Решение № 450 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2011 г.

Решение № 450 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Атанас Янушев Котев и Магда Йосифова Котева, и двамата от с. Илинденци, общ. Струмяни, против решение № 1239/05.08.2011 г., постановено по адм. дело 283/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-55/09.03.2011 г. на Началник РДНСК - Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "масивна едноетажна постройка (гаражи)", до кота +0.00 /нивелата на улицата/, изпълнен в УПИ III-47 и УПИ IV, кв. 16 по плана на селото. Решението се счита неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, не се представляват. Поддържат жалба по съображенията в нея и в депозирана своевременно писмена защита. Ответната страна - Началник РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Стойков, оспорва жалбата, иска отхвърлянето й. Ответниците Георги Божинов Серафимов и Николай Георгиев Божинов, не се явяват, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложените в него изводи са обосновани и се споделят изцяло. С основание, въз основа на точна преценка и в съответствие с установените релевантни по спора факти и обстоятелства, включително и изводите в неоспореното заключение на вещото лице, първоинстанционният съд е приел, че в случая, независимо от разположението си в двата съседни УПИ и различните лица-извършители, по конструктивните си, взаимосвързани технически характеристики, е изпълнен един строеж - касационното оплакване в обратния смисъл е неоснователно. Чрез назначената по делото експертиза се е установило коректно изготвяне на констативните актове, данните в които не са оборени от адресатите на заповедта (тук касаторът неправилно е преценил доказателствената тежест) и с основание те са послужили за издаването на процесния административен акт. Експертът е отговорил компетентно и безпристрастно на поставените задачи, онагледил е със скици отделните обекти, разграничил е съществувалите такива от тези, предмет на заповедта и предвидени за премахване и ако е имало несъгласия, изводите е следвало да се оборват пред инстанцията по съществото на спора. Всъщност в хода на процеса новите обеми СМР са доказани по несъмнен начин, общата преградна стена е съществувала само до 0.90 м, надстроена е и върху нея, със захващане в стената на съществуващата сграда, е излята стоманобетонна плоча, при това самият жалбоподател е позволил и на съседа си Божинов изграждането на гаража по установения начин. Възраженията досежно характера на извършеното са обсъдени в решението, пред настоящата инстанция нови доказателства не се сочат, поради което и оплакването следва да се отчете като неоснователно. Правилно съдът е отчел, че начинът на ползването на строежа, (че не е гараж, а условно, поради вида му, е наречен така) е ирелевантно за верността на извода, че е незаконен, а останалите помещения - склад и място за отглеждане на животни, не са предмет на заповедта. Ирелевантни са и доводите досежно налични спорове относно вярната имотна граница. Възражението, че строежът, в частта му касаеща жалбоподателите, е търпим, също е неоснователно, условията на § 16 ПР на ЗУТ на са налице - с надзиждане и отливане на плоча, (за което не се спори), е изграден нов строеж, неотразен на КП и РП на селото от 1973 г., а това, че по искането на Божинов за издаване на удостоверение за търпимост за целия строеж, (по което е налице влязъл в сила отказ на Главният архитект на Община Струмяни), в случая е без значение - дори да се издаде удостоверение, то не узаконява строежа и служи само за целите на прехвърлителна сделка. С оглед така изложените съображения, при липсата на твърдяните касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,