Решение № 12881 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 227/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г. от гр. Пловдив, чрез представител по пълномощие адв. С. Паров от Адвокатска колегия Пловдив против Решение 1956/09.11.2023 год. постановено по административно дело 1564/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че оспореното решение е постановено в противоречие със задължителните указания на Върховния административен съд (ВАС), като при повторното разглеждане на делото в първоинстанционния съд, не са събрани доказателства, относно точното място, на което е бил паркиран автомобила, управляван от касатора. В касационната жалба е оспорено и позоваването от страна на първоинстанционния съд на свободно достъпните в интернет продукти Google Earth и Google Карти. Според оспорващия, по този начин, съдът е достигнал до фактически изводи на доказателства, които не са събрани по делото по надлежен ред, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В заключение е формиран извод, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство не е доказано наличието на пътен знак, сигнализиращ Синя зона , съобразно изискванията на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 2/2001 год., който има за цел да сигнализира водачите на МПС, че мястото е Синя зона, което е регламентирано в чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Твърди се и липсата на положена хоризонтална маркировка, която да обозначи, че мястото е паркинг, в какъвто смисъл са и мотивите на ВАС в отменителното решение. По изложените доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на постановената принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане (блокиране) на паркирано пътно превозно средство лек автомобил Рено Каптюр с рег. [рег. номер], приложена на 06.06.2022 год. в 11:15 часа на ул. Елиезер Калев в гр. Пловдив, за което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране Серия 0104270. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от адв. С. Паров, в качеството му на процесуален представител на касатора, в която заявява, че поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Заявява искане за отмяна на съдебното решение и потвърдената с него ПАМ, претендира присъждане на разноски по представен списък. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Ответникът директор на ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването. Ответникът А. Д. К. служител в ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив, редовно призован не се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение заявява, че касационната жалба е неоснователна, доколкото не са налице заявените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. И. Г. против ПАМ принудително задържане (блокиране) на паркирано пътно превозно средство лек автомобил Рено Каптюр с рег. [рег. номер], приложена на 06.06.2022 год. в 11:15 часа на ул. Елиезер Калев в гр. Пловдив, за което е съставен Констативен протокол за принудително блокиране, Серия 0104270. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна, съдът е приел, че от Констативен протокол за принудително блокиране, Серия 0104270 се установява, че В. Н. Д. и А. Д. К. служители в ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив, на 06.06.2022 год. в 11:15 часа са установили, че лек автомобил Рено Каптюр с рег. [рег. номер] е паркиран на ул. Елиезер Калев , гр. Пловдив, в обхвата на Синя зона , без да е заплатено за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Прието е наличието на нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (НОДПТОП). С оглед така констатираното паркиране на посоченото МПС в Синя зона , без направено заплащане за това, двата служители са приложили ПАМ, като принудително са задържали (блокирали възможността за движение) автомобила, чрез поставяне на техническо средство скоба на предното ляво колело на автомобила. За извършените действия е съставен Констативен протокол за принудително блокиране, Серия 0104270, в който е вписано, че са изготвени 5 броя снимки. В изпратената от органа административна преписка са приложени само 3 от твърдяните за изготвени общо 5 броя снимки. Недоволна от така приложената ПАМ, Д. И. Г. е оспорила същата пред Административен съд Пловдив, който с Решение 1665/05.10.2022 год., постановено по административно дело 1504/2022 год. по описа на съда е отхвърлена жалбата. След проведено касационно оспорване, с Решение 6515/19.06.2023 год., постановено по административно дело 10703/2022 год., състав на седмо отделение на ВАС е отменил Решение 1665/05.10.2022 год. по административно дело 1504/2022 год. по описа Административен съд Пловдив и е върнал делото на друг състав на съда за разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в съдебното решение на ВАС. При постановяване на този правен резултат, съдебният състав на ВАС е приел за неизяснен въпроса, в кой участък от процесната улица Елиезер Калев в гр. Пловдив е бил паркиран автомобила на Г., доколкото в приложените по делото доказателства реално никъде не е отразен участъка на паркиране. Според касационния състав, не е изяснено и доколко участъка, за който е представена по делото схема, е този, отразяващ маркировката относима за процесното място на паркиране. При тези фактически установявания, касационният състав е приел, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите на съдебния акт на ВАС изрично е указано, при новото разглеждане на делото, след надлежно разпределяне на доказателствената тежест, следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за мястото на паркиране на процесния автомобил, както и за наличието на хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация за пътния участък, за който се твърди, че е бил паркиран автомобила. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на задължителните указания на ВАС, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК. В изпълнение на дадените от съда указания, ответникът е представил Инструкция за правилата за работа на служителите, упражняващи дейностите по блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез техническо средство тип скоба , четливо копие на Констативен протокол за принудително блокиране Серия 0104270 и схема за сигнализация на ул. Елиезер Калев гр. Пловдив. При тези фактически обстоятелства, съставът на първоинстанционния административен съд е приел, че при постановяване на оспорената ПАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения, като мярката е приложена от компетентен орган. По отношение на материалната законосъобразност на процесната ПАМ, съдът, позовавайки се на допълнително представената от органа схема, както и посредством свободно достъпните в интернет продукти Google Earth и Google Карти е приел за установено, че движението по ул. Елиезер Калев е регулираното посредством пътен знак В1 Забранено е влизането на пътни превозни средства , пътен знак Г9 Преминаване отдясно на знака , пътен знак Д4 Еднопосочно движение след знака по смисъла на ППЗДвП. В мотивите си, съдът е приел, че участъкът от ул. Елиезер Калев от 10-12 до 8, респективно мястото на принудителното задържане (блокиране) на управлявания от Г. автомобил попада в зона, обозначена с допълнителна табела синя зона по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ППЗДвП. В допълнение, съдът е приел за безспорно обстоятелството, че за направеното паркиране от Г. на посоченото място (ул. Елиезер Калев до 8) не е заплатена дължимата такса за целта. В съответствие с тези мотиви, съдът е формирал решаващ извод, че прилагането на оспорената по делото ПАМ се явява направено при наличие на фактическо основание за това паркиране на автомобил в зона, определена за платено паркиране ( синя зона ), за което паркиране не е платена дължимата такса. В този смисъл е прието наличието на приложимите материалноправни разпоредби на ЗДвП и НОДПТОП. Развити са и мотиви, че оспорената ПАМ е приложена и в съответствие с целта на закона. С оглед тези мотиви, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспорената ПАМ е постановена от компетентен административен орган и в съответствие с изискванията за форма по отношение на тази категория административни актове. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящият касационен състав приема следното: Разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП указва, че служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. От своя страна, текста на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП указва, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като ал. 3 предвижда, че общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Анализът на цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, фактическият състав за законосъобразното прилагане на ПАМ принудително задържане на ППС с техническо средство тип скоба , изисква кумулативното наличие на следните елементи: 1. Наличие на ППС, паркирано в зона, определена за платено паркиране; 2. Паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; 3. Да е установена липсата на извършено плащане, за времето, за което такова е дължимо. Липсата на който и да е от тези елементи от фактическия състав обосновава незаконосъобразност на приложената ПАМ. В случая, в хода на административното производство, както и в хода на съдебното дирене, от страна на административния орган, чиято е тежестта на доказване по смисъла на чл. 170, ал. 1 от АПК, не са ангажирани доказателства, които да удостоверят по безпротиворечив начин точното място на паркиране на лекия автомобил Рено Каптюр с рег. [рег. номер] към момента на постановяване на оспорената ПАМ - 06.06.2022 год. в 11:15 часа. Нещо повече, от страна на административния орган липсва и заявено твърдение за конкретното място, на което е бил паркиран автомобила. Липсата на посочване на точното място на паркиране на автомобила прави невъзможно формирането на извод дали това място попада в зона за платено паркиране или не. Както се посочи по-горе, цитираната нормативна регламентация, на първо място изисква наличие на МПС, паркирано в зона, определена за платено паркиране. Доколкото в случая, това относимо към спора обстоятелство не е изяснено, то първия елемент от фактическия състав за законосъобразното прилагане на ПАМ не е налице. Независимо от дадените от ВАС задължителни указания, от страна на административния орган са ангажирани само 3 броя снимки и Констативен протокол Серия 0104270, от чието съдържание е невъзможно установяване на точното място на паркиране на автомобила. Допълнително ангажираните доказателства - Инструкция за правилата за работа на служителите, упражняващи дейностите по блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез техническо средство тип скоба , четливо копие на Констативен протокол за принудително блокиране Серия 0104270 и схема за сигнализация на ул. Елиезер Калев гр. Пловдив, също не установяват това, относимо към предмета на спора обстоятелство. В тази връзка следва да се посочи, че допълнително представените доказателства не променят формирания и от предходния състав на ВАС извод, че не е изяснен въпроса относно точния участъка от ул. Елиезер Калев гр. Пловдив, в който е бил паркиран автомобила на жалбоподателката. От друга страна, разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от НОДПТОП указва, че обхватът на Синя зона се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение 1 на настоящата Наредба. Условията и редът за паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в гр. Пловдив. Доколкото в случая, от събраните по делото доказателства не може да се установи точното място на паркиране на процесния автомобил, то е невъзможно да се установи наличието, респ. липсата на хоризонтална маркировка или вертикална пътна сигнализация, която да указва условията и реда за паркиране, каквото задължение въвежда чл. 10, ал. 3 от НОДПТОП. Несподелим е извода на първоинстанционния съд, че мястото на принудително задържане (блокиране) на управлявания от Г. автомобил попада в зона, обозначена с допълнителна табела синя зона , което обстоятелство е установимо от допълнително представената схема, както и от свободно достъпните в интернет продукти Google Earth и Google Карти. Приложената схема, както и цитираните от съда интернет приложения биха могли да удостоверят наличието на хоризонтална маркировка или вертикална пътна сигнализация, но само и единствено ако точното място на паркиране е установено. В случая, доколкото липсват доказателства за мястото на паркиране, схемата и интернет приложенията са изцяло неотносими. В съответствие с горните мотиви следва извода, че разпоредената от служители в ОП Паркиране и репатриране при Община Пловдив ПАМ принудително задържане посредством техническо средство (скоба) на пътно превозно средство лек автомобил Рено Каптюр с рег. [рег. номер] с рег. [рег. номер] се явява незаконосъобразна. Като е достигнал до обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което процесната ПАМ следва да се отмени. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на касатора. От приложените доказателства и списък с разноските по чл. 80 от ГПК се установява, че предендираната сума е в общ размер на 4 150,00 лева, от които 150,00 лева заплатените от страната държавни такси и 4000,00 лева адвокатско възнаграждение по 1000,00 лева за процесуално представителство по двете първоинстанционни съдебни производства и по двете касационни производства. От страна на ответния административен орган липсва становище по претендираните от касатора разноски. С оглед на това, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 4 150,00 лева разноски по делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,