Решение № 12946 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2014 г.

Решение № 12946 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12170/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ай Ти " ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, р-н "Младост", жк "Възраждане", ул. "Вяра " 7, представлявано от управителя Худайберди Нурджанов, против Решение № 1750 от 11.07.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3306 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 03251300004/30.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 406 от 08.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 88 820,62 лв. главница и са определени 28 811,23 лв. лихви за данъчни периоди м. 06.2009 г. и м. 10.2010 г. по фактури за доставки на стоки и услуги, издадени от "Максидс " ООД, "Вен Груп Транс " ЕООД, "Дейтрон " ООД и "Билд прогрес 2010 " ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на реални доставки по процесните фактури. Неправилно съдът възложил на ревизираното лице доказателствената тежест за доказване на посочения факт с правно значение. Това е в нарушение на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на Директивата за ДДС, съгласно която добросъвестният получател по облагаеми доставки не може да бъде санкциониран с отказ на данъчен кредит поради нарушения на доставчиците. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Постъпила е и частна жалба от директора на Д"ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, против Определение № 3386 от 20.08.2014 г. на Варненски административен съд по същото дело, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на посоченото съдебно решение в частта за разноските, като присъденото юрисконсултско възнаграждение да бъде определено, съгласно редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДВ, бр. 28/28.03.2014 г. Ответникът по частната жалба "Ай Ти " ЕООД гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По касационната жалба Спорът пред първоинстанционния съд е било относно реалното извършване на доставки на стоки и услуги от посочените доставчици по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на получателя на право на данъчен кредит по тях. Ревизията е била повторна. В ревизионното производство е установено, че всички доставчици, включително и свързаното с РЛ "Дейтрон " ООД, не са били открити на декларираните данъчни адреси, установени са им данъчни задължения по ЗДДС в големи размери за процесните данъчни периоди, не е доказано да са разполагали с персонал и активи за извършване на процесните доставки, а издадените документи за плащане на процесните фактури в брой са издадени от нерегистрирани фискални устройства. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел за обосновани констатациите на органите по приходите, че не е доказано издателите на фактурите, по които РЛ е приспаднало данъчен кредит да са извършили действително доставките на стоки и услуги. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно по отношение на отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2010 г. в размер общо на 26 080 лв. по фактурите на "Билд прогрес 2010 " ЕООД с предмет дълготрайни материални активи-ел. подемник, мотокар, колокран и ел. вишка. Както в първата, така и във втората ревизия, органите по приходите не са оспорили по принцип получаването на посочените активи, за което към фактурите още в първото ревизионно производство са представени приемо-предавателни протоколи, разходни касови ордери за плащането по фактурите и протоколи за въвеждане в експлоатация на активите в предприятието на РЛ. С Решение № 796 от 19.12.2012 г. предходният РА е отменен в частта на отказаното право на данъчен кредит по четирите фактури на този доставчик с мотиви също не оспорващи наличието на активите и дори получаването им от издателя на фактурите, като е прието, че следва да се събират доказателства с каква цел се използват тези активи. С потвърждаващото процесния втори РА Решение на ДД"ОДОП" също се признава, че мотокарът е наличен в предприятието на ревизираното лице, а останалите активи са продадени. Мотивите за отказа на право на данъчен кредит по тези фактури, при това, са единствено неоткриването на доставчика на декларирания данъчен адрес, липсата на доказателства за транспортиране на стоките до предприятието на РЛ и установените особено големи данъчни задължения на този доставчик. Мотивите на първоинстанционния съд са аналогични като е добавена липсата на доказателства, че доставчикът е бил собственик на посочените индивидуално определени вещи. Основателно в касационната жалба, само по отношение на тези доставки, се твърди, че правото на данъчен кредит е отказано поради недоказването на обстоятелства, което не е било във властта на ревизираното дружество: как доставчикът е придобил собствеността върху вещите и как ги е транспортирал. Основателно в жалбата се твърди, че съгласно задължителното тълкуване на СЕС на разпоредби на Директивата за ДДС добросъвестният получател по облагаема доставка не може да бъде санкциониран с отказ на данъчен кредит поради нарушения на доставчика, поради което и установените данъчни задължения на доставчика в особено големи размери, при липса на мотиви за данъчна измама, не могат да обосноват отказа на претендираното право. В тази част и в съответната част за разноските, с която РЛ е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 1 979,71 лв. съдебното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго по същество, с което РА бъде отменен в посочената част. В останалата част първоинстанционното съдебно решение е правилно. Съдът подробно е обсъдил доказателствата, представени относно реалното изпълнение на доставки на арматурно желязо, строителни услуги и транспортни услуги по фактурите на "Максидс " ООД, "Вен Груп Транс " ЕООД и "Дейтрон " ООД. Правилно съдът е приел, че тежест на ревизираното лице е доказването на положителните факти на изпълнение на доставките. Съдът е указал тази тежест с нарочно определение, а спорът в първата инстанция е разрешен при пълна процесуална пасивност на жалбоподателя. Обосновано, при това, съдът е приел, че по отношение на строителните услуги представените приемо-предавателни протоколи, които не конкретизират в детайли изпълнените работи, при липса на всякакви други доказателства- на кой обект, с какви средства технически и персонални са извършени услугите, в качеството им на частни свидетелстващи документи, непритежаващи материална доказателствена сила, следва да бъдат ценени с оглед на посочения доказателствен дефицит. Същото се отнася и за транспортните услуги, като относно фактурата на свързаното с РЛ "Дейтрон " ООД, съдът с основание се е позовал на констатираното разминаването на датите на фактурата и представените пътни листа, а също и на удостовереното от проверка в регистъра на КАТ, актуален към м. 06.2009 г., за липса на информация за регистрирани МПС с номера като тези, посочени в пътните листи. Относно доставките на арматурно желязо по фактурите на "Вен Груп Транс " ЕООД, обосновано съдът е приел, че предаването на родовоопределената стока /включително и при обсъждане на транспортната услуга на "Дейтрон " ООД/ и наличието й при ревизираното лице не са доказани. Предвид изложеното в тази част на спора отказът на правото на данъчен кредит е потвърден поради недоказване от страна на самото ревизирано лице на наличието на резултат от извършване на услугите, както и на стоките, предмет на някои от фактурите на посочените доставчици. В тази част съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По частната жалба Частната жалба е неоснователна. Правилно административният е приел, че изменението на материалните норми на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения след искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не обуславя присъждане на такова възнаграждение в увеличения размер. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение