Решение № 3114 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2013 г.

Решение № 3114 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Бейстар" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя си Ангел Георгиев Тракиев, срещу решение № 232 от 01.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3088 от 2012 г. от Административния съд - Пловдив. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - директорът на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорския район с център Пловдив, в представени по делото писмени бележки и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "Бейстар" ООД - гр. София, против решение № РР-1561 от 16.08.2012 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите в Източнобеломорския район с център Пловдив, с което е отказано да се прекрати действието на разрешително № 01610147 от 03.10.2008 г. за водовземане от минерална вода от находище "Велинград-Чепино" № 18 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) чрез каптиран естествен извор № 2 за водоснабдяване на хотел, намиращ се на територията на УПИ IV-6532, кв. 480 по кадастралния план на гр. Велинград. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е съобразен с целта на закона, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Същият бил съобразен и с материалния закон. Административният орган бил мотивирал обжалваното решение с неплащането от страна на дружеството на необходимите такси за водовземане, като в случая същият действал в условията на обвързана компетентност, тъй като съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичането на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1, като според ал. 7 от същия текст при прекратяване на действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря му прекратяването се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194. По силата на чл. 195а от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Този ред посочвал как се установява конкретният размер на публичното държавно вземане и бил предвиден за издаване на АУПДВ, който бил различен от обжалваното тук решение на административния орган. Фактът, че преди издаването му на дружеството е била връчена покана и е била извършена проверка, завършила с констативен акт, които са част от фактическия състав за издаване на АУПДВ, не опорочавал и не правел невалидно издаденото решение № РР-1561 от 16.08.2012 г. Изложените в жалбата оплаквания, според съда, касаели изцяло точно такова производство по издаване и обжалване на АУПДВ, но предмет по настоящото дело не бил такъв акт. Решението е правилно. Видно от данните по делото, с разрешително за водовземане на минерална вода № 01610147 от 03.10.2008 г., издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (в действащата към момента на издаването на разрешителното редакция), чл. 166, ал. 1 и 2 и чл. 168 от Наредба № 1 за проучване ползването и опазването на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 2007 г.), на "Бейстар" ООД - гр. София, е предоставено правото на ползване на минерална вода с цел за отдих от подземен воден обект: находище "Велинград-Чепино" № 18 от приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, чрез каптиран естествен извор № 2 за водоснабдяване на хотел, намиращ се на територията на УПИ IV-6532, кв. 480 по кадастралния план на гр. Велинград. С констативен протокол № Пз-172 от 16.05.2012 г. на длъжностни лица при Басейновата дирекция за Източнобеломорския район - Пловдив, е документирана проверка по спазване на ЗВ и на условията по разрешението за водовземане. С писмо изх. № ПО-02-119 от 12.06.2012 г. на администрацията е отправена покана до дружеството жалбоподател да заплати задължение по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗВ. Със заявление вх. № МВ-01-29 от 06.07.2012 г. "Бейстар" ООД е депозирало отказ от правото за използване на разрешително за водовземане на минерална вода № 01610147 от 03.10.2008 г. С процесното решение № РР-1561 от 16.08.2012 г. е отказано прекратяването на действието на разрешителното за водовземане на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с ал. 7 от ЗВ. По силата на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ действието на издаденото разрешително се прекратява при изтичане на срока му или по решение на органа по чл. 52, ал. 1 при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. В случая е налице хипотезата на т. 1, при която е налице изричен отказ на титуляря на правото на водоползване. Според ал. 7 на същия законов текст прекратяване на действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194. Основното възражение в жалбата е, че административният орган е мотивирал отказа си да прекрати действието на разрешителното с незаплатени от дружеството - титуляр по разрешението за водовземане, такси, без обаче да конкретизира тези задължения. Следва да се отбележи, че производството за прекратяване на действието на разрешително по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗВ не е производство по установяване на задълженията по чл. 194 от същия закон по основание и размер. Дружеството е било задължено да внася такси за водовземане всяка година. При неизпълнение на това задължение се задейства процедурата по издаване на АУПДВ. В случая такава процедура е била задействана, но междувременно е било направено и искането за прекратяване на действието на разрешителното. Поради това, както правилно е приел и административният съд, предприетите от администрацията на басейновата дирекция действия по издаване на АУПДВ не опорочават процесното решение № РР-1561 от 16.08.2012 г., както се твърди в жалбата. Неоснователно е и възражението, че административният орган е следвало при неупражняване на правото по разрешителното в срок от една година да отнеме последното на основание чл. 79, ал. 3, т. 4 от ЗВ (действаща към момента на издаването на разрешителното за водовземане). Съгласно тази разпоредба, възпроизведена в чл. 79а, ал. 1, т. 1 от ЗВ (нов, ДВ, бр. 61 от 2010 г.), органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при неизползване на изградена водностопанска система за срок една година. Следователно се касае за правна възможност, дадена на административния орган, да прекрати действието на разрешителното при неползване на съоръжението, но не и за негово задължение. По изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,