Решение № 4406 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2016 г.

Решение № 4406 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от П. Н. П. срещу Заповед № 8121 К-5327/23.12.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение за срок от четири месеца". Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при несъответствие на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона – всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК. Изрично като нарушения са изведени аргументи за допуснато нарушение на изискването за посочване на място, време и обстоятелства, нарушение при образуване на дисциплинарното производство по анонимен сигнал, наличие на вътрешно противоречие при описанието на извършеното деяние, както и че липсва дисциплинарно нарушение; не е ясно защо се приема наличие на нанесени значителни имуществени вреди при положение, че злополуката е възприета от НОИ като трудова. П. П. иска да бъде отменена оспорената от него заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 8121 К-5327/23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 202, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на старши комисар В. К., е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца. В оспорената заповед е посочено, че се издава за извършено нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че в периода от 28.01.2015 г. до 10.02.2015 г. като участник в комисия за разследване на трудова злополука, назначена със заповед per. № 357 з-163/28.01.2015 г. на директора на ОДМВР - Д., не е изпълнил задълженията си да прегледа събраните доказателства за присъствието на инспектор И. П. Г., главен разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОДМВР - Д., на организирания на 24.01.2015 г. туристически поход, времето на провеждане на футболен мач и получаване на контузия от служителя по време на мача. Не е изискал списък с присъстващи служители, представляваща задължителна част от тази заповед, а е приел за достатъчно едно единствено сведение от служител участвал във футболен мач за доказателство, въпреки че в него не са посочени място и час на провеждаме на мача. Допуснал е като свидетел да бъде вписан служителя В. К., без при съставяне на протокола за резултатите от извършеното разследване на трудова злополука (№ 1/10.02.2015 г.) да е имало изготвено от него писмено сведение. В резултат от тези действия/бездействия комисията (на която наказаният служител е член) е съставила Протокол № 1/10.02.2015 г. с констатации, че "Няма допуснати нарушения. Нормативно занятието е регламентирано. " Според описанието в обжалваната заповед вредоносният резултат за МВР от нарушението се изразява в изплащането на обезщетение в размер на 6 брутни заплати (8 038. 80 лв.) на И. П. Г.. Това деяние е определено като дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР във връзка с чл. 202, ал. 1 от ЗМВР и § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗМВР – "неизпълнение на служебни задължения, в резултата на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР". Министърът на вътрешните работи е посочил, че е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, в резултат на което е наложил дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение", което е предвидено за такова нарушение. Няма спор, че П. П. е служител на МВР от 2000 г., а към дата на издаване на оспорената заповед заема длъжността специалист IV-та степен в сектор "Човешки ресурси" при ОДМВР-Д.. Тези обстоятелства се установяват и от кадрова справка рег. № 357 р-9108/15.10.2015 г. и протокол рег. 357 р-4147/14.05.2015 г., а в периода, посочен в оспорената заповед, е заемал длъжността специалист IV-та степен "Човешки ресурси" при ОДМВР-Д.. За образуване на дисциплинарното производство срещу П. П. не е издадена нарочна писмена заповед. С. З. 8121 з-1131/14.09.2015 г. на министъра на вътрешните работи е определена комисия от служители на МВР (вкл. на дирекция "Инспекторат"), които да извършат проверка на работата на ОДМВР-Д. по повод данни, съдържащи се в няколко отделни сигнала (вкл. и шест анонимни сигнала), касаещи неправомерни действия, извършени от служители на ОДМВР-Д.. Един от анонимните сигнала УРИ № 785502-15/19.08.2015 г. по описа на ДВС-МВР комисията е приела, че съдържа "основателни данни" и е направено предложение по отношение отделни служители на ОДМВР-Д., вкл. и жалбоподателя, да бъде взето отношение за допуснати от тях дисциплинарни нарушения. Съгласно редакцията на чл. 205 от ЗМВР, действаща през 2015 г., дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, но за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В случая министърът на вътрешните работи е разпоредил проверка на постъпили данни, а резултатите от нея се съдържат изготвена справка рег. № 8121 р-38687/30.10.2015 г., която комисията е адресирала до министъра на вътрешните работи. Върху справката е положен подпис, който видимо съответства на подписа на министър Р. Б., но не е обозначено изрично, че е неин и на коя дата тя се е запознала с документа. Поставени са и резолюции от неизвестни лица с дати 24.11.2015 г. и 25.11.2015 г., които определят конкретни служители за изпълнение на предписанията в справката. Съгласно чл. 207 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 14 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед. Следователно по аргумент на противното и на основание чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая определената комисия е установила наличието на данни за извършени дисциплинарни нарушения на отделни служители на ОДМВР-Д., включително и на П. П.. В административната преписка няма данни на П. П. да му е изпратена покана за даване на обяснения, но е регистрирано негово обяснение до министъра на вътрешните работи № 357 р-11182/1212.2015 г., в което той е посочил, че е по повод познат за него препис-извлечение на справка без УРИ, изпратена от Дирекция "Инспекторат"-МВР. Следва да се приеме, че предоставянето за запознаване с извлечение от справката представлява първото действие по установяване на конкретно нарушение от този служител. В този смисъл не може да се възприеме за основателно възражението в жалбата за допуснати нарушения при образуване на дисциплинарното производство доколкото законът не забранява извършването на проверка по анонимни сигнали с достатъчно данни в тях, а след проверката е изготвена справка, която е послужила за предприемане на дисциплинарни действия по отношение на конкретен служител. Следователно дисциплинарното производство не е образувано по анонимен сигнал, а по справката на комисия, съставена от служители на МВР и част от нея е предоставена за запознаване на служителя. Не е налице и нарушение на Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (инструкция/та), която е съобразена изцяло със закона. В подкрепа на това становище е и законодателното изменение на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, което не е приложимо по делото, но отразява принципното отношение на законодателя към анонимните сигнали и работата с тях като забранява по принцип въз основа на тях да се образува дори проверка, но с определени изключения при наличие на достатъчно данни по тях все пак може да се образува проверка. След регистриране на писмените обяснения на П. П. до министъра на вътрешните работи е изготвено предложение рег. № 357 р-11415/17.12.2015 г. от В. К. – директор на ОД на МВР-Д. до министъра на вътрешните работи, с което той е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание на П. П. В предложението схематично е възпроизведено част от съдържанието на справката на дирекция "Инспекторат". Според отбелязването на втората страница на предложението служителят П. П. се е запознал с него на 17.12.2015 г. и е декларирал, че няма да прави допълнителни обяснения, а потвърждава дадените от него на 12.12.2015 г. Върху депозираните на 12.12.2015 г. писмени обяснения на П. П. до министъра на вътрешните работи и предложението от 17.12.2015 г. на директора на ОД на МВР-Д. В. К. до министъра на вътрешните работи е положен подпис, идентичен по външни белези с този поставен от издателя на оспорената заповед. Липсват данни на коя дата обяснението и предложението са възприети от министър Б.. Съгласно чл. 27 от Инструкцията дисциплинарнонаказващият орган приема с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец. Отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия орган. Според § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Инструкцията министърът на вътрешните работи утвърждава със заповед образците на документи по инструкцията. В случая обяснението е в свободен текст, от което може да се направи извод, че е изготвено по образец, който трябва да е утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи на основание § 2 от преходните и заключителни разпоредби на цитираната инструкция. Дори и да се приеме, че върху обяснението е положен подпис на от министърът на вътрешните работи без да е спазена стриктно издадената от него Инструкция, то това "приемане на писмени обяснения", както е посочено в оспорената заповед, представлява изключително формално спазване на процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Задължението на дисциплинарно наказващия орган преди да вземе решение дали да наложи дисциплинарно наказание, или да приключи преписката да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, както и да се запознае и оцени събраните доказателства е гаранция за ефективно упражняване правото на защита на наказваното лице. Тази дейност на дисциплинарно наказващият орган е различна от дейността на дисциплинарно разследващият орган, който събира доказателствата в производството и дава своето становище по тях. В правомощията на дисциплинарно наказващият орган е да прецени събраните доказателства, а след като изслуша или приеме обясненията и възраженията на служителя, да определи вида и размера на дисциплинарните наказания като се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Не е достатъчно в заповедта да бъде посочено, че тези действия са извършени, а е необходимо от данните по преписката да се установява по категоричен начин, че са извършени. В случая предложението на директора на ОДМВР-Д. не съдържа никакъв конкретен анализ на фактите, които са обусловили то да бъде направено, а само схематично е възпроизведено част от съдържанието на справката на дирекция "Инспекторат" относно работата на комисията за разследване на трудовата злополука, независимо, че в тази справка се съдържат данни и относно организирането и провеждането на мероприятието, проведено в деня, в който е настъпила злополуката с И. Г. От тези писмени доказателства следва да се приеме, че на П. П. е осигурено само формално право на участие в дисциплинарното производство по смисъла на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. Доказателствата, събрани в хода на проверката и описани в справката от 30.10.2015 г. са възприети от министъра на вътрешните работи на неопределена дата след приключване работата на комисията. Поради липса на отбелязване на датите, на които министърът се е запознал с предложението и обясненията, но поради това, че те са цитирани в оспорената заповед и не са съставяни други следва да се приеме, че това е станало преди 23.12.2015 г., на която дата министърът лично е подписал оспорената заповед. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Следователно независимо от липсата на точна дата на получаване на справката т. е. неустановяване на точния момент, в който дисциплинарнонаказващият орган е открил нарушението, с оглед другите точно определени дати, следва да се приеме, че в конкретния случай са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В съдебната фаза не са събрани допълнително доказателства, но от приетите по делото писмени доказателства административната преписка, е възможно да бъде установена фактическата обстановка по делото, която на практика не е и спорна между страните. Доводите на жалбоподателя са основно относно правните последици на факти и обстоятелства, които той не оспорва. Относно фактите, които не е възможно да бъдат установени по категоричен начин страните не са ангажирали допълнителни доказателства, а относно преписката се твърди, че е представена по делото в нейната цялост, поради което не е възможно да се обоснове и извод, че съществуват други доказателства, за чието събиране съдът следва да дава указания към страните да ги представят. Следователно фактическите изводи трябва да се основават само на ангажираните от ответната страна доказателства и при съобразяване разпределението на доказателствената тежест в процеса. Настоящият съдебен състав намира за установено от събраните писмени доказателства, че на 24.01.2015 г. служители на ОДМВР-Д. са участвали в мероприятие, за което им е била издадена Заповед № 357 з-129/23.01.2015 г. от вид директор на ОДМВР-Д. Ц.. Ц., в която е разпоредено за участващите в похода началниците да изготвят присъствени списъци, които да представят на сборния пункт на В. К. За ръководител на похода е определен жалбоподателя П. П., а контролът по изпълнението й е възложен на неговия началник К. Д.. Според сведенията на К. Д. рег. № 357 р-8435/29.09.2015 г. проект на заповедта е изготвена от П. П. и е докладвана на директора на ОДМВР-Д. за подпис. О. всички писмени сведения, представени като част от административната преписка, се установява, че присъствени списъци не са съставени едновременно с издаване на заповедта, а са изготвени преди започване на самото мероприятие на 24.01.2015 г. на сборния пункт поради установената практика в ОДМВР-Д.. Присъствени списъци са съставени преди началото на мероприятието на 24.01.2015 г., но не са приложени като неразделна част цитираната заповед, издадена предния ден. Този начин на процедиране е в нарушение на Наредба рег. № 8121 з-346/25.07.2014 г. за професионалното обучение на служителите от МВР, но с оспорената заповед П. П. не е наказан за действията си на 23.01.2015 г., а за периода от 28.01.2015 г – 10.02.2015 г. като член на комисия за разследване на трудова злополука. От събраните писмени доказателства, представляващи административна преписка на Националния осигурителен институт – Териториално поделение – Д. (НОИ-ТП-Д.), настоящият съдебен състав намира, че е признато за установено от компетентният административен орган, че на 24.01.2015 г. И. Г. е претърпял трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По делото няма данни, че Разпореждане № 5/02.02.2015 г. на длъжностно лице на НОИ-ТП-Д. е оспорено по реда на чл. 117 от КСО, поради което следва да се приеме за установено по категоричен начин, че на 24.01.2015 г. И. Г. е претърпял трудова злополука по време на провеждане на планирана физическа подготовка на служителите на МВР. За същия факт и правното му значение по делото са събрани и множество други доказателства, съставени както по повод разследването от комисията, на която е бил член П. П., така и по повод проверката от служители на дирекция "Инспекторат" на МВР. Тези доказателства не опровергават доказателствената сила на стабилния (необжалван) административен акт Разпореждане № 5/2015 г. за приемане на злополука за трудова, което също така следва да бъде разглеждано и като официален удостоверителен документ, съставен по установения за това процесуален ред от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и изискването за форма. О. З. № 8121 К-5327/23.12.2015 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР е компетентен да налага за всички наказания по а всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Повод за образуване на дисциплинарното производство е справка от 30.10.2015 г., отразяваща работата на комисия от служители на МВР за проверка постъпили данни за неправомерни действия на служители в ОДМВР-Д.. Деянието, за което е наказан служителя е по повод, проверката, извършена в периода 28.01.2015 г. – 10.02.2015 г. на настъпило на 24.01.2015 г. събитие, поради което при всички случаи са спазени и двата срока по чл. 195 от ЗМВР. При несъществени нарушения на процесуалните изисквания за оформяне на документите е възможно да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Върху писмените обяснения на П. П. е поставен подпис, който е идентичен от външна страна с подписа на министъра на вътрешните работи Р. Б., положен за издател на оспорената заповед. Не е установена по категоричен начин дата, на която е извършено това запознаване, но единствените обяснения са цитирани в оспорената заповед, от което следва да се приеме, че именно те са били известни на министърът преди да издаде оспорения акт. Според чл. 201, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от съдържанието на оспорената заповед в нея не е посочено нито мястото, нито времето и обстоятелствата, при които е извършено деянието, което също е описано по начин, който не го индивидуализира ясно. Не е ясно защо се приема, че П. П. като член на комисия за разследване на трудово злополука е следвало да извърши точно тези описани в заповедта действия по установяване на трудовата злополука и това представлява неизпълнение на служебни задължения. Резултатът от разследването, проведено от комисията като екип е представен и е възприет от компетентният административен орган – длъжностно лице на НОИ - ТП-Д. Обстоятелствата, които са установени от комисията, на която е член П. П. са изяснени с всички възможни доказателствени средства. За доказването на факта на трудова злополука законодателят не е въвел ограничения относно вида на допустимите доказателства, а с оглед обичайните ситуации, в които настъпват злополуките не е възможно за всеки отделен елемент да съществуват писмени доказателства. Именно по тази причина и с оглед характера на регулираните отношения за установяване на трудова злополука се изисква издаване на нарочен акт от специализиран държавен орган и по процедура, установена в КСО. В случая назначената комисия от служители на ОДМВР-Д. е с поставена задача, която има за цел да извърши разследване на обстоятелства, които в последствие е възможно да бъдат приети или не от компетентният държавен орган като трудова злополука. В този смисъл дейността на комисията е подпомагаща, а не решаваща. Извършените от нея действия за изясняване на обективната истина с всички възможни доказателства и доказателствени средства не е възможно да бъдат определени като неизпълнение на служебните задължения на член на комисията само защото не се е ограничил в събиране само на писмени доказателства и при липсата на такива да се очаква, че трябва да формира различен извод относно действително настъпили събития. От събраните по делото доказателства се установява, че са съществували присъствени списъци, съставени на 24.01.2015 г., но не от директора на ОДМВР-Д. и те не са били част от заповедта от 23.01.2015 г., поради което тези списъци не е възможно да бъдат приравнени на списъци по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 346/2014 г. за професионалното обучение на служителите от МВР, защото не са неразделна част от заповед и не са подписвани от издателя на заповедта. Тези списъци биха могли да бъдат възприемани най-много като проект за официален документ, но в никакъв случая без данни за авторство от официално длъжностно лице (ръководител на структура на МВР) те не могат да придобият характер на официален документ. Тези обстоятелства не е възможно да не са били известни на П. П., който е изготвил проект за заповедта от 23.01.2015 г. и е знаел, че тя не съдържа списъци, поради което "неизискването им" като член на комисията по разследването на трудовата злополука не може да бъде определено като нарушение на служебно задължение. Следва изрично отново да бъде посочено, че П. П. не е наказан за допуснати нарушения на служебни задължения по прилагане на Наредба № 346/2014 г. за професионалното обучение на служителите от МВР, а като член на комисия, съставена след датата на мероприятието, което служителите от дирекция "Инспекторат" считат, че е проведено в нарушение на тази наредба и не следва да бъде определяно като служебно, а от там и претърпяната злополука от друг служител по това време не следва да е трудова. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че квалифицирането на деянието като нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР – "неизпълнение на служебни задължения" също не достатъчно ясно и конкретно, защото не е ясно защо се приема, че точно П. П. е трябвало да извърши точно описаните в заповедта действия като член на комисия по разследване на трудова злополука, а не тези които са осъществени от комисията като екип в изпълнение на възложените й служебни задължения. Дисциплинарнонаказващият орган не е направил оценка на конкретните предприети действия от комисията и не е съобразил, че резултатът от нейното разследване изцяло е възприет (потвърден) от компетентният административен орган за приемане на злополуки за трудови (длъжностно лице на НОИ). В същия смисъл е и медицинско удостоверение на ЦЕЛК-МВР рег. № 103/4 рег. № Ц-1059/22.06.2015 г., изготвено от друг специализиран орган в системата на МВР, което също не е оспорено по съответния процесуален ред. Напълно необосновано и без логическо обяснение се приема, че е осъществена хипотезата и на чл. 202, ал. 1 от ЗМВР. Изплащането на парично обезщетение на законно основание – трудова злополука, не е възможно да бъде определено като имуществена вреда за работодателя, причинена от негов служител, разследващ обстоятелствата, при които е настъпил правопораждащия факт за възникване на паричното задължение. От описанието на нарушението, дори и да се приеме, че е извършено, не е възможно да се констатира причинноследствена връзка между поведението на П. П. и изплащането на обезщетение, което е по повод трудова злополука. Изплащането на обезщетението е извършено въз основа на Заповед № 357 з-1553/10.07.2015 г. на директора на ОД на МВР-Д. и в нея не е цитиран протокол № 1/10.02.2015 г. на комисията за разследване на трудовата злополука, а съставянето на неговата т. IX е посочено като дисциплинарно нарушение в оспорената заповед. Допуснатите нарушения в конкретния случай са съществени, доколкото обуславят, че описаното в оспорената заповед поведение на П. П. не покрива въобще белезите на "нарушение със значителни имуществени вреди" и води до материалнанезаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание без основание. Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. От представената по делото кадрова справка на П. П. се установява поведение на служител, което през дълъг период от време е оценявано като достойно за награждаване (2003, 2004 г., 2006 г. и 2012 г.). Тези констатации противоречат на формалното изявление в оспорената заповед, че е взето предвид цялостното поведение на служителя при определяне на наказание "предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца", което е предпоследното по тежест дисциплинарно наказание. Липсват доказателства при определяне вида и размера на наказанието да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици и формата на вината. Обстоятелството, че в текста на атакуваната заповед е възпроизведена хипотезата на правната норма не означава, че посочените в нея факти са действително осъществени. Този извод се потвърждава и от установеното в настоящото производство обстоятелство, че липсват описаните в заповедта имуществени вреди. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при несъществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на изискването за форма и противоречие на материалния закон. Жалбоподателят не излага конкретни оплаквания относно противоречие на оспорената заповед на целта на закона, а при служебната проверка не се установяват факти, които да обуславят наличие на това основание за отмяна. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира оспорването за основателно, а атакуваната заповед следва да бъде отменена поради наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК Жалбоподателят П. П. е направил разноски в размер на 610 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и липса на възражение за прекомерност, следва да му бъдат заплатени от бюджета на МВР. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, пето отделение