от 18.02.2014 г. до Столично управление "Социално осигуряване" за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Такова е отказано с разпореждане потвърдено с обжалваното решение с мотиви за липса на материалните предпоставки по чл. 54а КСО - няма осигуряване за 9 месеца през последните 15 за този риск. Съдът е извел извод за неоснователност на жалбата при анализ на доказателствата и на разпоредбите на чл. 54а и чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО. Решението е правилно. Правото на обезщетение за безработица възниква за лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и при наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КСО. В настоящият случай е безспорно установено, че жалбоподателят е в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО в която времето през което е останал без работа поради незаконно уволнение се зачита за осигурителен стаж и се внасят или са дължими осигурителни вноски в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Или, няма задължение и не се осигуряват лицата останали без работа вследствие на незаконно уволнение за "Безработица", поради което жалбоподателят не е осигурено лице за този осигурителен риск. При съображения в същия смисъл съдът е постановил обжалваното решение. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон обосновано с нарушение на административнопроизводствените правила относно поправянето на първоначално издаденото разпореждане. Тези доводи са неоснователни тъй като фактите по делото, съставляващи материалните предпоставки, за да е налице правото на парично обезщетение за безработица са безспорни и спорът е само по правото на жалбоподателката. Административният орган е издал разпореждане, в което е извършена поправка на грешка с последващо разпореждане и това е в рамките на правомощията му. Дали е налице пропуск на законодателя, в резултат на който при незаконно уволнение работникът или служителят не се осигурява и не получава обезщетение за безработица, нито трудово възнаграждение, е въпрос от законодателен характер който не може да бъде разрешен от съда. При изложените съображения решението е постановено при отсъствие на касационните основания за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение