Решение № 1227 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5313/2007 г.

Решение № 1227 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5313/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). М. Л. Р. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 50 от 16.03.2007 г. по гр. д. № 416/2006 г. в частта за ползването на семейното жилище. С втора касационна жалба решението е обжалвано и от А. Р. Р. в същата част. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 99, ал. 1 СК. С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е изменил частично решението на Смолянския районен съд № 265 от 3.07.2006 г. по гр. д. № 848/2005 г. като е прекратил брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на А. Р. Р., а в частта за семейното жилище представляващо втори етаж от двуетажна къща в гр. С., ул. ... № 17 е оставил в сила първоинстанционното решение, с което то е предоставено за ползване на основание чл. 107, ал. 2 СК на М. Л. Р. за срок от четири месеца. Решението е валидно и допустимо. Съгласно чл. 107, ал. 1 СК при допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок - чл. 107, ал. 2 СК. В случая е налице втората хипотеза, тъй като децата на страните са пълнолетни и семейното жилище е лична собственост на съпруга, което е установено от представения пред първата инстанция нотариален акт № 743/1975 г., с който е сключен договор за дарение на втория етаж от жилищната сграда на А. Р. Следователно на основание чл. 20, ал. 1 СК като придобит на безвъзмездно основание - дарение този имот е изключен от съпружеската имуществена общност. В практиката си ВКС многократно се е произнасял по въпроса за критериите, от които следва да се ръководи брачният съд, когато разрешава спора за ползването на семейното жилище като е посочвал, че следва да се вземат предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние, и други обстоятелства - ППВС 12/1971 г. Тези критерии обаче се отнасят до хипотезата, в която жилището е съпружеска имуществена общност или е наето от съпрузите. Когато жилището е собственост само на единия съпруг, основанието за ползването му от другия отпада с прекратяването на брака и предоставянето му за ползване за определен срок не цели задоволяване на жилищните нужди на съпруга-несобственик, а осигуряване на възможност да си намери друго жилище. В тази хипотеза размерът на доходите на този съпруг не следва да бъде съобразяван, защото ползването не е безвъзмездно, а по общото правило на чл. 59 ЗЗД се дължи обезщетение на собственика. При определянето на срока за ползване не е без значение и продължителността на бракоразводния процес, през който съпруга - несобственик има възможност да предприеме действия по жилищното си устройване, а в случая от момента на предявяване на иска за изминали три години. Ето защо определеният от съда срок с оглед на тези цели на закона е подходящ и няма основания за продължаването му. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд с необсъждане на доказателствата за здравословното състояние на касаторката, тъй като от представените медицински документи не можа да се заключи, че тя има заболявания, които биха я затруднили значително в намиране на друго жилище. Доводите в касационната жалба за зачитане правата на обитаване на децата от брака не са относими към предмета на спора в настоящото производство, освен това от доказателствата по делото е установено, че те не живеят в жилището. С оглед на изложеното не са налице заявените основания за отмяна на решението по жалбата на М. Л. Р. Не е основателна и жалбата на А. Р. Р.. Доводите на касатора за допуснато нарушение на чл. 107, ал. 2 СК се основават на факти, които не са установени по делото, поради което неоснователно се поддържа, че решението е необосновано. Изясняването на спора от фактическа страна е задължение на страните и съдът не е бил длъжен да изследва въпроса за наличие на друго жилище, собственост на жената. При липса на доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила при събирането на доказателствата, непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение