Решение № 12328 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2020 г.

Решение № 12328 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Н. от [населено място], против Решение № 1337/01.11.2019 г., постановено по административно дело № 159/2019 г. по описа на Административен съд – С. област, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № СД-05-243/31.12.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 4 ЗННД, в частта, с която е открито едно допълнително място за нотариус в района на районен съд – Ч.. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, като се твърди, че съдът е пренебрегнал допуснатото в хода на административното производство по издаване на заповедта нарушение на чл. 66 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на Министъра на правосъдието. Ответната страна, Министър на правосъдието чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оглед доводите на страните, събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият съдебен състав, счита, че Административен съд – С. област се е произнесъл по недопустима жалба. Предмет на оспорване е Заповед № СД-05-243/31.12.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 4 ЗННД, в частта, с която е открито едно допълнително място за нотариус в района на районен съд – Ч.. Тази заповед е издадена в хода на провеждащ се конкурс за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони, открит със Заповед № ЛС – 04 – 330/28.05.2018 г. на Министъра на правосъдието. Издаването на процесната заповед е мотивирано с обстоятелството, че за района на Районен съд – Ч., при обявено едно вакантно място, в конкурса са били класирани двама кандидати с равен бал, поради което е обявено допълнително място за нотариуси за същия съдебен район, в който смисъл е чл. 23, изр. 2 от Регламента за провеждане на писмения и устен изпит от конкурса за нотариуси, утвърден от Министъра на правосъдието. Конкурсната процедура е приключила с издаването на Заповед № СД–05–2/02.01.2019 г. и Заповед № СД–05– 03/02.01.2019 г. на Министъра на правосъдието, с които е наредено двамата класирани на първо място в конкурса за района на Районен съд – Ч. кандидати - М. Джатова и И. Г., да бъдат вписани в регистъра на Нотариалната камара. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че процесната заповед не подлежи на обжалване, тъй като представлява волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, което е част от конкурсното производство по издаване на индивидуален административен акт, а именно посочените две заповеди, с които е наредено вписването в регистъра на нотариалната камара на кандидатите, обявени за спечелили конкурса. В този смисъл, Заповед № СД-05-243/31.12.2018 г. се явява междинен акт, подпомагащ и подготвящ издаването на крайните актове по чл. 12, ал. 3 ЗННД - Заповед № СД–05–2/02.01.2019 г. и Заповед № СД-05-03/02.01.2019 г. на министъра на правосъдието, които именно подлежат на обжалване по реда на АПК, съгласно изричната норма на чл. 12, ал. 4 АПК. Приложима е разпоредбата на чл. 64 АПК, съгласно която административнопроизводствените волеизявления на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В специалния Закон за нотариусите и нотариалната дейност не е предвидено процесната заповед да подлежи на самостоятелно обжалване, поради което са приложимите общите правила на АПК. Предвид изложените мотиви, се налага изводът, че оспорената заповед не подлежи на съдебен контрол, поради което подадената срещу нея жалба е била процесуално недопустима. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева – по 100 лева за всяка инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,