Решение № 13643 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2010 г.
ВАСVI отделение15.11.2010 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143 от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 48/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13643 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 143 от 24.02.2010 г., постановено по адм. д. № 48/2010 г. Административен съд гр. Хасково е отменил заповед № КД-14-26-1 от 06.01.2010 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково. Осъдил е Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на Иван Костадинов Иванов направените по делото разноски в размер на 160 лв. Срещу това решение са подадени касационни жалби от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково и от адв. Димитров като пълномощник на Милко Добрев Добревски. Страните излагат съображения за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални нарушения и необоснованост. Молят да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, но по същество неоснователни. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за допустими, подадени в законоустановения срок от страни с правен интерес, а по същество за неоснователни. Предмет на производството пред Административен съд гр. Хасково е законосъобразността на заповедта на началника на СГКК гр. Хасково, с която по реда на чл. 54 вр. с чл. 53 от ЗКИР са изменени кадастралната карта и кадастралния регистър чрез нанасяне на нов поземлен имот, съсобствен на касатора Милко Добревски и на ответника по настоящото дело Иван Иванов. Първоинстанционният съд е изложил подробни и правно издържани мотиви за незаконосъобразността на оспорената заповед. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР непълнотите и грешките се установяват на самото място от службата по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В конкретния случай актът не е подписан от пряко заинтересуваните собственици, чиито права се засягат, по начина, по който се изисква от закона. Актът, оформен съгласно посочения текст е основание за издаване на заповед за поправка на кадастралната карта. След като това условие не е налице, издадената заповед се явява постановена в нарушение на строго установените административнопроцесуални правила, както обосновано и законосъобразно е приел и Административният съд гр. Хасково. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, обсъдени са всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Правилно е прието, че се касае за спор за материално право, което също е пречка за издаване на процесната заповед, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Съгласно текста на цитираната норма - непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Неоснователни са развитите възраженията в касационните жалби относно приложението на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 на МРРБ, която норма се съдържа в подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законова делегация по ЗКИР. В нея се визира изключение от общото правило, при което - Актът за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, какъвто не е настоящия случай. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и напълно обосновано с оглед приетите по делото доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,