Решение № 15520 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2010 г.

Решение № 15520 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници и митница Свиленград, чрез процесуалния представител срещу решение № 345 от 10.3.2010 г., постановено по адм. дело № 7049 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, в частта, с която Агенция митници е осъдена да заплати на "Ес енд би индастриъл минералс"АД, гр. Кърджали сумата 224821,86 лв., заедно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба развива съображения за неправилна преценка на съда на данните по делото, както и незаконосъобразност на направените изводи, тъй като не била настъпила вреда, която да е пряка и непосредствена последица от отмяната на административния акт на митницата. В представените по делото писмени бележки под формата на молба развива доводи, че така предявеният иск по чл. 203 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим, тъй като за ищецът по първоинстанционното дело е съществувал друг, специален, ред - този по чл. 27 от Закона за акцизите и данъчните складове за възстановяване на недължимо платен акциз. Едновременно с това развива доводи и за липса на предпоставки за възстановяване на акциз. Възразява и срещу така определения размер на сумата като обезщетение. Иска решението да бъде отменено. като се постанови друго по същество или се отхвърли жалбата, или да се присъди сумата само до размера, определен от вещото лице. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Ес енд би индастриъл минералс" АД, чрез процесуалния представител, я оспорва, счита, че е неоснователна в становище в съдебно заседание и представена по делото писмена защита от 17.11.2010 г.. Развива подробни съображения за правилността на съдебното решение в атакуваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Пред първата инстанция е била предявена искова молба от "Ес енд би индастриъл минералс" АД, гр. Кърджали, представлявано от изпълнителния директор Юлияна Марева с цена на иска 308647,95 лв. общо, която представлява сумата 275303,94 лв. - стойност на начисления и платен акциз за горивата, които са използвани за добива и преработката на бентонитови глини както и 33344,01 лв., лихва върху стойността на платения акциз за горивата от датата на плащане до датата на предявяване на исковата молба. Съдът е приел, че така предявения иск е основателен до размер на 224 821,86 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. В останалата част до претендирания размер иска е отхвърлен. За да постанови решението си за частично уважаване на претенцията, съда е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 203 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата налице на първо място бил незаконосъобразен административен акт - решение № 8000-0262 от 29.2.2008 г. на началник митница Свиленград, отменено с влязло в сила решение № 222 от 5.12.2008 г. по адм. дело № 136 по описа за 2008 г. на Административен съд Хасково. Била налице и вреда от незаконосъобразния акт, тъй като дружеството е заплащало дължимия акциз за потребеното от него горивов рамките на дейността, която била основанието да се иска освобождаване от плащане на акциз краен потребител. Прието е от първата инстанция и, че е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, като е съобразил и размера на претендираните суми и действителния размер на настъпилата имуществена вреда. Съдът е обсъдил всички доказателства, включително и съдебно-счетоводната експертиза и е мотивирал подробно извода си за наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 от АПК. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица като се разглеждат при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За установяване на предпоставките е посочено, че с искане вх. № Е 47-0063 от 18.12.2007 г. ответника по касация е поискал от началника на митница Свиленград да му бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител на основание чл. 24, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове З за обект - фабрика за добив и преработка на бентонитови глини. С решение № 80000-0262 от 29.2.2008 г. началника на митница Свиленград е отказал исканото удостоверение и с решение № 1-4414-0142 от 2.4.2008 г. началника на РМД Пловдив е потвърдил това решение. С решение № 222 от 5.12.2008 г. по адм. дело № 136 по описа за 2008 г. на Административен съд Хасковска отменени посочените решения на митница Свиленград и РМД Пловдив като решението на АС Хасково е оставено в сила с решение на Върховен административен съд. В настоящето производство претенцията е свързана със заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващо заплатения от ищеца акциз, като с допълнителна молба е уточнена началната дата - тази на която органа е трябвало да се произнесе по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител - от 18.1.2008 г. до 22.5.2009 г. със съответната лихва. Съдът е разгледал подробно всички данни и правилно е приел, че са налице предпостАвките за присъждане на претендираната сума, но до размера, определен от вещото лице. Налице е отменен административен акт, за който е безспорно установено с влезли в сила съдебни решения, че е незаконосъобразен, безспорно настъпил вредоносен резултат от това и причинна връзка между поведението на администрацията и този резултат. Оплакванията в касационната жалба в тази насока са неоснователни. Неоснователно и е твърдението, че ищецът е следвало да защити правата си по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, т. е. редът за възстановяване на недължимо платен акциз. По този ред се възстановява недължимо платен акциз, а настоящият случай не е такъв. До момента на издаване на удостоверението за освобождаване от акциз краен потребител тези суми са били дължими в случая. Т. е. акцизът е дължим, ако съответното дружество не бъде освободено от заплащане с посоченото удостоверение и и то е било длъжно да заплаща процесните суми. След изчерпване на съответната процедура е установено, че е издаден незаконосъобразен административен акт и вече е издадено съответното удостоверение, но за изминалия период са налице незаконосъобразни действия на администрацията, към които няма пречка да бъде отпратена претенция по чл. 203 от АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение