Решение № 7976 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3274/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Заместник Министъра на младежта и спорта, чрез ст. юриск. Хюсеин, срещу Решение 392 от 06.01.2025г., постановено по адм. дело 6728/2024г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението,поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Сдружение Спортен клуб Бегач със седалище в гр. София, чрез В. Тамбурковски като Председател на УС, срещу негова Заповед РД-09-163 от 07.03.2024г. в частта, с която проект вх. 09-00-154 от 10.01. 2024г. на сдружението не е одобрен за финансиране. Претендира разноски. Ответникът Сдружение Спортен клуб Бегач, чрез адв. Мадин, счита жалбата за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да уважи жалбата на сдружението, подадена чрез председателя на управителния му съвет, първостепенният съд е приел от една страна, че органът, издател на акта, е действал при липса на компетентност, а от друга че по същество натовареният зам. министър не е изложил ясни и относими към решението си мотиви, които обосновават извода му, че проектното предложение на сдружението не следва да бъде финансирано. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, що се отнася до формираният извод за компетентността на издалия акта зам. министър в Министерство на младежта и спорта. В тази връзка и в по-общ план следва да се посочи, че финансовото подпомагане на дейностите и лицата по чл.128 ал.1 от ЗФВС чрез представени от тях проекти по национални програми, е уредено в Наредба 3 от 2.04.2019г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, като по силата на чл. 10 ал.1 от акта на вторична правна уредба, министърът на младежта и спорта издава заповед, с която или одобрява и финансира изцяло или частично предложения проект, или не одобрява предложения проект и отказва финансово подпомагане. С тълкувателно решение 4/22.04.2004 г., по тълкувателно дело 4/2002 г. на Върховния административен съд е прието, че компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Такава изрична възможност и то по отношение заместник-министрите е уредена в чл.26 ал.2 от Закона за администрацията, съгласно която разпоредба със заповед министърът може да делегира правомощия на своите заместници и да определя техните функции. Именно това е направено в настоящия случай, като със заповед РД-09-516/28.07.2023 г., изменена със Заповед РД-09-685/03.10.2023 г., министърът е делегирал пълните си правомощия на заместник-министъра на младежта и спорта Д. Дашева да утвърждава протоколи и подписва всички други документи, отнасящи се до проекти и програми, администрирани от Дирекция Спорт за всички и спорт за учащи. Действително пред първоинстанционният съд актове за делегиране на правомощия не са би представени(обстоятелство, посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение), но видно е от самия оспорен акт, че в него конкретно са цитирани именно визираните по-горе актове на Министъра на младежта и спорта, които като част от пълната административна преписка не са били представени по делото, но е следвало да се съберат от административния съд. В този смисъл изводите на съдията досежно липсата на компетентност на зам. министъра са изведени, в резултат на неизяснена фактическа обстановка, в резултат на допуснато нарушение на съществени процесуални правила, тъй като съдът не е указал на органа, че за това обстоятелство не представя посочените в акта заповеди, от които черпи правомощията си. Въпреки това обаче оспореният административен акт е незаконосъобразен по същество. В тази връзка(макар и като допълнително изложени аргументи) първоинстанционният съд е посочил, че атакуваната заповед страда от пороци, които се приемат за съществени и засягат материалната и законосъобразност. Отбелязано е, че напрактика липсват мотиви, от които може да се обоснове решението на органа за отказ от подпомагане на един от двата представени за финансиране по националната програма проекти от сдружението. Неясно остава как е формиран сбора от само 48 точки по посочените критерии за оценка, а визирането на пунктове по раздел IX т.1.2-1.6, 1.8.1.11 и 2.1 с общите разсъждения за непокриване на критериите за оценка на качеството и финансова оценка, не създава никаква конкретна представа и отпратка към факти и обстоятелства, чрез които да се провери правилността на изводите на органа. Настоящият съдебен състав намира, че тези доводи следва да се споделят. Действително мотивите на административния акт могат да се съдържат и в представения Протокол 7 от 22.02.2024г. на Експертната комисия по проекта, или в непредставената с преписката докладна записка от 05.03.2024г. на Директора на ресорната дирекция, но дефектът личи още при извършеното оценяване на качеството и финансовата оценка на проектите, допуснати във втория етап на процедурата. Така от формуляра за този етап, касаещ този проект на сдружението, се установява, че оценката за качество има три основни компонентна 1. Капацитет на кандидата, даваща максималните 20 точки, като помощният орган е присъдил максимума от 20 точки. По отношение на т.2 Обосновка, съответствие и организация, даващ общо 50 т., са присъдени 3 т. от 15 възможни по подкомпонента Обосновка и описание на целите на проекта, като изпълнението по критерия е оценено на Слабо, 4 т. от 20 т. по Съответствие и планиране на дейностите с целите и очакваните резултати в проектното предложение. Планирани показатели и резултати и 9т. от общо 15 т. по компонента Организация описание на съответствието на целевите групи и яснотата на изпълнение на дейностите. Що се отнася до третия основен подкомпонент Бюджет и ефективност на планираните разходи, даващ максимум от 30 т., то тук са присъдени 3т. от 15 т. по критерия за Целесъобразност на планираните разходи и 9 т. от 15 възможни за критерия Структурираност на бюджета, планирани разходи по показателите във финансовата обосновка. За да мотивира изводите и присъди в повечето случаи минималния възможен брой точки, помощният колективен орган е посочил, че е налице слабо(в повечето случаи т.т.2.1, 2.2, 3.1) или задоволително(т.т.2.3 и 3.2) изпълнение на изискванията, но в графата мотиви за поставената оценка се съдържат следните констатации: целите не са конкретно формулирани, проектното предложение на е аргументирано ясно; дейностите не са добре планирани, подробно описани и няма конкретни срокове за тяхното изпълнение; очакваните резултати не са описани ясно и конкретно с ефекти/ ползи; не са ясно, точно и конкретно описани организационните дейности; обосновката на исканите средства не е ясно аргументирана. Собствените средства не са описани ясно и конкретно. няма обосновка за необходимостта на планираните разходи и има несъответствия между ФП и ФО. При тази мотивировка, която да е послужила и за формираните от органа фактически основания по чл.59 ал.2,т.4 АПК, обаче не могат да се изведат никакви конкретни обстоятелства, които да бъдат и съдебно проверени. Визираното (напрактика навсякъде), че мотивираността на частите на проекта по отделните критерии не много ясна, конкретна или аргументирана, без никакви повече насоки, правят невъзможна проверката и в хода на съдебното дирене. Дори, когато сочи налични несъответствия, не се отбелязва в какво конкретно се изразяват те. В тази връзка степента на ясност и конкретност трябва да има определеност по отношение на дадените факти и обстоятелства, за да може въобще да се заключи как изводите на помощния орган кореспондират с извода му за поставена оценка именно слабо или задоволително по критериите, вписани във формуляра за оценка на качеството и финансовата оценка, по който е работил. В тази връзка не може да се изясни защо по даден критерий (дори при налични недостатъци в проекта) не са поставени точки в скалата за задоволително, вместо слабо или много добре, вместо задоволително, което би могло да доведе и до формално достигане на необходимия минимум от 70 точки за финансиране и на този проект на сдружението. Всъщност, установява се, че конкретни разяснения и значително по-детайлна аргументация, са дадени, но не от органа, а от упълномощения по делото процесуален представител ст. юриск. Хюсеин, едва с писмените му бележки пред първата съдебна инстанция, съдържащи повече от три страници мотиви в интересуващата ни насока. Органът обаче не се е възползвал от възможността, предоставена му още с Тълкувателно решение 16 от 31.03. 1975 г., ОСГК на ВС да мотивира акта си, вкл. и отделно от самата заповед, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта в съда със съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако те изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Т.е. в случая и срокът е пропуснат, респ. и авторът не е възможният. С оглед изложеното налице са сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като неоснователно е прогласен(обявен) оспореният акт за нищожен, вместо същият да бъде отменен като незаконосъобразен по същество(унищожаем), поради допуснато особено съществено нарушение по чл.59 ал.2, т.4 АПК липса на ясни фактически основания за издаването му. Обжалваното решение е неправилно, поради което и следва да се отмени, но само в частта, с която оспорената заповед е прогласена за нищожна, като вместо него се постанови друго, с което атакуваната част на заповедта се отмени като незаконосъобразна. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на сдружението, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 1 750 лева по представения договор за осъществена защита от адвокат пред тази съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,